Милан Кундера
Самоличност (36)

36

Преди минута Жан-Марк искаше да обясни нещата, да признае мистификацията си, но размяната на тези четири реплики е направила диалога невъзможен. Няма какво да каже, защото е вярно, че апартаментът е неин, а не негов. Тя го е обвинила, че се е настанил доста луксозно извън света, че този лукс не му струва нищо, и това също е вярно — той печели една пета от онова, което печели тя, и цялата им връзка е основана на неписаното споразумение, че никога няма да говорят за това неравенство.

Двамата стояха прави, един срещу друг, с масата между тях. Тя извади един плик от чантата си, разкъса го и отвори писмото — същото, което й бе написал само час преди това. Направи го открито, дори демонстративно. Невъзмутимо прочете пред очите му посланието, което би трябвало да пази в тайна. После го прибра в чантата си, хвърли на Жан-Марк кратък и почти безразличен поглед и без дума да каже, отиде в стаята си.

Той си спомня репликата й: „Никой няма право да отваря гардеробите ми и да рови в личните ми вещи“. Значи е разбрала, господ знае как, че той е наясно с писмата и скривалището им. И иска да му покаже, че е разбрала и че й е все едно. Че е решила да живее, както тя желае, без да я е грижа за него. Че отсега нататък е готова да чете любовните си писма пред него. С това безразличие тя изпреварва отсъствието на Жан-Марк. За нея той вече не е там. Тя вече го е изгонила.

Шантал дълго остана в стаята си. Жан-Марк чуваше яростния глас на прахосмукачката, която въвеждаше ред в бъркотията, оставена от натрапниците. После тя отиде в кухнята. След десет минути го повика. Седнаха на масата, за да хапнат. За пръв път през съвместния им живот не произнесоха нито дума. Ах, как бързо дъвчеха студената храна, чийто вкус дори не усещаха! После тя отново се оттегли в стаята си. Като не знаеше какво да прави (бе неспособен да прави каквото и да е), той навлече пижамата си и си легна в широкото легло, в което обикновено бяха двама. Но тази вечер тя не излезе от стаята си. Времето минаваше, а той не можеше да заспи. Накрая стана и долепи ухо до вратата. Чу равномерно дишане. Този спокоен сън, лекотата, с която бе заспала, го измъчваха. Стоя така дълго, с ухо на вратата, и си каза, че тя е много по-малко уязвима, отколкото си е мислил. И че може би е сбъркал, като е смятал нея за по-слаба, а себе си за по-силен.

Всъщност кой е по-силният? Когато и двамата се намираха в земята на любовта, може би той. Но щом земята на любовта изчезна изпод краката им, тя стана силна, а той слаб.