Евтим Евтимов
А ти ме молиш

От всички поздрав ще ти донеса,

когато се завърна тук

от юг.

От старите приятели,

от враговете нови,

от пеещите птици,

от враните грабливи,

от чакащите ни звезди,

от раните ни живи,

от неотровената подир нас роса.

От всички поздрав ще ти донеса.

 

А ти ме молиш за листо̀ от кестен.

 

Едничко то ти спомняло сега

за моята ръка голяма,

подадена на теб преди години

до южна планина,

до влюбен кестен.

Тогава, казваш,

аз съм бил по-честен,

тогава, под добрите небеса.

От всички поздрав ще ти донеса.

 

А ти ме молиш за листо̀ от кестен.