Разказ за Хали Совалката

1. Този разказ започва с това, че в Норвегия управлявал крал Харалдур Сигурдарсон. Това било по времето, когато племенникът му, крал Магнус, бил починал. Разказват, че крал Харалдур бил извънредно умен и находчив човек. Повечето от нещата, които измислял, се оказвали правилни. Бил добър скалд и обичал да подхвърля подигравки към хората, които му се стрували подходящи. Когато бил в добро настроение, понасял обидни закачки по-леко от всеки друг. Бил женен за Тора, дъщерята на Торбергур Арнасон. Смятал скалдовата поезия за много забавна и винаги имал край себе си хора, които умеели да съчиняват стихове.

Един човек се казвал Тьодолвур. Той бил исландец, произхождащ от Долината на Метача, изтънчен човек и голям скалд. Крал Харалдур хранел голяма обич към него, наричал го свой главен скалд и го ценял най-много от всички скалдове. Той бил от ниско потекло, но добре обучен^[1], завистлив към новодошлите.

Крал Харалдур много обичал исландците. Давал за Исландия най-различни хубави неща: една хубава камбана за Полето на Общия сбор. А когато в Исландия настанало голямото неплодородие, което не е имало равно на себе си, той изпратил четири кораба, натоварени с брашно — по един за всяка четвъртина от страната, — и помогнал да се изселят оттам толкова бедняци, колкото можело.

 

 

2. Един човек се казвал Бардур и бил царедворец на крал Харалдур. Той отплавал за Исландия и пристигнал при Гъските^[2], където прекарал зимата. С него пътувал един човек, който се казвал Хали и бил наречен Хали Совалката. Той бил добър скалд, но с много мръсна уста. Хали бил висок и с дълъг врат, с тесни рамене и дълги ръце, с грозни крайници. Произхождал от Реките.

Те отплавали веднага щом се приготвили, и прекарали дълго време в морето. Пристигнали през есента в Норвегия, на север, край Трондхеймур, до островите, наречени Хийтрар, и после продължили навътре към нос Агди и там прекарали нощта. На сутринта навлезли навътре във фиорда при слаб вятър. Когато подминали Рейн, видели, че от вътрешността на фиорда идват с гребане три бойни кораба. Третият кораб бил дракон^[3]. Когато тези кораби се изравнили с търговския, от заслона на дракона излязъл човек в алени дрехи и златна превръзка около главата — и едър, и внушителен. Този човек заговорил:

— Кой управлява кораба и къде бяхте през зимата, и до кой бряг стигнахте най-напред, и къде спахте снощи?

Търговците направо онемели след толкова много въпроси, но Хали отговорил:

— През зимата бяхме в Исландия, а потеглихме от Гъските, а кормчията се казва Бардур, а първият бряг беше при Хийтрар, а снощи спахме при нос Агди.

Човекът, който всъщност бил крал Харалдур Сигурдарсон, попитал:

— Агди не ви ли надупи?

— Засега не — рекъл Хали.

Кралят се усмихнал и казал:

— Може ли по някакъв начин да ви направи тази услуга друг път?

— Не — рекъл Хали, — но за това, че не бяхме обезчестени от него, допринесе най-вече едно нещо.

— Какво беше то? — попитал кралят.

Хали знаел отлично с кого разговаря.

— Ето какво, господарю — рекъл той, — щом сте любопитен да научите: Агди чакаше за тая работа по-знатни хора от нас и се надяваше вие да минете оттам довечера — тогава щял да ви изплати този дълг, без да се стиска.

— Ти си имал много гадна уста — рекъл кралят.

Повече техни думи засега не се споменават. Търговците отплавали навътре за Каупангур, където си разтоварили кораба и си наели къщи в селището.

Няколко нощи по-късно кралят се върнал в селището; той бил ходил из островите да се забавлява. Хали помолил Бардур да го придружи до краля и казал, че искал да го помоли за подслон през зимата, а Бардур му предложил да го настани при себе си. Хали му благодарил, но казал, че иска да бъде при краля, ако има такава възможност.

 

 

3. Един ден Бардур отишъл при краля и взел Хали със себе си. Бардур поздравил краля. Той приел поздрава му любезно и попитал много работи за Исландия, както и дали е довел със себе си оттам някакви исландци. Бардур отговорил, че е довел един исландец:

— Казва се Хали и сега е тук, господарю, иска да ви помоли за подслон през зимата.

Тогава Хали отишъл пред краля и го поздравил. Кралят го приел любезно и попитал той ли му бил отговорил във фиорда тогава, когато се срещнали.

— Той същият — рекъл Хали.

Кралят признал, че за него няма да му се свиди храната, и му казал да се настани в едно от неговите жилища. Хали казал, че иска да бъде при царедворците, иначе ще си търси подслон другаде. Кралят отвърнал, че все така ставало:

— Все мен изкарват виновен, ако приятелството ни не потръгне добре, а аз смятам, че не е така. Вие, исландците, сте своеволни и недодялани хора. Щом искаш, остани, но ще отговаряш сам за всичко, което може да се случи.

Хали отвърнал, че е съгласен, и благодарил на краля. Останал при царедворците и се харесал на всички. Другарят му по пейка^[4] се казвал Сигурдур — стар царедворец и благ човек.

 

 

4. Крал Харалдур имал обичай да яде веднъж дневно. Както и може да се очаква, поднасяли храна първо на него и докато тя стигнела до другите, той бил винаги напълно сит. А щом се засител, започвал да чука с дръжката на ножа си по масата и тогава масите трябвало веднага да се раздигат. Така мнозина изобщо не успявали да си доядат.

Веднъж кралят и свитата му вървели навън по улицата; мнозина изобщо не си били дояли. Те чули в една къща голяма препирня. Карали се един обущар и един ковач и накрая се счепкали. Кралят спрял и погледал известно време. После казал:

— Да си тръгваме! Не ща да се бъркам в тая работа, но ти, Тьодолвур, съчини за тях една вийса.

— Господарю — рекъл Тьодолвур, — не ми подхожда такова нещо, след като ме наричат ваш главен скалд.

Кралят отвърнал:

— Това е по-трудно, отколкото си мислиш. Ще ги представиш като съвсем други хора. Нека единият да бъде Сигурдур Убиеца на Фавнир^[5], а другият — Фавнир, но направи така, че да личи занаятът на всеки.

Тогава Тьодолвур изрекъл вийса:^[6]

— — —

— Добре беше съчинена — рекъл кралят, — а сега съчини още една и нека единият да е Тор, а другият — великанът Гейрродур. Но направи така, че да личи занаятът на всеки от тях.

Тогава Тьодолвур изрекъл вийса:^[7]

— — —

— С право се говори за теб — рекъл кралят, — че скалдовото изкуство ти иде отръки.

И всички похвалили добре измислените стихове. Хали не бил там.

Вечерта, когато хората седнали да пият, изрекли стиховете пред Хали и казали, че той не може да съчини такова нещо, ако и да се смята за голям скалд. Хали признал, че съчинява по-лоши стихове от Тьодолвур:

— И това проличава най-добре, когато не се опитвам да съчиня нещо, защото не съм наблизо — рекъл Хали.

Това веднага било казано на краля, но така изопачено, че излизало, сякаш той се смята за не по-малък скалд от Тьодолвур. Кралят казал, че това изобщо не ще да е така:

— Но може би скоро ще проверим.

 

 

5. Един ден, докато хората седели край масите, в залата влязло едно джудже, което се казвало Тута. То произхождало от Фризия. Живеело от дълго време при крал Харалдур. Било не по-високо от тригодишно дете, но извънредно едро и широкоплещесто, с голяма като на възрастен човек глава и не съвсем къс гръб, цепнат отдолу, там, където са краката^[8].

Крал Харалдур имал една броня, която наричал Ема. Бил поръчал да му я изработят в Голямата крепост^[9]. Тя била толкова дълга, че когато крал Харалдур стоял прав, тя опирала в обувките му. Цялата била двупластова и толкова здрава, че желязо изобщо не можело да я пробие. Кралят бил наредил да надянат бронята на джуджето, да му сложат шлем на главата и го препашат с меч. После то влязло в залата, както вече писахме, и на всички им се сторило чудновато на вид.

Кралят помолил за тишина и казал:

— Човекът, който съчини за джуджето вийса, но такава, че да ми хареса, ще получи от мен този нож и тоя пояс. — И сложил нещата пред себе си на масата. — Но знайте, че ако не ми хареса, ще му се разсърдя и ще изпусне и двата дара.

Щом кралят си направил съобщението, от единия край на пейката някой изрекъл вийса^[10] — това бил Хали Совалката:

— — —

Кралят казал да му занесат нещата:

— Спечели ги заслужено, защото вийсата е добре съчинена.

 

 

6. Един ден, когато кралят се бил наял, затропал с ножа по масата и наредил да се раздига. Прислужниците изпълнили нареждането. Хали изобщо не си бил доял. Взел в ръка един залък от чинията, задържал го и казал:

Нека Харалдур си трака —

и на мен никак не ми пука.

Аз си мляскам със муцуна

мисля сит днес да си легна.

На следващата сутрин, когато кралят и царедворците седели по местата си, Хали влязъл в залата и застанал пред краля. Носел щита си, а отзаде му висял меч. Хали изрекъл вийса:

Глад ме мъчи, кралю; меча

срещу малък топъл залък

щит с охота срещу пита

дава гръмоносът^[11] славен.

Ходим хърбави и бледи —

твойте хора с глад се борят;

пояса си стягам много —

във гръбнака стърже яко.

Кралят не отговорил нищо и се престорил, че не чува, но всички разбрали, че му е станало неприятно.

Няколко дни по-късно кралят и свитата му вървели по улицата. С тях бил и Хали. Той избързвал пред краля. Кралят казал така:

Де препускаш, Хали, днеска?

Хали отвърнал:

Крава ще купувам, кралю.

Каша искаш пак да плюскаш —

рекъл кралят.

Важно е да бъде блажно —

рекъл Хали.

 

 

Хали хукнал в двора^[12] нагоре, по посока на готварницата. Там бил поръчал да приготвят каша в едно каменно котле; седнал и взел да яде кашата.

Кралят видял, че Хали изчезнал нагоре в двора. Той изпратил Тьодолвур и още двама човека да го търсят. Кралят също свил нагоре в двора. Заварили го там, където ядял кашата. Тогава кралят се приближил и видял с какво се занимава Хали. Кралят се ядосал страшно и попитал Хали защо е тръгнал от Исландия да ходи при знатни хора, ако ще става за срам и посмешище.

— Недейте да говорите така, господарю! — рекъл Хали. — Никога не съм ви виждал да подритвате вкусни блюда.

После Хали се изправил и хвърлил котлето на земята, а дръжката му изтракала. Тогава Тьодолвур казал така:

Дръпна дръжка; Хали мъжки

се наплюска явно днеска.

Много, мисля, с черпак рогов

му прилича да се кичи.

Тогава кралят си тръгнал и бил ужасно разгневен.

Вечерта на Хали не му поднесли храна като на другите хора. След като всички почнали да ядат, влезли двама мъже, които носели помежду си едно голямо корито, пълно с каша, и една лъжица и ги сложили пред Хали. Той взел да се храни и се наял до насита, а после спрял. Кралят казал на Хали да яде още. Той отвърнал, че засега повече няма да яде. Тогава крал Харалдур си изтеглил меча и казал на Хали да яде от кашата, докато се пръсне. Хали отвърнал, че няма да се пръсне от каша, но че кралят има как да му вземе живота, ако така е решил. Кралят си седнал и прибрал меча.

 

 

7. Няколко дни по-късно кралят взел от масата един поднос, на който имало печено прасенце, и казал на джуджето Тута да го занесе на Хали:

— И му кажи да съчини вийса, ако иска да си спаси живота, и да я изрече, преди да си стигнал до него, но не му казвай, докато не минеш средата на стаята.

— Не ми се ще да го правя — рекъл Тута, — защото Хали ми харесва.

— Виждам — рекъл кралят, — че ти е допаднала вийсата, която той съчини за теб, и явно имаш добър усет. Тръгвай веднага и направи каквото наредих.

Тута взел подноса, отишъл до средата на стаята и казал:

— Хали, съчини вийса по заповед на краля и я изречи, преди да стигна до теб, ако искаш да си спасиш живота.

Хали се изправил, протегнал ръце към подноса и изрекъл вийса:

Князът е към мен любезен —

кара ме да ям шопара;

пълна с ядене обилно,

чака масата юнака.

Виждам вече, че готвача

(бърже вийсата ще свържа)

е препекъл пак хълбока.

Здрав бъди ми, принце славен!

Тогава кралят рекъл:

— Сега, Хали, ще ти простя, защото вийсата беше съчинена добре за толкова кратко време.

 

 

8. Разказват, че един ден Хали отишъл при краля, когато той бил доволен и весел. Там били Тьодолвур и още много други хора. Хали казал:

— Господарю, съчинил съм за вас кведе^[13]. Бих искал да го чуете.

Кралят попитал:

— Друг път съчинявал ли си кведе?

— Не, господарю — отвърнал той.

Кралят казал:

— Някои хора ще рекат, че при първия си опит си се нагърбил с тежък товар, след като са ме възпявали такива големи поети. А ти, Тьодолвур, как мислиш?

— Нищо не мога да те посъветвам, господарю — отвърнал Тьодолвур. — По-лесно ще ми бъде обаче нещо друго: да дам един ценен съвет на Хали.

— Какъв е той? — попитал кралят.

— Най-вече, господарю, да не ви лъже.

— Какво е излъгал? — попитал кралят.

— Излъга, дето каза, че не бил съчинявал кведе — рекъл Тьодолвур, — а пък аз казвам, че е съчинявал.

— Какво е било това кведе — попитал кралят — и за какво се е говорело в него?

Тьодолвур отговорил:

— Когато пасеше кравите в Исландия, той ги възпяваше в стихове, които ние нарекохме „Говежди вийси“.

— Вярно ли е това, Хали? — попитал кралят.

— Вярно е — рекъл Хали.

— Защо тогава каза, че никога не си съчинявал кведе? — попитал кралят.

— Защото, господарю — рекъл Хали, — ако чуете тези стихове, ще ви се стори, че почти не приличат на кведе, и затова и няма много да ви се харесат.

— Искаме все пак да ги чуем — рекъл кралят.

— Тогава да се повеселим и с нещо друго — казал Хали.

— С какво например? — попитал кралят.

— Да чуем от Тьодолвур „Помиярските вийси“, които той съчиняваше в Исландия.

Кралят се засмял; струвало му се много забавно да ги насъсква един срещу друг.

— Какво е било това кведе и за какво се е разправяло в него? — попитал кралят.

Хали отговорил:

— Разправяше се за това как изхвърляше пепелта от къщи заедно с другите си братя и сестри; смятаха, че е неспособен за друго, понеже беше зле с ума. И все пак трябваше да проверяват дали в пепелта не е останал огън, тъй като по онова време умът не му достигаше.

Кралят попитал дали това е вярно.

— Вярно е, господарю — рекъл Тьодолвур.

— Защо си вършел такава недостойна работа? — попитал кралят.

— Защото, господарю — рекъл Тьодолвур, — бяхме много деца и аз се наемах с тази работа, за да отидем по-скоро да играем, а на мен не ми възлагаха да върша нищо.

— Причината е била тази — рекъл Хали, — че не са смятали ума ти годен за работа.

— Стига сте се препирали — рекъл кралят, — искаме да чуем и двете кведета.

Нямало как. Всеки казал своето кведе. Когато свършили, кралят рекъл:

— И двете кведета са слаби, но пък и поводите за съчиняването им са били нищожни. И все пак онова, което си измислил ти, Тьодолвур, е по-лошо.

Тогава Тьодолвур отговорил:

— Хали е човек с хаплив език, но повече би му подхождало да не подхвърля безполезни приказки за мен, а да отмъсти за баща си.

Кралят попитал:

— Вярно ли е, Хали, че не си отмъстил за баща си?

— Вярно е, господарю — отговорил Хали.

Кралят попитал:

— Щом е така, защо дойде в Норвегия?

— Защото, господарю — отвърнал Хали, — когато той беше убит, аз бях дете. Моите роднини обаче поеха делото и сключиха помирение от мое име. А у нас се смята за недостойно да те наричат миропрестъпник^[14].

Кралят казал:

— Примирията и помиренията не бива да се нарушават и такова поведение е съвсем правилно.

— И аз така мислех, господарю — рекъл Хали, — а Тьодолвур има право да говори с гордост за такива неща, защото не знам друг някой да е отмъщавал за баща си така жестоко като него.

— От Тьодолвур наистина може да се очаква да извърши това смело — рекъл кралят. — Но какво е направил, че се е проявил повече от другите хора?

— Най-вече това, господарю — рекъл Хали, — че изяде убиеца на баща си.

Тогава хората ахнали; такова чудо не помнели да са чували друг път.

— Как е възможно такова нещо? — попитал кралят.

— Ето как, господарю — отвърнал Хали. — Баща му Арнор живееше в северните краища на Исландия. Беше много беден и имаше цял куп деца. В Исландия има обичай селяните да се събират през есента и да правят дарения на бедняците и бащата на Тьодолвур бил посочван все първи, а веднъж един селянин бил толкова щедър, че му дал теле на едно лято. Той си тръгнал за вкъщи, като водел телето след себе си; бил му сложил дълга и здрава юзда, а тя имала примка в единия край и той си я бил нахлузил на врата; освен това държал юздата в ръце. Като стигнал до оградата — а тя не била много висока отвън, но отвътре имало дълбок изкоп, — той се качил върху нея и се спуснал долу, но телето се преобърнало от другата страна на оградата. Той не се бил сетил да махне примката от врата си и не могъл да стигне до земята с крака. Така те увиснали от двете страни и ги намерили мъртви и двамата. Децата завлекли телето вкъщи и го сготвили и смятам, че Тьодолвур си е получил цялата полагаема част.

— Така и би било редно — рекъл кралят.

Тьодолвур си измъкнал меча и искал да съсече Хали. Тогава помежду им наскачали хора. Кралят казал, че и за двамата ще е зле да си пакостят един на друг:

— Ти, Тьодолвур, пръв се заяде с Хали.

Тогава всичко утихнало и Хали казал своето кведе. Било хубаво и добре измислено и кралят го възнаградил с добри пари.

Зимата вървяла и всичко било спокойно.

 

 

9. Един човек се казвал Ейнар и бил наречен Мухата. Той бил син на Харекур от Тьота. Бил земевладелец и управител в Халогаланд, а и отговарял за търговията с фините^[15]. Той и кралят се обичали много, но все за нещо се спречквали. Ейнар бил голям размирник. Трепел хората, когато не вършели всичко както той искал, и не изплащал обезщетение за никого. Очаквало се Ейнар да дойде в кралския двор към Коледа.

На Хали и другаря му по пейка Сигурдур им разказали за Ейнар. Сигурдур казал на Хали, че никой не се осмелявал да противоречи на Ейнар или да му накриви с нещо, а той не изплащал никакви пари за убийствата и грабежите си. Хали отвърнал:

— Такива в нашата страна ги наричат старейшини-негодници.

— Внимавай какво приказваш, приятелю — рекъл Сигурдур, — защото той трудно понася думи, които, не му допадат.

— Въпреки че всички сте толкова уплашени — рекъл Хали, — та никой от вас не смее да каже една дума срещу него, аз ти казвам, че ако ми напакости с нещо, ще поискам от него обезщетение и мисля, че той ще ми го даде.

— Защо тъкмо на теб, като не дава на другите?

— Така ще сметне за уместно — рекъл Хали.

Спорили за това дотогава, докато Хали предложил на Сигурдур да се обзаложат. Сигурдур заложил златен пръстен, който тежал половин марка^[16], а Хали си заложил главата.

Ейнар дошъл по Коледа и седнал от дясната страна на краля, а хората му — нататък от него. Прислужвали му като на самия крал.

В Коледния ден, когато хората се били нахранили, кралят казал:

— Иска ни се освен с пиене да се забавляваме и с нещо друго. Сега, Ейнар, ще ни разкажеш какви случки е имало при вашите пътувания.

Ейнар отвърнал:

— Не мога да стъкмя разказ от това, господарю, как бухаме фински селяни и рибари.

Кралят казал:

— Разкажете подробно, защото сме нетърпеливи и всичко това ни се струва забавно, нищо, че на вас, които непрекъснато участвате в битки, ви се струва маловажно.

— Най-вече трябва да разкажа, господарю — рекъл Ейнар, — за това, че миналото лято, като отивахме на север в Морк, срещнахме един исландски кораб; те били отклонени нататък от теченията и прекарали зимата там. Аз ги обвиних, че са търгували с фините без ваше или мое разрешение, но те криеха и не си признаваха. На мен обаче ми се струваше, че са неискрени, затова поисках да ги претърсим, но те отказаха твърдо. Тогава им казах, че ще получат онова, което за тях е по-лошо и по-заслужено, и наредих на хората си да се въоръжат и да ги нападнат. Имах пет бойни кораба и ги нападнахме откъм двата борда и се бихме, докато разчистихме кораба^[17]. Един исландец, когото те наричаха Ейнар, се отбраняваше така добре, че не съм виждал никога равен на него, и беше наистина жалко, че загина. А ние нямаше да овладеем кораба, ако всички на него бяха такива.

— Лошо правиш, Ейнар — рекъл кралят, — че убиваш невинни хора, затова че не вършат онова, което на теб ти харесва най-много.

— Не искам — рекъл Ейнар — да се излагам на опасност от тяхна страна. А някои хора казват, господарю, че и вие не вършите всичко по божиите повели. Онези пък излезе, че наистина лъжат, защото в кораба им намерихме много финска стока.

Хали чул какво говорели, хвърлил ножа си на масата и спрял да яде. Сигурдур го попитал дали е болен. Той отговорил, че не е, но това било по-лошо от болест:

— Ейнар Мухата съобщи за смъртта на брат ми Ейнар, когото бил повалил на търговския кораб миналото лято — може би сега ще ми се отвори възможност да искам обезщетение от тоя Ейнар.

— Недей да говориш за това, приятелю — казал Сигурдур, — така ще е най-добре.

— Не — рекъл Хали, — брат ми нямаше да постъпи така, ако трябваше да търси правосъдие за мен.

После се втурнал напред през масата^[18], приближил се до престола и казал:

— Вие, Ейнар, ме поразихте силно, като съобщихте новините за убийството на брат ми Ейнар, когото сте повалили на търговския кораб миналото лято. Сега искам да знам дали ще ми изплатиш^[19] някакво обезщетение за брат ми Ейнар.

— Ти не си ли чувал, че за никого не плащам? — попитал Ейнар.

— Не съм длъжен да вярвам — рекъл Хали, — че у теб всичко е лошо, ако и да съм чувал такива приказки.

— Върви си, човече — казал Ейнар, — да не стане по-зле.

Хали отишъл и си седнал. Сигурдур попитал какво е станало. Той отговорил, че вместо обезщетение е получил заплаха. Сигурдур го помолил да не се занимава повече с тая работа и да развалят облога. Хали казал, че той се проявява доблестно:

— Но аз пак ще опитам.

Един друг ден Хали отишъл при Ейнар и казал:

— Пак ще повдигна същия въпрос, Ейнар, дали ще ми платиш нещо за брат ми.

Ейнар отговорил:

— Ти си упорит, но ако не се махнеш, ще те постигне същата участ като брат ти, а може и по-лоша.

Кралят му казал да не отговаря така:

— Това е голямо изпитание за роднините и човек не знае кой какво крие в душата си. А ти, Хали, не се занимавай повече с тая работа, защото по-яки пръчове от теб са принудени да търпят същото от него.

Хали отвърнал:

— Тъй да бъде.

После се върнал на мястото си. Сигурдур го посрещнал с радост и попитал какво е станало. Хали отговорил, че е получил от Ейнар закана вместо обезщетение в пари.

— Така си и мислех — рекъл Сигурдур, — и нека развалим облога.

— Ти си доблестен човек — рекъл Хали, — но аз ще опитам трети път.

— Искам да ти дам пръстена — казал Сигурдур, — за да оставиш тая работа, защото поначало тя стана донякъде заради мен.

Хали отговорил:

— Ти показа какъв човек си и каквото и да се случи, вината не бива да се търси у теб. Ще пробвам още веднъж.

На сутринта, докато кралят и Ейнар Мухата си миели ръцете, Хали отишъл при краля и го поздравил. Кралят го попитал какво иска.

— Господарю — рекъл Хали, — искам да ви разкажа какво сънувах. Стори ми се, че бях съвсем друг човек.

— Какъв човек ти се е сторило, че си бил? — попитал кралят.

— Стори ми се, че съм скалдът Торлейвур, а Ейнар Мухата — ярл Хакон Сигурдарсон, и че съчинявам за него гавра^[20], а като се събудих, още помнех една част.

После Хали се отдалечил към другия край на залата и си мърморел нещо под носа, но хората не схванали нищо.

Кралят рекъл:

— Това не е никакъв сън; той свързва всичко в едно. И с вас ще стане онова, което стана с Хакон ярла на Хладир и скалда Торлейвур; Хали прави същото. Той не се свива пред нищо и както виждаме, и по-могъщи хора от теб, Ейнар — какъвто е бил ярл Хакон — са си патили от гавра, и това ще се помни, докато има хора из Северните страни. Едно стихотворенийце за благородник, ако се запомни, е по-лошо, отколкото малък паричен откуп, затова бъди така добър да му дадеш нещо, за да се отървеш.

— Както кажете, господарю — рекъл Ейнар, нека вземе от ковчежника ми три марки сребро. Той ще му ги изплати.

Казали това на Хали. Той отишъл при ковчежника и му предал това. Оня отвърнал, че в кесията имало четири марки сребро. Хали казал, че трябва да получи три. После отишъл при Ейнар и му разказал за това.

— Ти ще да си взел онова, което е било в кесията — рекъл Ейнар.

— Не — рекъл Хали. — Другояче ще трябва да ми вземеш живота, а не като крадец на парите ти, защото видях, че това ми гласеше.

И наистина Ейнар смятал, че Хали ще вземе онова, което било в кесията, и това му се струвало достатъчно за смъртна присъда.

Хали отишъл да си седне на мястото и показал парите на Сигурдур. Сигурдур му подал пръстена и казал, че Хали го е спечелил заслужено. Хали отговорил:

— Така няма да сме еднакво доблестни — дръж си пръстена и си го носи със здраве. Трябва да ти кажа истината: аз нямам нищо общо с онзи човек, когото Ейнар е убил, но исках да видя дали ще измъкна от него парите.

— Нямаш равен на себе си сред хитреците — рекъл Сигурдур.

След Коледа Ейнар заминал на север в Халогаланд.

 

 

10. През пролетта Хали помолил краля за разрешение да замине за Дания по търговия. Кралят му казал да ходи където ще:

— И се връщай бързо, защото ни се струваш забавен, но се пази от Ейнар Мухата. Той ще да ти мисли злото, а знам, че рядко някой е успявал да му се изплъзне така.

Хали тръгнал с кораба на едни търговци на юг за Дания, а после за Йотланд^[21]. Един тамошен управител се казвал Раудур и Хали се настанил у него.

Веднъж, когато той бил свикал многолюден сбор и хората щели да обсъждат съдебни дела, се вдигнала толкова голяма врява и шумотевица, че никой не успял да се изкаже и с падането на вечерта всички се разотишли.

Вечерта, когато хората се събрали да пият, Раудур казал:

— Изобретателен човек би бил онзи, който измисли начин да накара всичкия този народ да млъкне.

Хали отвърнал:

— Само да искам, мога да накарам всяко човешко същество там да млъкне.

— Няма да успееш, земляко — рекъл Раудур.

На сутринта хората дошли на сбора и настанала същата шумотевица и неразбория като предишния ден, та не могли да обсъдят никое дело. С това хората се разотишли.

Тогава Раудур казал:

— Хали, искаш ли да се обзаложим дали ще успееш да въдвориш тишина на сбора, или не?

Хали отвърнал, че е готов. Раудур казал:

— Заложи си главата, а аз ще заложа златен пръстен, който тежи една марка.

— Тъй да бъде — казал Хали.

На сутринта Хали попитал Раудур дали иска да спази облога. Той отвърнал, че иска.

Ето че хората дошли на сбора и настанала същата врява като предишните дни, че и по-голяма. И когато те най-малко очаквали, Хали скокнал и се развикал с пълен глас:

— Хора, слушайте всички! Трябва да говоря! Изчезнало ми е точилото, точиларската смазка, торбата и заедно с нея цял куп неща, които за един мъж е по-добре да ги има, отколкото да ги загуби.

Всички млъкнали. Някои помислили, че е полудял, а други, че съобщава някакво кралско послание. И когато настанала тишина, Хали седнал и взел пръстена. Но щом хората видели, че това са само глупости, пак се вдигнала същата врява, а Хали се измъкнал бежешком, защото Раудур искал да му отнеме живота — това било сметнато за небивала подигравка. Спрял се едва в Англия.

 

 

11. По това време в Англия царувал Харалдур Гудинасон^[22]. Хали отишъл веднага да се срещне с краля и казал, че е съчинил за него драпа, и помолил да бъде изслушан. Кралят наредил да го слушат. Хали седнал до коленете на краля и изрекъл кведето. Когато кведето свършило, кралят попитал своя скалд, който бил край него, дали го бива. Той отговорил, че му се струва добро. Кралят поканил Хали да остане при него, но Хали отвърнал, че вече се е приготвил да заминава за Норвегия. Кралят казал:

— Наградата ти за кведето ще бъде, каквато е и нашата полза от него, защото няма да спечелим никаква слава от кведе, което никой не научи^[23]. Седни сега на пода, а аз ще наредя да ти изсипят сребро на главата и вземи онова, което се закачи за косата ти. Мисля, че едното заслужава другото, щом не можем да научим кведето.

Хали отвърнал:

— То заслужава малка награда, но пък и тая награда ще е тъкмо такава. Позволете ми, господарю, да отида по нужда.

— Върви където щеш — рекъл кралят.

Хали отишъл при една корабостроителница и си полял главата с катран; направил нещо като чиния, а после се върнал и поискал да го посипят със сребро. Кралят казал, че е хитрец, но наредил да направят както бил обещал. Изсипали сребро отгоре му и така се събрали доста пари.

 

 

12. След това той отишъл при корабите, които щели да ходят в Норвегия, но били заминали всички освен един, а на него се гласели да пътуват много хора с голям товар. Хали имал много пари и искал непременно да замине, защото не бил измислил друго кведе за краля освен онова, безсмисленото, и затова не искал хората да го научат. Кормчията му казал да измисли начин южняците^[24] да се махнат от кораба — тогава щял с удоволствие да го вземе. По това време наближавала зимата. Хали живял известно време в едно помещение с тях.

Една нощ Хали викал грозно насън и те дълго време не успели да го събудят. Попитали го какво е сънувал. Хали казал, че оттук нататък няма повече да ги моли да го вземат на път със себе си:

— Сънувах, че при мен идва един ужасен човек и казва това:

Смяна (Днес при Ран съм) стана^[25]

и другар съм със омари;

мътното море тук тътне,

морски храсти над мен раснат.

Срещу брега спя във къща

у стопаните-калкани;

младият ми лик е бледен,

гълтам мокри треви жълти,

гълтам мокри треви жълти.

Когато южняците чули за този сън, се отказали да пътуват с кораба, защото им се струвало, че ако тръгнат с него, ще си намерят гибелта.

Хали се качил веднага на кораба и казал, че това не било никакъв сън, а негова хитрина. Потеглили веднага щом се приготвили, и пристигнали в Норвегия през есента, а Хали веднага отишъл при крал Харалдур. Той го приел добре и го попитал дали е съчинил стихове за други крале. Хали казал това:^[26]

— — —

Кралят се засмял — Хали винаги го развеселявал.

 

 

13. През пролетта крал Харалдур заминал на сбор в Гула. Един ден кралят попитал Хали дали му върви с жените на сбора. Хали отвърнал:

За мен сборът добре мина:

купове моми излупах!

Оттам кралят заминал на север в Трондхеймур. Докато плавали покрай Стадур, било ред на Тьодолвур и Хали да прислужват на кораба^[27], но Хали страдал много от морска болест и лежал под една лодка, та Тьодолвур трябвало да се справя сам. Като носел храната, той се спънал в крака на Хали, който се подавал изпод лодката. Тьодолвур казал това:

Крак отвънка има тука;

лупаш пак отдолу яко!

Хали отговорил:

Мен слугите тъй ме хранят:

носят ми храна в подноси.

Кралят продължил по пътя си, докато стигнал до Каупангур. С него била и кралица Тора, а на нея Хали не й допадал особено, но кралят го обичал и Хали винаги го развеселявал.

 

 

14. Разказват, че един ден кралят и свитата му вървели по улицата. Хали се движел с тях. Кралят държал в ръката си брадва, цялата обкована в злато, с ръкохватка, увита в сребро, и дръжка със сребърен пръстен в края, на всичкото отгоре украсена със скъпоценен камък. Това било прекрасна вещ. Хали все поглеждал към брадвата. Кралят забелязал това скоро и попитал Хали дали брадвата му харесва. Хали отговорил, че му харесва.

— Виждал ли си по-хубава брадва?

— Мисля, че не — рекъл Хали.

— Би ли се надупил за тая брадва? — попитал кралят.

— Не — казал Хали, — но мисля, че съвсем оправдано искате да я продадете тъй, както сте я купили.

— Тъй да бъде, Хали — рекъл кралят. — Вземи я и я използвай със здраве. Получих я като подарък и така ще ти я дам.

Хали благодарил на краля.

 

 

15. Вечерта, когато хората се събрали да пият, кралицата казала на краля, че е странно и нередно да се дава на Хали вещ, която не подобава да бъде собственост на незнатен човек, и то за мръсните му приказки, след като някои получават малко за добра служба.

Кралят отговорил, че е негова работа на кого подарява вещите си:

— Не искам да насочвам приказките на Хали — онези двусмислените — към по-лоши неща.

Кралят наредил да извикат Хали и това било изпълнено. Хали му се поклонил. Кралят поискал от Хали да каже някоя двусмислица за кралица Тора:

— И виж как ще й понесе.

Тогава Хали се поклонил на Тора и казал:

Само ти, любима Тора,

си достойна тук спокойно

и без мъка по пишока

краля с ръка да погалиш.

— Хванете го и го убийте! — рекла кралицата. — Не ща да му слушам мръсотиите.

Кралят казал никой да не смее да докосва Хали:

— А ако смяташ, че има друга, по-достойна от теб, да ляга с мен и да бъде кралица^[28], мога да си поправя грешката. Ти не знаеш да цениш хвалебствията, които чуваш.

 

 

16. Скалдът Тьодолвур бил ходил до Исландия, докато Хали не бил при краля. Тьодолвур донесъл от Исландия един хубав кон и искал да го подари на краля, затова го завел в кралския двор да му го покаже. Кралят отишъл да види коня — той бил голям и дебел. Хали стоял наблизо, когато конят си извадил жилата. Тогава Хали казал:

Конят тук пред мен

с мръсен свински член,

както ми се струва,

с краля ще мърсува.

— Ой, ой! — рекъл кралят. — Щом е така, никога няма да стане моя собственост.

 

 

17. Хали станал кралски царедворец и помолил за разрешение да отиде в Исландия. Кралят му казал да се пази от Ейнар Мухата. Хали заминал за Исландия и заживял там. Парите му се свършили и той взел да излиза в морето за риба, но веднъж гребането вървяло толкова трудно, че по принуда се върнали на суша. Вечерта поднесли на Хали каша и след като изял няколко хапки, той се свлякъл назад и умрял.

Харалдур научил за смъртта на двама своя царедворци от Исландия: Боли Прекрасния и Хали Совалката. За Боли казал така:

— От копие ще да е загинал храбрецът.

А за Хали рекъл така:

— От каша ще да се е пръснало кучето.

Тук завършвам разказа за Хали Совалката.

Бележки

[1] Тоест трениран в различни бойни и светски изкуства: бой с оръжия, стрелба с лък, игра на табла или шах, скалдова поезия и т.н. ↑

[2] Име на поселище. ↑

[3] Дракон — боен кораб с дървена драконова глава на носа. ↑

[4] Царедворците сядали на определени места в общата трапезария и всеки имал един или двама постоянни съседи. ↑

[5] Виж бел. №5 към Разказ за Торстейн Трепета. ↑

[6] Вийсата е записана в твърде неразбираем вид. Приблизителен превод: „Веселият (?) кожар с… (? — име на непознато кожарско сечиво), Гейрродур, долови със звукохващачите си (т.е. с ушите си) обидния разтопен метал (т.е. хулите) от наковалнята.“ ↑

[7] Приблизителен превод: „Тор (т.е. ковачът) с големите мехове избълва през жилището на свадата (устата?) мълнии от бузите срещу великана на козето месо (т.е. който коли кози, за да им вземе кожите?).“ ↑

[8] Това вероятно трябва да се разбира така: краката на Тута били толкова къси, че почти не се отделяли от гърба, който изглеждал като цепнат в долния си край — такова е обяснението на исландското издание „Исландски древни писания“. ↑

[9] Голямата крепост — Константинопол. Харалдур е служил във Византия и е воювал из България; в стихотворение, приписвано на споменатия в разказа скалд Тьодолвур Арнорсон, той е наречен „изгорител на българите“. Смята се, че Харалдур е потушил въстанието на Петър Делян. ↑

[10] Приблизителен превод: „Човекът от фризийско потекло ми изглежда напъхан в броня. Джуджето (?) с шлем на главата обикаля сред царедворците. Привикналият към… (? тайни) походи Тута не… (? бяга) от огъня… (? рано сутрин, ? дълго време). Виждам да се люлее меч от едната страна на колача на ръжения хляб.“ ↑

[11] Гръмонос — оприличаване на воин. ↑

[12] Вероятно тук става въпрос за кралското жилище. За двор и дворец често се употребява една и съща дума и това води до двусмислия. По-вероятно е като че ли готварницата да е била отделна постройка на двора, а не някаква вътрешна стая. ↑

[13] Виж бел. №10 към Разказ за Хрейдар. Със същото значение се е използвала и думата драпа, което личи от по-нататъшния разказ — § 11. ↑

[14] Миропрестъпник — човек, който нарушава сключения мир. ↑

[15] Вероятно става въпрос не за фини (финландци), а за сами (лапландци) — обитатели на Централна и Северна Норвегия. Търговията с тях е била кралски монопол. ↑

[16] Виж бел. №22 към Сага за изгарянето на Нял. Мерките за тежест и стойност са били еднакви; затова и изразът тежи една марка и струва една марка е един и същ. ↑

[17] Викингски израз, който означава, че корабът е „очистен“ от екипажа му: всички са избити или хвърлени в морето. ↑

[18] Виж бел. №7 към Сага за изгарянето на Нял. ↑

[19] Виж бел. №3 към Разказ за Ивар Ингимундарсон. ↑

[20] Хакон Сигурдарсон е ярлът от §60–64 в Сага за изгарянето на Нял. За него исландският скалд Торлейвур Асгейрсон съчинил стихотворение гавра, с което се прочул из цяла Скандинавия. ↑

[21] Днешният датски полуостров Юлан. ↑

[22] Тоест крал Харолд, царувал няколко месеца през 1066 г., последният англосаксонски крал на Англия. Харолд и Харалдур Сигурдарсон се срещат в битката при Стамфорд (1066), където норвежкият крал загива, и с това приключва опитът му да се наложи като господар на цяла Англия. ↑

[23] Авторът на разказа е знаел, че скалдовата поезия, поради липса на грамотни хора в Исландия, дълго време се е предавала устно, но не взема под внимание обстоятелството, че през XI век Англия е имала вече вековна писмена традиция. ↑

[24] Южняци — така най-често били наричани немците. ↑

[25] Ран е морска богиня. За нея Снори Стурлусон разказва, че имала мрежа, с която ловяла удавниците. Смяна стана е буквален превод и по всяка вероятност трябва да се тълкува като: вече съм мъртъв. ↑

[26] Приблизителен превод: „Съчиних една тула (вид поема) за един ярл. Датчаните не ще чуят по-лоша драпа. Има четиринадесет… (? грешки). Тя е… (?) и… (?) все погрешно. Така да съчинява стихове, който не умее.“ На празните места в превода в оригинала отговарят неразбираеми днес термини, с които се обозначават грешки в стихосложението. ↑

[27] Това се смятало за недостойна работа, затова всички се изреждали да я вършат. ↑

[28] Двусмислието е очевидно следното: единствена Тора можа да си позволи интимности с краля, следователно и само тя е достойна да бъде кралица. ↑