Разказ за Хрейдар

Един човек се казвал Тордур. Бил син на Торгримур, сина на Хрейдар, който бил убит от Глумур. Тордур бил дребен на ръст и хубав. Имал брат, който се казвал Хрейдар. Той бил грозен и умът не му достигал да се оправя сам в живота. Бил извънредно жизнен и много як, благ по душа. Той седял все вкъщи, а Тордур пътешествал като царедворец на крал Магнус^[1] и се радвал на добро уважение.

Веднъж, когато Тордур си стягал кораба в Островния фиорд, там дошъл брат му Хрейдар. Като го видял, Тордур го попитал защо е пристигнал там. Хрейдар рекъл:

— Не за друго, а по работа.

— И какво искаш? — попитал Тордур.

— Искам да отида в чужбина — рекъл Хрейдар.

Тордур казал:

— Струва ми се, че това пътешествие не е за теб. По-скоро бих ти предложил да вземеш бащиното ни наследство; това са два пъти повече пари, отколкото съм спечелил аз от пътуванията си.

Хрейдар отвърнал:

— Голям глупак ще бъда — рекъл той, — ако взема остатъка от имота и по тоя начин се самоизоставя и откажа от твоите грижи; тогава всеки ще влачи от мен нашите пари, защото аз не знам как да извличам от тях полза. Пък и ти няма да спечелиш нищо, ако набия някого или направя някоя друга глупост с онези, които се навъртат край парите ми, за да ми ги отмъкнат, а после ме набият или осакатят заради постъпката ми, пък и най-важното е, че ще ти бъде трудно да ме задържиш, щом искам да заминавам.

— Може и така да е — рекъл Тордур, — но не разказвай на други хора, че ще пътуваш.

Той обещал това. И веднага щом братята се разделили, Хрейдар заразправял на всеки срещнат, че е решил да ходи с брат си в чужбина, и всички корели Тордур, че ще води в чужбина глупак.

 

 

2. Щом се приготвили, отплавали и пътували без премеждия; пристигнали в Бьоргюн^[2] и Тордур веднага попитал за краля. Казали му, че крал Магнус е в поселището, но е пристигнал малко преди това и не иска да бъде обезпокояван през този ден. Чувствал, че му е нужна почивка, понеже бил дошъл току-що.

Хората веднага забелязали, че Хрейдар се откроява сред другите. Бил едър и грозен, бъбрив с всеки, когото срещнел.

Рано сутринта, преди хората да са се събудили, Хрейдар станал и викнал:

— Събуди се, братко! Който спи, нищо не научава. Усетих, че нещо става — току-що чух странни звуци.

— На какво приличаха? — попитал Тордур.

— Като че ли беше животно — рекъл Хрейдар. — Виеше силно, но изобщо не разбрах що за звуци бяха.

— Недей да се чудиш толкова — рекъл Тордур, — това ще да е било надут рог.

— Какво ли ще означава това? — попитал Хрейдар.

Тордур отговорил:

— Свири се винаги за сбор или при пускане на кораб.

— Какво означава сбор? — попитал Хрейдар.

— Там се обсъждат все трудни въпроси — рекъл Тордур — и се говорят неща, които кралят смята, че трябва да се изнесат пред народа.

— Дали кралят ще бъде сега на сбора? — попитал Хрейдар.

— Така мисля — отвърнал Тордур.

— Тогава аз трябва да отида там — рекъл Хрейдар, — защото бих искал да съм най-вече там, където мога да видя много хора на едно място.

— Значи желанията ни се разминават — рекъл Тордур. — Аз смятам, че колкото по-малко ходиш там, където се трупат хора, толкова по-добре ще бъде, а аз не ща да ходя никъде.

— Няма полза от такива приказки — рекъл Хрейдар, — ще ходим и двамата. Няма да ти се стори по-добре, ако отида сам, а не можеш да ме задържиш да не отида.

Хрейдар хукнал напред, а Тордур видял, че ще трябва да тръгне, и го последвал, но Хрейдар се отдалечавал бързо и между тях имало много голямо разстояние. Когато Хрейдар видял, че Тордур върви бавно, казал:

— Лоша работа е наистина да си дребен, когато силата не ти достига. Можеше обаче да имаш пъргавина, но гледам, че и с това си слабо надарен. Нямаше да ти навреди по-малко хубост, но поне да можеше да вървиш с хората.

Тордур отвърнал:

— Мисля, че мудността не ми пречи повече, отколкото на теб — силата.

— Тогава, братко, да се хванем под ръка — рекъл Хрейдар.

Направили така и повървели известно време, но ръката на Тордур взела да отмалява и той се пуснал; омръзнало му да се води по глупостите на Хрейдар.

Ето че Хрейдар се отдалечил, а после спрял на една височина и се заозъртал; видял оттам тълпата на път за сбора. Когато Тордур го настигнал, казал:

— Да вървим, братко, сега заедно.

Хрейдар приел.

 

 

3. Когато пристигнали на сбора, много хора познали Тордур и го приветствали радостно и кралят ги дочул. Тордур отишъл веднага при краля и го поздравил учтиво, а той приел поздрава му любезно.

Още щом пристигнали на сбора, братята се разделили и хората задърпали Хрейдар за дрехите и го бутали. Той приказвал и се смеел много и на хората им се струвало още по-забавно да се занимават с него, а той вече ходел с мъка.

Кралят попитал Тордур какво ново има, а също и дали с него пътуват хора, които той би искал да отседнат като него в кралския двор.

— Брат ми пътува с мен — рекъл Тордур.

— Този човек ще да е свестен — рекъл кралят, — ако прилича на теб.

Тордур рекъл:

— По нищо не прилича на мен.

Кралят казал:

— И все пак трябва да е свестен. А по какво се различавате най-много?

Тордур казал:

— Той е едър на ръст. Грозен е и доста неугледен, як и добродушен.

Кралят казал:

— Навярно обаче го бива за много неща.

Тордур рекъл:

— За нищо; като беше малък, не го наричаха умник.

— За мен е по-важно — рекъл кралят — сега как е, а може ли сам да се грижи за себе си?

— Не съвсем — рекъл Тордур.

Кралят попитал:

— Защо си го довел тук?

— Господарю — рекъл Тордур, — разделили сме си всичко наполовина, но той няма никаква полза от имота и не се занимава изобщо с пари. Помоли ме само едно нещо: да го взема с мен в чужбина, и аз сметнах за редно да го послушам веднъж, след като той ме оставя да решавам много неща. Сметнах също, че има вероятност да прихване късмет, ако се срещне с вас^[3].

— Бих искал да го видя — рекъл кралят.

— Така и ще стане — рекъл Тордур, — но сега се е запилял нанякъде.

Кралят пратил хора да го доведат. Когато Хрейдар чул, че кралят иска да се види с него, тръгнал много надуто и се блъскал във всичко напреде си, защото не бил свикнал крал да го моли за среща. Бил обут в широки гащи и носел сиво наметало. И когато пристигнал при краля, паднал пред него на колене и го поздравил учтиво. Кралят му отговорил със смях и казал:

— Ако имаш работа с мен, казвай бързо какво искаш. И на други им се налага да говорят с мен.

Хрейдар рекъл:

— Моята работа ми се струва най-важна. Исках да те погледам, кралю.

— Сега доволен ли си — рекъл кралят, — като ме гледаш?

— Доволен съм наистина — рекъл Хрейдар, — но ми се струва, че не те виждам още съвсем ясно.

— Какво да направим тогава? — попитал кралят. — Искаш ли да стана прав?

Хрейдар отвърнал:

— Искам.

Когато кралят се изправил, казал:

— Сега навярно смяташ, че ме виждаш добре?

— Още не съвсем добре — рекъл Хрейдар, — но все пак вече става задоволително.

— Искаш ли тогава — рекъл кралят — да си сваля плаща?

— Искам наистина — рекъл Хрейдар.

Кралят казал:

— Първо обаче трябва да се разберем за тая работа. Много от вас, исландците, са хитреци и не знам дали това не е замислено от теб като подигравка — не искам да стават такива неща.

Хрейдар казал:

— Никой не е способен на такова нещо, кралю, да се подиграва с теб или да те лъже.

Кралят си махнал плаща и казал:

— Огледай ме сега толкова обстойно, колкото ти се ще.

— Тъй да бъде — рекъл Хрейдар.

Той обикалял около краля и си мърморел все едно и също:

— Много добре, много добре…

Кралят попитал:

— Сега видя ли ме както искаше?

— Да, наистина — рекъл той.

Кралят казал:

— Е, как ти изглеждам?

Хрейдар отговорил:

— Не е преувеличавал брат ми Тордур в разказите за хубавото у теб.

Кралят попитал:

— Можеш ли да забележиш у мен някакъв недостатък, който да не е общоизвестен?

— Нищо не ща да откривам — рекъл той, — а и не мога, защото всеки щеше да иска да е такъв като теб, ако това зависеше от самия него.

— Много се изсилваш — рекъл кралят.

Хрейдар отвърнал:

— Тогава и други са изложени на опасността — рекъл той — да изрекат хвалебствия, ако не притежаваш наистина онова, което ми се привижда у теб и което току-що похвалих.

Кралят рекъл:

— Намери някакъв недостатък, ако ще и да е малък.

— Тогава, господарю, най-вече това — рекъл той, — че едното ти око е малко по-горе от другото.

— Това вече го е открил друг човек — рекъл кралят, — чичо ми, крал Харалдур^[4]. Сега е мой ред. Изправи се и си свали наметалото да те огледам.

Хрейдар си махнал плаща. Имал кирливи лапи, бил грозен и с големи, недобре умити ръце. Кралят го огледал внимателно. Тогава Хрейдар попитал:

— Господарю — рекъл той, — какъв недостатък мислиш, че можеш да откриеш у мен?

Кралят рекъл:

— Мисля, че не се е раждал по-грозен човек от теб.

— Така се говори — казал Хрейдар, — а има ли нещо у мен — рекъл той, — което по твоята преценка да е хубаво?

Кралят отвърнал:

— Брат ти Тордур каза, че си бил добродушен.

— И е вярно — рекъл Хрейдар, — но не ми харесва, дето е така.

— Все някога ще се ядосаш — рекъл кралят.

— Жив да си за тези думи! — рекъл Хрейдар. — А колко време има дотогава?

— Не знам точно — рекъл кралят, — но както подозирам — още тая зима.

Хрейдар казал:

— Жив да си за тези думи!

Кралят попитал:

— Сръчен ли си?

Хрейдар рекъл:

— Никога не съм опитвал, затова не знам.

— Не изглежда невероятно — рекъл кралят.

— Жив да си за тези думи — казал Хрейдар. — Точно така ще да е, щом ти казваш. Струва ми се обаче, че ми е нужен подслон за през зимата.

Кралят рекъл:

— Ще имаш моята закрила. Но смятам, че за теб ще е по-подходящо да се подслониш там, където има по-малко хора.

Хрейдар отговорил:

— Така си е — рекъл той. — Но не могат да бъдат толкова малко, че това, което се приказва, да не излезе наяве, особено когато звучи смешно, а аз не си подбирам думите и често дърдоря много. Може да стане така, че да разнесат думите ми пред други хора и да се подиграят с мен и да изопачат ужасно онова, което аз направя или кажа на шега. Затова ми се струва по-разумно да стоя край онзи, който ме наглежда, а това е брат ми Тордур, дори там да има много хора, вместо хората да са малко, но пък да няма кой да се застъпи за мен.

Кралят казал:

— Както искаш. Настанете се и двамата при царедворците, щом така ви харесва повече.

Щом чул тези думи на краля, Хрейдар хукнал и заразправял на всеки срещнат, че срещата му с краля е минала прекрасно; казал и на брат си Тордур, че кралят му позволил да се настани при царедворците. Тогава Тордур рекъл:

— Натъкми се тогава както подобава, с дрехи и оръжия, защото така е прилично, а и можем да си го позволим. Мнозина носят хубави одежди, обаче да се натъкми човек като за кралското жилище^[5], е по-трудно, отколкото за друго място. Но така пък няма да стане за смях на царедворците.

Хрейдар отвърнал:

— Изобщо не позна, че съм щял да се оставя да бъда облечен в дрехи с украшения.

Тордур казал:

— Тогава да ти скроим нещо от вълнен плат.

Хрейдар отговорил:

— Така по‘ бива.

После направили както искал Тордур, и Хрейдар му се подчинил. Пременил се с дрехи от вълнен плат и веднага добил вид на съвсем друг човек. Сега изглеждал грозен, но много мъжествен. Все пак той се откроявал толкова много, когато отишли с Тордур в кралския двор, че царедворците веднага взели да се закачат с него и да го задяват по всевъзможни начини и разбрали, че е бъбрив. Станало онова, което можело да се очаква — било им много забавно да се занимават с него, а той все се хилел на онова, което кажели, и надминал самите тях — толкова бил игрив: и в приказките си, и особено…^[6]. Но понеже бил як, а и видели, че не се оставя да му пакостят, царедворците спрели всичко това… тогава с царедворците.

 

 

4. По онова време страната се управлявала от двама крале — крал Магнус и крал Харалдур. Тогава били възникнали… Един царедворец на крал Магнус бил убил царедворец на крал Харалдур и била насрочена помирителна среща, за да се срещнат самите крале и обсъдят делото.

Щом Хрейдар чул, че крал Магнус ще се среща с крал Харалдур, отишъл при крал Магнус и казал:

— Искам да те помоля — рекъл той — за една работа.

— Каква е тя? — попитал кралят.

Хрейдар казал:

— Да дойда на помирителната среща. Аз не съм пътувал много и съм страшно любопитен да видя едновременно двама крале на едно място.

Кралят отговорил:

— Вярно е това, дето казваш, че не си пътувал много, но сега няма да ти разреша да дойдеш, защото не бива да попадаш в ръцете на хората на крал Харалдур. Може да стане така, че да навредят на теб или на други, и се страхувам, че тогава ще те споходи гневът, за който ти си мечтаеш, а аз смятам, че е най-добре да бъде предотвратен.

Хрейдар отговорил:

— Сега изрече хубави думи. Тогава непременно ще замина — щом имало вероятност да се ядосам.

Кралят попитал:

— Ще заминеш ли, ако не ти разреша?

Хрейдар отвърнал:

— И още как.

— Мислиш ли, че и с мен ще се оправиш така лесно, както с брат си Тордур, на когото винаги успяваш да се наложиш?

Хрейдар рекъл:

— С вас ще ми е още по-лесно да се оправя, понеже ти си по-умен от него.

Кралят разбрал, че той ще замине, дори и да му забрани, въпреки че няма да е сред неговите спътници, и сметнал, че ще стане по-лошо, ако тръгне с други спътници, защото тогава не би могло да се предвиди какво ще му донесе онова, което сам си забърка; разрешил му да тръгне с него и на Хрейдар му дали кон за езда. Веднага щом потеглили, той взел да препуска бързо и без мяра, та съсипал коня. Като видял това, кралят казал:

— Хубава работа! Отведете сега Хрейдар вкъщи и няма да ходи никъде.

Хрейдар рекъл:

— Това, че конят ми е съсипан, няма да ми провали пътуването. Малка ми е ползата от пъргавината, ако сега не успея да ви следвам.

Ето че потеглили и мнозина се надпреварвали с него на конете си и им се струвало страшно забавно да му изпитват пъргавината, с която той самият така ужасно се хвалел. Но станало така, че той изморил всички коне, с които се надпреварвал, и разправял, че не заслужава да дойде на срещата, ако не успее да ги следва. Затова мнозина слезли от конете си.

 

 

5. Когато пристигнали там, където кралете щели да се срещат, крал Магнус казал на Хрейдар:

— Сега ме следвай и стой от едната ми страна и не се отделяй от мен. Предугаждам какво може да стане, като дойдат хората на крал Харалдур и те видят.

Хрейдар отвърнал, че ще стане както казва кралят:

— А на мен ми е толкова по-хубаво, колкото по-близо съм до вас.

Ето че кралете се срещнали и повели разговор, заобсъждали делата си. А хората на крал Харалдур успели да забележат Хрейдар; те били чували за него и сметнали, че им е паднал много удобен случай. Докато кралете приказвали, Хрейдар се намъкнал сред дружината на Харалдур, а те го завели в една близка гора, дърпали го непрекъснато за дрехите и го бутали от време на време. Той се държал различно — ту политвал като сламка, ту стоял здраво като стена и те отскачали от него. После обаче играта тръгнала така, че те взели да се отнасят грубо; взели да го налагат с дръжки от брадви и ножници, да го бодат по главата с шипове от калъфи за мечове и го одраскали, а той давал вид, че това му се струва много забавно, и само се смеел. Така минало известно време и играта не ставала по-хубава. Тогава Хрейдар казал:

— Ето че поиграхме хубава игра, а сега е добре да спрем, защото взе да ми омръзва. Да отидем сега при вашия крал — искам да го видя.

— Това никога няма да стане — отвърнали те, — такъв урод като теб да види краля ни^[7], а ще те пратим в пъкъла.

Това не му харесало, пък и усетил, че може и да го направят. Стигнало се дотам, че му накипяло, и се ядосал; сграбчил човека, който най-много го бил нападал и тормозел, вдигнал го във въздуха и го тръшнал с главата надолу така, че мозъкът му изскочил и оня умрял. На хората им се сторило, че с тая сила той не ще да е човешко същество, и хукнали надалече от мястото на убийството. Отишли и казали на крал Харалдур, че е убит негов царедворец. Той отвърнал:

— Тогава убийте оня, който е извършил тая работа.

— Това не е така лесно — рекли те, — той е далече оттук.

 

 

6. А сега да разкажем за Хрейдар; той се срещнал с крал Магнус. Кралят попитал:

— Сега знаеш ли как се чувства човек, когато се ядоса?

— Да — рекъл той, — сега знам.

— Как ти се стори? — попитал кралят. — Разбрах, че беше любопитен да опиташ.

Хрейдар отговорил:

— Зле ми се стори — рекъл той. — Много ми се щеше да ги избия всичките.

Кралят казал:

— Винаги съм си мислел, че ако се ядосаш, ще си лош. Сега ще те пратя в Уплонд^[8] при Аювиндур, един мой земевладелец, за да те пази от крал Харалдур, защото се опасявам, че тук, сред хората ми, няма да си в безопасност, понеже ние с него ще се срещаме, а чичо ми Харалдур е подмолен човек и всичко може да се очаква от него. Върни се при мен, когато пратя да те повикат.

Хрейдар заминал и пристигнал в Уплонд. Аювиндур го приел, както гласяло кралското послание.

 

 

7. Кралете се помирили по делото, което било възникнало между тях преди, и то било уредено. Но за сегашното не се спогодили. Крал Магнус смятал, че тези хора сами са си напакостили и са били причина за всичко, и твърдял, че царедворецът е загинал по своя вина, а крал Харалдур искал да получи обезщетение за царедвореца си и те се разделили без помирение.

Не минало дълго време и крал Харалдур научил къде се спотайва Хрейдар. Тогава той потеглил нататък и пристигнал в Уплонд при Аювиндур; водел със себе си шестдесет човека. Озовал се там рано сутринта и смятал да ги изненада. Обаче не станало така, защото Аювиндур предугаждал, че той ще дойде, и съвсем не бил неподготвен. Тайно бил събрал при себе си хора и те стояли в горите край поселището. Аювиндур щял да им даде знак, ако дойде кралят и се окаже, че му е нужна помощ.

Разказват, че по някое време, преди да дойде крал Харалдур, Хрейдар помолил Аювиндур да му даде сребро и малко злато.

— Сръчен ли си? — попитал той.

Хрейдар отговорил:

— Така ми каза крал Магнус. Аз не знам нищо повече, защото не съм проверявал никога. Но за да каже това, значи той знае, затова аз вярвам на думите му.

Аювиндур казал:

— Ти си чуден човек! Сега ще ти дам каквото искаш. Ще ми върнеш среброто, ако не изковеш нещо свястно, а иначе ще остане за теб.

Заключили Хрейдар в една постройка и той взел да кове. Преди да бъде готово онова, което Хрейдар ковял, дошъл крал Харалдур и както вече разказах, Аювиндур съвсем не бил неподготвен и устроил добра гощавка на краля.

Докато седели и пиели, кралят попитал дали Хрейдар е там:

— Ако ни го предадеш, ще имаш в замяна моето приятелство.

Аювиндур отвърнал:

— Няма го тук сега.

— Аз знам — рекъл кралят, — че е тук, и няма нужда да го криеш.

Аювиндур казал:

— И тъй да е, аз не правя такава разлика между теб и крал Магнус, че да ти предам човека, когото той иска да спаси.

После излязъл от стаята.

Когато той излязъл навън, Хрейдар затропал по вратата и завикал, че иска да го пуснат оттам.

— Млъкни! — рекъл му Аювиндур. — Крал Харалдур е тук и иска да те убие.

Хрейдар продължавал да тропа и казвал, че иска да се срещне с краля. Тогава Аювиндур видял, че той ще разбие вратата, отишъл да я отключи и казал:

— Дяволите да те вземат, щом си търсиш смъртта.

Хрейдар влязъл в стаята при краля, поздравил го и казал:

— Господарю, не ми се гневи, защото аз съм твърде подходящ по много причини да изпълня онова, което ти искаш да се направи, дори и да не се справя съвсем задоволително с изпитанията или пречките по пътя ми. Готов съм да тръгна накъдето ме пратиш. Ето сега едно нещо, което искам да ти подаря.

Сложил го на масата пред него, а то било прасенце, направено от сребро и позлатено. Кралят погледнал прасенцето и казал:

— Ти си бил сръчен, и то толкова, че не си спомням да съм виждал такава хубава изработка като тая.

Ето че то тръгнало от ръка на ръка.

Кралят казал, че ще се помири с него:

— Добре ще бъде да те пратя да свършиш нещо важно. Ти, както гледам, си силен и безстрашен човек.

Ето че прасенцето стигнало пак при краля. Тогава той го взел и като го огледал по-внимателно, видял, че имало цицки — това било свиня. Хвърлил го веднага, защото разбрал, че е направена за подигравка^[9], и казал:

— Троловете да те вземат! Станете и го убийте!

А Хрейдар грабнал прасенцето и излязъл навън; избягал оттам, отишъл при крал Магнус и му разказал какво било станало.

А на онова място хората станали и излезли да го гонят, за да го убият, но когато излезли, насреща им се изпречил Аювиндур с много народ, така че те не могли да продължат след Хрейдар, и Аювиндур и крал Харалдур се разделили след тая работа и кралят бил недоволен.

Когато крал Магнус и Хрейдар се срещнали, кралят попитал как е протекла работата, а Хрейдар му разказал самата истина и показал на краля прасенцето. Крал Магнус го огледал и казал:

— Страшно сръчно е изковано, но нашият чичо, крал Харалдур, си е отмъщавал за много по-малки подигравки от тази. Ти не си бил боязлив, а пък си и много хитроумен.

 

 

8. Хрейдар прекарал известно време там при крал Магнус. Веднъж той отишъл да говори с краля и му казал:

— Бих искал, кралю, да изпълниш онова, за което ще те помоля.

— Какво е то? — попитал кралят.

— Искам, господарю — рекъл Хрейдар, — да изслушате кведето^[10], което съм съчинил за вас.

— Защо не? — казал кралят.

Тогава Хрейдар изрекъл кведето си, а то било много чудновато: отпърво съвсем странно, но после ставало все по-хубаво. Когато кведето свършило, кралят рекъл:

— Това кведе ми се струва чудновато, но към края е хубаво. Кведето ще да е като твоя живот. Отпърво той е бил странен и своеобразен, а колкото повече напредва, става все по-хубав. Сега ще определя и възнаграждението за кведето. Край Норвегия има едно островче, което искам да ти дам. То е покрито с хубава трева и земята е добра, ако и да не е много.

Хрейдар казал:

— Там аз ще свързвам Норвегия и Исландия!

Кралят казал:

— Не знам как ще върви тая работа. Знам друго — че много хора ще са готови да купят от теб островчето и да ти дадат за него пари, но смятам за по-разумно да си го откупя, за да не стане то повод за дрязги между теб и онези, които искат да го купят. Освен това изобщо не е уместно да стоиш повече в Норвегия, защото усещам каква съдба ти готви крал Харалдур, ако постигне своето, а той ще го постигне, ако стоиш дълго в Норвегия.

После крал Магнус му дал сребро за островчето, понеже не искал да го излага там на опасност, и Хрейдар заминал за Исландия. И заживял на север, в Долината на Метача, в землището, наричано оттогава Местността на Хрейдар, и станал голям човек. А съдбата му била точно както предрекъл крал Магнус — колкото повече изминавал животът му, ставала все по-добра, и той извлякъл полза от странностите, с които се проявявал през първата половина от живота си. Живял в Долината на Метача до старини и от него произлезли много хора.

Тук завършва тази приказка.

Бележки

[1] Магнус Олавсон Добрия — крал на Норвегия от 1035 до 1047 г., син на Свети Олавур. ↑

[2] Бьоргюн — селище в Западна Норвегия, днес Берген. ↑

[3] Кралете били смятани за хора с много голям късмет; общественото им положение се смятало като доказателство за това, стига, разбира се, да не се проваляли в някое важно начинание. ↑

[4] Крал Харалдур Сигурдарсон Непреклонния. ↑

[5] Под кралско жилище не трябва да се разбира непременно дворец. ↑

[6] На това място и по-нататък в ръкописа има дупки или нечетливи места. ↑

[7] Смятало се е, че грозните хора имат лош късмет и могат да заразят с него всеки срещнат. ↑

[8] Уплонд — област в Норвегия. ↑

[9] Бащата на Харалдур е бил наричан Сигурдур Свинята. ↑

[10] Кведе — вид стихотворение. Формата му не е добре известна и като че ли се е променяла с течение на времето. Тук вероятно става дума за дълга ода с хвалебствено съдържание. ↑