Лангстън Хюс
Балада за хазаина

Хазаино, хазаино,

от покрива тече на моята глава.

Не помниш ли, че дни наред

говоря за това?

 

Хазаино, хазаино,

и стълбата се клати.

Когато някой път нагоре се изкачваш,

ти сам ще си изпатиш.

 

Дължа ти десет долара, нали?

Ти сметката си правиш здраво.

Добре, и тези десет долара ще ти платя,

когато къщата поправиш.

 

Какво? Заканваш се да ме изгониш?

Да спреш газта?

И мебелите ми да изхвърлиш

отвънка, на сметта?

 

О-хо! Ти май си много важен!

Приказвай си, окото ми не мига.

Поискам ли да спреш,

един юмрук ти стига.

 

Полиция! Полиция!

Хванете този луд!

Той иска да свали режима,

в страната ни да всее смут!

 

Изсвирва полицай.

Сирена вие.

Арест.

Кварталният участък.

Желязната килия.

Заглавия в печата:

 

ЕДИН СУБЕКТ ХАЗАИНА СИ ДРЪЗНАЛ

                                        ДА ЗАПЛАШИ.

ПОЗОР!

ЗА НЕГЪРА ТРИ МЕСЕЦА ЗАТВОР.