Евтим Евтимов
Автопортрет от думи

Виждала ли си небе пред буря,

над земята слязло ниско, ниско,

сякаш отведнъж ще се изтури?

Облаците трупат се наблизко,

трупат тайни сили,

трупат хали,

трупат огън,

нещо ври, напира.

 

Не, не бива

никой да го спира.

 

Трябва туй небе да се запали,

да избухне гневно над главите,

да изсипе всичко насъбрано,

да изхвърли всички болки скрити

и отново чисто то да стане,

както вчера пак да се синее.

 

Не, не бива

никой да го спира.

 

Дай му право всичко да излее,

че от задушаване умира.