Евтим Евтимов
Циганско лято

Гората влиза в циганското лято

и неотменно идва тоя час,

когато даже есенния вятър

отнема нейната предишна власт.

 

Тогава тя започва да се радва

дори и на ответите листа,

и на заглъхващата горска брадва,

и на увяхващите си цветя,

и на последните си топли тръпки,

и на несбъднатите си молби,

и на последните човешки стъпки,

които си отиват може би.

 

Богатството й става все по-бедно,

дори когато с багри я злати,

защото всичко вече е последно

и всичко губи своите черти.