Евтим Евтимов
Тайна

Неукротена още от ръка,

залутана сред долина зелена,

оттатък пее утринна река,

невидима за тебе и за мене.

 

Невидима ще си остане тя,

невидима зад оня склон отвесен.

До нас достига само песента —

най-хубавата на земята песен.

 

Опива ни с гласа си в тоя час,

възлязъл бавно под небето южно.

Докосва се душата й до нас,

а другото, кажи, кому е нужно?

 

Защо така не бъде в любовта?

Отвред да чуват само песента ни,

а ние, скрити в ангелски места,

невидими за всички да останем.