Евтим Евтимов
При мен ще има…

По твоя край —

над път и кръстопът,

напролет само грейват минзухари,

а тука и наесен те цъфтят,

а тука и в мъглата не догарят,

и грееш се на пламъка им тих,

и радваш се на синята им песен,

и ги нареждаш — сякаш стих до стих,

и питаш ме сега: — Нима е есен?

 

Над нас полита ненадейно лист.

 

Да, есен е, но юг е тука, юг е!

По-дълго небосклона ще е чист,

по-рано песни ще запей капчука,

по-рано ще разцъфне горски дрян,

по-рано ще зазеленей поляна,

по-дълго ще е топла мойта длан,

по-дълго ти в душата ще останеш.

И затъжиш ли пак за топлота,

за огън, който лесно не догаря,

ела на юг дори през есента.

 

При мен ще има още минзухари.