Евтим Евтимов
Обедняване

Знаеш ли, човек се проверява

може би в един-единствен час,

всичко преживяно оживява,

всичко се изстрадва в тоя час.

 

Ето, ти внезапно си отиде,

може би за тая само нощ —

може би, че малко те обидих,

може би, че малко бил съм лош.

 

Птиците след тебе отлетяха,

вятъра се спотаи едвам,

стъпките по улиците спряха

и за първи път останах сам.

 

Потъмняха в тъмното звездите,

къщите, дърветата, света,

легнаха зад камъни горите

и земята сякаш опустя.

 

Пусто — в мислите, в очите — пусто,

а в душата — камък натежал.

И за първи път сега почувствах

колко много аз съм обеднял.