Асен Босев
Летуване

Зад полята, в долината

се синее планината.

Топло лятно слънце грее,

бисерна река бистрее.

А из златните пшеници

бликат гласове на птици.

 

Гледам аз и се любувам.

Де да ида да летувам?

 

Отговарят ми полята:

— Тук прекарай цяло лято!

В нашата зелена шир

лятос ти бъди пастир!

 

Буйна нива ме зове:

— Тук събирай класове.

Тежки снопи — чисто злато

ще пренасяш в знойно лято,

ще ги возите с колите

в тихи нощи под звездите.

Пресни пити ще ядеш,

здрав и читав ще растеш!

 

Тъй да бъде — рекох аз,

и заработих тогаз:

бях с тояжката в ръцете

по ливадите с овцете,

а когато жетва златна

грейна чиста, благодатна,

пламнах в жътвената жар,

на жътварите другар.

 

А след жътвата с децата

гмуркахме се из реката,

брахме ябълки и сливи,

зарзали и круши диви…

Планината отдалече

се усмихна и им рече:

— Ха от знойните поля

ти сега при мен ела!

Тук е чудно за летуване.

И запях през равнината,

път поех към планината.

— Добро утро, планина,

аз пристигам, ето на̀!

— Добро утро, млад юнак,

гост бъди ми, мил и драг!

 

Волно дишах въздух чист,

пих водица с липов лист,

като чудните юнаци

пях из хладните букаци,

затова съм тоя ден

бодър, здрав и бял-червен!