Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (5)
- Включено в книгата
-
Събрани съчинения — Том 5
Исторически драми - Оригинално заглавие
- The Second Part of Henry the Fourth, 1598 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2012)
- Начална корекция
- Alegria (2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Исторически драми. Том 5
Събрани съчинения в осем тома
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- — Добавяне
Пета сцена
Лондон. Площад близо до Уестминстър.
Влизат двама Служители, които застилат земята с тръстики[61].
ПЪРВИ СЛУЖИТЕЛ
Още тръстика, още тръстика!
ВТОРИ СЛУЖИТЕЛ
Ама вече втори път тръбиха!
ПЪРВИ СЛУЖИТЕЛ
Преди два няма да се върнат от коронацията. Хвърляй още, хвърляй още!
Излизат.
Влизат Фалстаф, Плиткоу, Пистол, Бардолф и Пажът.
ФАЛСТАФ
Стойте тук до мен, мистър Плиткоу! Ще накарам краля да ви окаже милост. Като минава край нас, ще му намигна и само гледайте каква физиономия ще ми направи!
ПИСТОЛ
Да позлати устата ти сам Бог,
добри ни рицарю!
ФАЛСТАФ
Ела насам, Пистол, застани зад мен!
Към Плиткоу.
Ако имах време да им ушия нови ливреи, нямаше да пожаля хилядата фунта, които ми заехте. Но карай: скромният ни вид ще свърши по-добре работата. Той ще му покаже, че съм горял от нетърпение да го видя…
ПЛИТКОУ
Точно така!
ФАЛСТАФ
… ще говори за искреността на моето чувство…
ПЛИТКОУ
Точно така!
ФАЛСТАФ
… за моята преданост…
ПЛИТКОУ
Точно тъй! Точно тъй!
ФАЛСТАФ
… за това, че съм препускал нощ и ден, без да губя време, без да помисля, без да ми мине през ум за преобличане…
ПЛИТКОУ
Напълно вярно!
ФАЛСТАФ
… за да стигна дотук и застана, потен и прашен от пътя, разтапящ се от желание да го видя, немислещ за нищо, забравил за всичко, сякаш нямам друго да върша освен това: да го зърна!
ПИСТОЛ
Да, semper idem[62] е, защото obsque
hoc nihil est[63]. По всички точки вярно!
ПЛИТКОУ
Съвсем точно така!
ПИСТОЛ
МОЙ рицарю, вестта ми ще разпали
свирепий плам на черния твой дроб[64]:
узнай, че твойта „Хубава Елена“[65]
лежи във низко-мерзостна тъмница,
там хвърлена от паплач груборъка!
Буди Мъстта на фурии, фучащи
из мрачни пещери, защото тъй е:
Дол Чаршафдери е в пандиза, знай!
ФАЛСТАФ
Ще я измъкна!
ПИСТОЛ
… Екна морский рев
и меднотръбний звук откликна нему!
Тръбен звук. Влизат Кралят със Свитата си, сред която е и Върховният съдия.
ФАЛСТАФ
Да те запази Бог, кралю мой, Хал!
ПИСТОЛ
Небето да е с теб, фиданко кралска!
ФАЛСТАФ
Да си ми живо, моето момче!
КРАЛЯТ (към Върховния съдия)
Какво желае този луд човек?
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Без ум ли сте? Не виждате ли вие
с кого говорите?
ФАЛСТАФ
Със своя крал!
С теб, слънце мое! С тебе, Зевсе мой!
КРАЛЯТ
Не те познавам, старче. Искай прошка!
На шута не подхождат бели власи.
Сънувах, някога, един дъртак
тъй тлъст и тъй разюздан във езика,
но този сън сега ме отвращава.
Мисли от днес по-малко за плътта си,
отколкото за своята душа!
Чревоугодието остави,
защото гробът зинал е пред тебе,
триж по-широк, отколкото пред други!
Със шутовски шеги не ми отвръщай —
не съм аз вече тоз, когото помниш.
Бог знае и светът ще разбере,
че съм отхвърлил нявгашния Хари
и същото ще сторя и с онези,
които са били около него.
Дочуеш ли, че прежният съм пак,
търси ме и по прежному ще бъдеш
наставник мой във буйства и разгул.
Но дотогава, както вече сторих
със другите от твоята порода,
нареждам ти от днес да се държиш
на разстояние от десет мили
далеч от нас. В противен случай — смърт!
Необходимото, за да живееш,
ще ти отпускаме, за да не би
да те подтикне нуждата към злото,
и щом ни съобщят, че се изправяш,
ще ти дадем и служба, съответна
на твоите способности и сили.
Към Върховния съдия.
А вий, милорд, следете лично, моля,
да се изпълни кралската ни воля!…
След мен!
Излиза, следван от Свитата си и от Върховния съдия.
ФАЛСТАФ
Мистър Плиткоу, дължа ви хиляда фунта.
ПЛИТКОУ
Бога ми, точно така, сър Джон! И ви умолявам да ми ги върнете, за да си ги отнеса вкъщи.
ФАЛСТАФ
Това ще бъде трудно, мистър Плиткоу. Но не се огорчавайте! Принцът тайно ще ме извика при себе си. Нали разбирате, той трябва да се показва такъв пред света. За повишението не се бойте! Ще ви направя аз голям човек!
ПЛИТКОУ
Не виждам как това ще стане, освен ако ме облечете в своя жакет и го подпълните със слама. Умолявам ви, сър Джон, върнете ми поне петстотин от хилядата!
ФАЛСТАФ
Сър, аз съм това, което ви дадох дума, че съм! Той само се преструваше.
ПЛИТКОУ
Боя се, че това преструване може много да ви струва!
ФАЛСТАФ
Пък аз казвам, че така ви се струва! Елате да хапнем заедно! Хайде, лейтенант Пистол! Тръгвай, Бардолф! Преди да се стъмни, ще дойдат да ме викат!
Влизат Принц Джон и — отново — Върховният съдия, придружен от Стражи.
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Водете сър Джон Фалстаф във затвора!
И тези с него да го придружат!
ФАЛСТАФ
Милорд, милорд!
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Зает съм днес. Ще ви изслушам скоро…
Водете ги!
ПИСТОЛ
„Si fortuna me tormenta
spero contenta.“
Излизат всички освен принц Джон и Върховния съдия.
ПРИНЦ ДЖОН
Хареса ми постъпката на краля.
Той своите приятели от вчера
обезпечава, но решил е твърдо
да ги държи в изгнание, додето
не се покажат нравствени и трезви
в очите на света.
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Така е, сър.
ПРИНЦ ДЖОН
А свикал ли е Парламента?
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Да, сър.
ПРИНЦ ДЖОН
Уверен съм, че близък е съвсем
денят, във който ний ще изнесем
оръжията, тук до днес вилнели,
далеч оттук, във френските предели.
От пойно птиче този припев чух
и кралят май не бе за него глух…
Да тръгваме ли, сър?
Излизат.