Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Американски поети

Второ допълнено издание

Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010

Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев

Коректор: Маргарита Иванова

Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010

ISBN: 978-954-09-0488-7

 

Формат 16/60/84

Печатни коли 24,5

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Тюлените в залива Пенебскот

не знаеха за атомната бомба,

затуй със силен глас им викнах да се пазят.

 

Военният ни кораб (на пробен рейс) се хлъзна

край скалите, където те безгрижно си играеха;

навярно не бяха ме разбрали,

а може би и нищо никой не бе чул

сред бумтежа на вълните и машините.

 

Гледах през морската диря

как техните лъскави кожи, нашарени с лунички,

се къдрят и галят на слънцето.

 

После се гмуркат в искрящата паст,

със смях и на двойки, сред пяната

 

и белите шапки на вълните.

Мъжките тромаво вдигат глави

 

и страстно тръбят като морски петли,

уверени, че имат власт

 

над всичките акули, чайки и своите събратя.

Тогава се сещат с нежност за самките —

 

морските гърли с музикални опашки,

които се оглеждат в Атлантика,

 

сякаш е тяхно будоарно огледало.

Дори да бяха чули моя вик,

 

той нямаше сега да ги смути.

А аз, когато гледах отдалеч тюлените,

 

усетих сладостно жужене край ушите

и зърнах издутите от вятъра платна

 

на оня древен кораб с редиците гребла,

врязали се като гребени в морето.

 

И пожелах да имам много восък

да задуша примамващите звуци,

 

и с завист мислех за мъката на оня,

привързан здраво за мачтата на кораба,

 

когато тътена, когато тътена, когато тътена

на бомбите пробие дупки във небето.

Край