Евтим Евтимов
Два човешки свята

Вечер влизаме в различни къщи,

но оставаме един до друг…

 

Ветровете късни се завръщат

с лист от кестен,

с шепота на бук,

с хиляди звезди от върховете,

с хиляди следи от дъжд и сняг.

Но едно небе в очите свети

и земя — с един обичан бряг.

 

Помежду ни няма две вселени,

две реки далечни,

две гори,

нито радост, нощем раздвоена,

нито две разкъсани зори,

нито ден, на кръстопът застанал,

нито граница сред мрака син.

 

Два човешки свята в нас са сбрани

и от тях е сътворен един.