Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Eternities (2011 г.)
Разпознаване и начална корекция
Дими Пенчев (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2014)

Издание:

Иля Илф, Евгений Петров. Разкази и фейлетони

Руска. Първо издание

Съставител: Стефан Смирнов

ДИ „Народна култура“ София

Редактор: Донка Станкова

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректор: Людмила Стефанова

Собрание сочинений в пяти томах, т. 2, 3. 5

Государственное издательство художественной литературы

История

  1. — Добавяне

Когато преди двайсетина години в Съветския съюз излиза едно томче с фейлетоните и разказите на Илф и Петров, мнозина са се питали дали този 150 000 тираж няма да се застои. Защо е имало такова съмнение? Защото това не са били класическите вече „Дванайсетте стола“ и „Златният телец“, нито „Едноетажна Америка“. И защото писаните около 1930 година фейлетони и разкази в „Правда“ и „Литературная газета“ са имали своя смисъл и сила тогава. А сега? Но съмненията бързо се стопяват — книгата изчезва от книжарниците.

Този излишен въпрос — дали ще бъдат продадени избраните разкази и фейлетони на Илф и Петров — ние няма да си го зададем. Такъв тираж е само мечта за нас! Читателите, които обичат двамата писатели, ще си купят тази книжка заради предишното удоволствие от творбите им. И най-важното — макар и писани преди петдесетина години, те и днес звучат актуално и съвременно. Ще имаме ли смелостта да си признаем — те са като че ли непреходни. Тези понякога малки теми от едно друго време са не само злободневни за нас, а творбите имат внушителна художествена сила и стойност.

Всеки от нас по различно време и по различен начин се е докосвал до тяхното творчество. И винаги им е оставал верен и предан. Всеки от нас носи в себе си образа на един Остап Бендер. Времето не само не изтрива чертите му и той не само че не губи от своята привлекателност, но даже и печели. Дали защото тези черти отчетливо се повтарят в едно или друго днешно лице? Или защото преосмисляме за себе си и някои положителни качества на този иначе наречен отрицателен герой?

Често се улавям, че говоря за двамата писатели в единствено число. По време на тяхно пътуване в един от военните окръзи Илф подхвърля: „Илф и Петров се измъчват от съмнение — няма ли да ги зачислят на доволствие като един човек.“ Интересно и много любопитно е творческото съдружие между двамата. В своята двойна автобиография те говорят за двойното раждане на автора на „Дванайсетте стола“. Първият — през 1897, и вторият през 1903 година.

„Първия път авторът се е родил като Иля Илф, втория — като Евгений Петров… Тези две събития са станали в град Одеса.

По този начин в още ранна възраст авторът е започнал своя двоен живот. По времето, когато едната половина на автора е мърдала с ръчички в пеленките, другата е била вече шестгодишна и е прескачала през гробищния стобор, за да бере люляк.

Това двойно съществуване е продължило до 1925 година, когато двете половини за първи път се срещат в Москва.“

Десетте години на общо творчество винаги е занимавало литературните критици и историци. Това творческо единство ражда няколко оригинални и неповторими произведения — „Дванайсетте стола“, „Златният телец“, „Едноетажна Америка“. Да добавим още повестта „Светла личност“, разказа „Тоня“, както и фейлетоните им. И тогава отново ще се запитаме — имат ли стойност техните самостоятелно писани творби, или са някакъв придатък към общото им творчество? Преди да се съберат, те са имали свой, не особено голям творчески капитал, изминали са свой самостоятелен писателски път. Илф — в железничарския вестник „Гудок“, където е печатал фейлетони, очерци и бележки; Евгений Петров — в „Красный перец“ и „Смехач“ — с острите си хумористични скици. На различни места и по разни поводи те са отговаряли шеговито на въпроса как пишат заедно. Веднъж само, след смъртта на Илф, Петров отговаря и сериозно: „Да пишем двама, беше не два пъти по-леко… а десет пъти по-трудно. Ние непрекъснато ожесточено се критикувахме… На работната маса забравяхме всякаква жалост.“

Как точно се е получило — кой какво е дал в общото съдружие, това надали е най-важният въпрос за творчеството на Илф и Петров. На времето те са имали своите критици-отрицатели, а ето че подир толкова години остава само възхищението към всичко, написано от тях. И може би най-точно ще намерим отговор за същината и основната тематична насока в творчеството им, като се подсетим за един малък откъс: „Успоредно с големия свят, в който живеят големите хора и големите неща, съществува и малък свят с малки хора и малки неща. В големия свят е изобретен дизеловият мотор, написани са «Мъртви души», построена е Днепровската хидростанция и е извършен околосветски полет. В малкия свят е изобретен крещящият мехур «върви-върви», написана е песенчицата «Тухлички» и са построени панталоните фасон «полпред». В големия свят хората се ръководят от стремежа да облагодетелствуват човечеството. Малкият свят е далече от такива високи задачи. Неговите обитатели имат един стремеж — да преживеят криво-ляво, без да изпитват чувство на глад.“

Стига да не прозвучи малко грубо, но този откъс откроява точно позицията и основния замисъл и в романите, и във фейлетоните на Илф и Петров — изобличаването на малкия свят и неговите обитатели. И колкото и оптимистично да ни се иска да оставим в миналото всички тях — героите на Илф и Петров, — това много трудно ще ни се удаде. Макар и по-видоизменени от времето — равнодушните и еснафите, кариеристите и блюдолизците, халтуртрегерите и десетките техни подвидове са сред нас и няма скоро да изчезнат. Умират едни — раждат се други. И все в същия двубой светът продължава своето съществуване. В прочистването на този свят фейлетоните и сатиричните разкази на Илф и Петров имат своята истинска значимост. Но само заради това ли. Истинската им стойност се съдържа не само в разобличаването на техните герои, но и в пълното покритие на гражданска доблест с художествено претворяване.

А сега нещо биографично.

Бащата на Иля Илф е банков чиновник. Синът учи в одеско средно техническо училище. Когато го завършва (през 1913 година), работи поред в чертожно бюро, като механик в авиационен завод, във фабрика за ръчни гранати, а по-късно като статистик и счетоводител. Но още от това време го занимава мисълта за писателското поприще. Той сътрудничи под женски псевдоним в сатирично списание; във вестник „Моряк“ — с очеркови скици; докато е в Одеса, работи и в Югроста заедно с Багрицки, Катаев, Олеша. През 1923 година пристига в Москва и веднага е назначен във вестник „Гудок“.

За разлика от Илф Евгений Петров не е помислял да става писател. Негов кръстник в литературата е по-големият му брат — писателят Валентин Катаев. Като завършва гимназия през 1920 година, Евгений Петров става районен кореспондент на Украинската телеграфна агенция, а по-късно — инспектор в криминалната милиция. Вече в Москва, по настояване на брат си, пише своя първи разказ и първия си фейлетон. Пак с препоръката на Катаев започва работа в сатиричното списание „Красный перец“ и оттогава взема псевдонима Петров. През 1925 година Илф и Петров се запознават и списание „Смехач“ получава първото им колективно съчинение. Транспортният вестник „Гудок“, който има изключително значение по това време, обединява в своята редакция голяма писателска група. Дълго време там са Катаев, Олеша, Булгаков, Славин, Гехт, Ерлих, Илф, Петров, Козачински. Един от основателите му е Михаил Колцов.

Всичко това, разбира се, звучи твърде сухо. А времето, за което говорим, е изключително и неповторимо. Станала е първата в света социалистическа революция и едни от най-талантливите млади писатели застават под знамената й. Гражданската позиция на Илф и Петров от това време и до края на живота им остава неизменна, те са в битката с най-острото оръжие — сатирата. Една непрекъсната битка срещу пошлото, една непрестанна борба за доброто и светлото. И без да делят литературата на малка и голяма, двамата писатели пишат своите фейлетони и сатирични разкази. Уж като еднодневки, уж породени от дребен факт, от едно писмо, от едно обаждане. Със същия талант и със същата упоритост, с които създават своите романи, Илф и Петров пишат фейлетоните си в „Правда“ и „Литературная газета“. Докато в „Гудок“ много често поводите за техните фейлетони са съвсем конкретни, по-късно някои от тези уж наглед дребни конкретни явления получават своя обобщен образ, достигат яркото си пластично и художествено изображение. И се проточва процесията от тъпи чиновници и бюрократи във фейлетони като „Баба Яга“ или „Авксентий Филосопуло“, на келепирджии — в „Силите си няма да щадя“, на прекалени светци и йезуити — в „Саванарило“. Колко до болка познати неща — системата на връзки — в „Ужасните страдания на директора на завода“, раздуването на щатовете — в „Клооп“, лошото производство — в „Горя, но не изгарям“.

Сатиричните герои от фейлетоните и разказите на Илф и Петров имат своето интересно развитие. В първите години след революцията, в годините на непа, те са все още като че ли случаен придатък на новото време. Но Илф и Петров постепенно разбират, че много от тях за дълго ще останат. В този смисъл те ще са далеч по-опасни от милия Остап Бендер и борбата с тях ще бъде дълга и трудна…

И във фейлетоните, и в сатиричните разкази на Илф и Петров може да се усети личността на двамата обаятелни писатели — честни и безкомпромисни. Обаятелни като хора, те оставят обаятелни произведения. Нищо, че такъв термин може и да не съществува. Илф и Петров създават свой неповторим писателски почерк. Но започнали сами, всеки от тях завършва сам своето писателско дело. Когато умира през 1937 година от туберкулоза, Илф оставя своя „Бележник“ — едно удивително литературно произведение. Евгений Петров загива през 1942 година на 2 юли като военен кореспондент. Самолетът, с който лети, се разбива в Ростовска област до село Манково. Той оставя своя „Фронтови дневник“.

Сами или заедно, Илф и Петров в своите произведения са до нас, в нашия днешен ден. Едно присъствие, талантливо и силно, в което е събрано всичко — и гражданска непримиримост, и изумително художествено майсторство.

Стефан Смирнов

Край