Евтим Евтимов
Снеговете ще се спуснат

Ще пита облаците планината

дали в душите нещо не изстина,

че нямаше ни в нея цяло лято,

а идвахме по три пъти в година.

 

Ще пита ветровете цяла есен

какво се случи с нас, какво се случи.

Дали не ни е дала блага песен

от извора на всеки горски ручей?

 

Ще пита вечер залезите меки

какво сме правили, къде сме скрити.

Дали не ни е давала пътека

да стигнем всички тайни на звездите?

 

Какво ще отговориш ти на нея?

Какво ще мога аз да отговоря?…

Да идем там, дордето слънце грее,

че идат зимни гласове отгоре.

 

Едно голямо лято ще изпуснем,

което няма вече да се върне.

Отново снеговете ще се спуснат

и всичко в тишина ще се превърне.