Снори Стурлусон
Измамването на Гюлви (из Снора Еда)

1. Крал Гюлви владеел онези земи, които днес се наричат Швеция. За него се разказва, че веднъж дал на една странстваща жена в отплата, задето го била забавлявала, толкова земя за оран от кралството си, колкото могат да изорат четири вола за един ден и една нощ. Тази жена била от рода на асите^[1], наричали я Гевиун. Тя взела четири вола от Йотунхеймар (Света на великаните) на север — а те били нейни синове от един великан — и ги впрегнала пред ралото, а то се врязало толкова здраво и дълбоко, че откъртило земята и воловете я завлекли на запад в морето и опрели в един проток. Гевиун оставила там земята и й дала име — нарекла я Селунд^[2]. А на мястото, откъдето се откъртила земята, се образувало езеро, което днес шведите наричат Логрин (Езерото). В Логрин има заливчета, така както в Селунд има носове. Скалдът Браги Стария казва така:^[3]

— — —

 

 

2. Крал Гюлви бил мъдър човек и разбирал от магьосничество. Той се чудел много как родът на асите така умело е подчинил на волята си всички неща. Питал се дали това се дължи на самата им природа, или причината е в божествените сили, на които принасят жертви. Тръгнал тайно на път за Асгардур (Крепостта на асите) и се превърнал в старец, за да не го познаят.

Но асите били по-мъдри, защото знаели предсказанията; видели го, че е тръгнал, преди още да е пристигнал, и му устроили зрителни измами. И когато той влязъл в крепостта, видял толкова висок дворец, че зад него не можело да се види нищо. Покривът му бил покрит с позлатени щитове като с плочки. За това, че Валхол бил покрит с щитове, Тьодолвур Хвинверски казва така:^[4]

— — —

На входа на двореца Гюлви видял един човек: той си играел с ками и подхвърлял едновременно седем от тях във въздуха. Този човек пръв го попитал как се казва. Той се назовал Ганглери^[5] и казал, че идва от…^[6] пътеки и помолил да бъде подслонен за през нощта, и попитал чий е този дворец. Онзи отговорил, че дворецът е на краля им:

— Ще те заведа да го видиш и тогава сам ще го попиташ как се казва.

После човекът се обърнал и влязъл в двореца, а той го последвал и вратата веднага се затворила подире му. Вътре видял много покои и много народ — някои играели, други пиели, а трети се биели с оръжия. После се огледал и видял много неща, които му се сторили невероятни. Тогава той казал:^[7]

Първо огледай

всички пътеки

и тръгвай тогава,

защото не знаеш

зло кой ти мисли

и в дебрите дебне.

Видял три престола, един от друг по-високи, а в тях седели трима човека — по един във всеки. Тогава той попитал за имената на владетелите им. Онзи, който го въвел там, отговорил, че човекът, който седял на най-ниския престол, е крал и се казва Хар (Висок), следващият се казва Ямнхар (Еднакво висок), а онзи, който седи най-високо, се казва Триди (Трети)^[8].

Тогава Хар попитал пришълеца по каква друга работа е дошъл, защото ядене и пиене ще му бъдат предоставени като на всички хора в двореца на Хар. Той отговорил, че първо иска да знае дали сред тях има някой учен човек. Хар отговорил, че няма да излезе оттам здрав, освен ако не е по-учен, и добавил:

Стой изправен, щом ще питаш,

сяда, който отговаря.

 

 

3. Ганглери започнал словото си така:

— Кой е най-висш или най-древен от всички богове?

Хар отговорил:

— На нашия език той се казва Алфодур (Всеобщ баща), а в древния Асгардур имаше дванадесет имена. Едното е Алфодур, другото Херан или Хериан, третото Никар или Хникар, четвъртото Никудур или Хникудур, петото Фьолнир, шестото Оски, седмото Оми, осмото Бивлиди или Бивлинди, деветото Свидар, десетото Свидрир, единадесетото Видрир, дванадесетото Ялг или Ялкур^[9].

Тогава Ганглери попитал:

— Какъв е този бог, какво може той и какви подвизи е извършил?

Хар казал:

— Той е вечно жив^[10], управлява цялото си царство и властва над всички неща, големи и малки.

Ямнхар рекъл:

— Той измайстори небето, земята и въздуха и всичко, каквото има из тях.

Триди рекъл:

— Най-важното е, че той е направил човека и му е дал душа, която да живее и никога да не загива, макар че плътта гние и става на пръст или гори, докато се изпепели. Всички праведни хора ще живеят заедно с него в мястото, наречено Гимлее или Винголв, а лошите отиват в Хел^[11] и оттам в Нивлхел, който е долу в деветия свят.

Тогава Ганглери попитал:

— С какво се е занимавал, преди да бъдат направени небето и земята?

Хар казал:

— Тогава е бил при скрежните великани.

 

 

4. Ганглери попитал:

— Кое се е появило първо, как се е появило и какво е имало преди това?

Хар казал:

— Както се казва в Пророчеството на врачката^[12]:

Нямаше нищо

тогава в небето —

нито пъстър пясък,

ни вълни пенливи,

ни земя зелена,

нито пък звезди.

Само празен Гинунг,

пуст простор безкраен.

После Ямнхар казал:

— Много векове преди да бъде сътворена земята, бил направен Нивлхеймур (Мъгливият свят), а в средата му има един извор, който се нарича Хвергелмир, и оттам извират реките, които се казват така: Свол (Хладна), Гунтраа, Фьорм, Фимбултул, Слийдур (Ужасна) и Хрийд (Буря), Сюлгур и Юлгур (Вълчица), Вийд (Широка), Лейфтур (Светкавица) и Гьол (Шумотевица), която е най-близо до вратите на Хел.

После Триди казал:

— Първо обаче е имало един свят на юг, който се казвал Муспел; той е светъл и горещ. В този край пламтят и горят огньове и той е непроходим за чуждоземните, чиято родина не е там. На края на тази земя е седнал нейният пазач, който се казва Суртур. Той има пламтящ меч и в края на вековете ще тръгне да воюва, ще победи всички богове и ще изгори целия свят с огън. В Пророчеството на врачката се казва така:

Суртур с дървомор^[13]

от юг се носи,

свети сабята му

като слънце,

канари се къртят,

небеса се късат,

великанки плъпват,

пъкълът се пълни с хора.

 

 

5. Ганглери попитал:

— Какво е ставало, преди да се появят човешките родове и преди хората да се размножат?

Хар отговорил:^[14]

— Когато реките, наречени Еливагар, стигнали толкова далече от извора си, че отровният живород^[15], който ги следвал, се втвърдил — както става с шлаката, която изтича от огъня, — той се превърнал в лед и когато този лед спрял на едно място и престанал да се движи, пръските от отровата взели да замръзват отгоре и се превърнали в скреж, който се разпрострял малко по малко върху всичко в Гинунгагап.

После Ямнхар казал:

— Онази част от Гинунгагап, която била обърната на север, се изпълнила с тежък лед и скреж, а от вътрешността й духал вятър и пръскал дъжд. А южната част на Гинунгагап била осветена от насрещните искри и пръски, долетели от Муспелсхеймур.

После Триди казал:

— Както от Нивлхеймур идват студът и всички зли неща, така пък онова, което се намирало в близост до Муспел, било светло и горещо. А Гинунгагап бил топъл като безветрен въздух и когато горещият полъх се срещнал със скрежа, той се разтопил и прокапал, живородните капки оживели от силата, която изпускала горещината, и се образувало същество, подобно на човек. То било наречено Юмир, а скрежните великани го наричат Аургелмир; от него са произлезли родовете на скрежните великани, както се казва в Краткото пророчество на врачката:

Всички врачки от Видолвур,

вещерите — от Вилмейдир,

чародеите —

от Черноглавец,

великаните

от Юмир всички идват…

А великанът Вавтруднир казва така:

Откъде Аургелмир

с челядта си идва,

най-големият гигант.

От вълните в Еливагар

бликнали отровни капки,

после се споили здраво:

станал страшен великан.

Тъй се зародил родът ни,

затова сме толкоз зли.

 

 

6. Тогава Ганглери попитал:

— Как са се размножили човешките родове и как е станало така, че са се появили още хора? А ти вярваш ли в този бог, за когото разказа сега?

Хар отговорил:

— За нищо на света не го признаваме за бог. Той бил зъл като всичките си потомци — онези, които ние наричаме скрежни великани. Разказват, че веднъж, докато спял, се изпотил и тогава изпод лявата му ръка израснали мъж и жена, а единият му крак родил син от другия. От тях произлезли родовете на скрежните великани. А стария скрежен великан наричаме Юмир.

 

 

7. Тогава Ганглери попитал:

— Къде е живеел Юмир и с какво се е хранел?

— След като скрежът прокапал, оттам изникнала кравата, наречена Аудхумла, а от нейното виме потекли четири млечни реки и тя хранела Юмир.

Тогава Ганглери попитал:

— Какво ядяла тази крава?

Хар отвърнал:

— Ближела ледените буци, които били солени. След като близала един ден, вечерта от буците се показала човешка коса, на другия ден човешка глава, на третия — цял човек. Той се казвал Бури и бил хубав на вид, едър и мощен. Родил му се син, който се казвал Бор. Той се оженил за Бестла, дъщерята на великана Болторн, и те имали трима синове: единият се казвал Один, вторият Вили, третият Вее. Вярвам, че този Один и братята му управляват небето и земята. Смятаме, че той се казва така, така се казва най-великият и най-славен човек, когото знаем, затова и вие можете да го наричате така.

Тогава Ганглери попитал:

— А в мир ли живеели и кои били по-могъщи?

Хар отговорил:

— Синовете на Бор убили великана Юмир и когато го повалили, от раните му изтекла толкова много кръв, че в нея удавили целия род на скрежните великани. Спасил се заедно със семейството си само един, когото великаните наричат Бергелмир. Той се качил на раклата^[16] си, а с него била и жена му: така се спасил. От тях са произлезли родовете на скрежните великани. Както се казва тук:

Нямаше земя, когато

(зими минаха безброй)

Бергелмир се бе родил.

Първото, което помня,

бе, че той биде положен

в…

 

 

8. Тогава Ганглери попитал:

— Какво са извършили синовете на Бор, та вярваш, че са богове?

Хар отговорил:

— Не е малко онова, което може да се разкаже. Те взели Юмир и го занесли в средата на Гинунгагап и направили от него земята, а от кръвта му — морето и водите; земята била направена от плътта, а скалите — от костите; камъните и сипеите направили от зъбите, кътниците и натрошените кости.

После Ямнхар казал:

— От кръвта, която изтекла от раните му и се разляла, направили онова море, с което опасали и закрепили земята; те го поставили около нея като пръстен и на повечето хора им се струва, че през него не може да се премине.

После Триди казал:

— Взели черепа му и от него направили небето и го сложили над земята с четирите краища и под всеки ъгъл поставили по едно джудже. Те се казват така: Аустри (Източен), Вестри (Западен), Нордри (Северен), Судри (Южен). После взели от блуждаещите пламъци и искри, изхвърлени от Муспелсхеймур^[17], и ги сложили на небето, в средата на Гинунгагап, и отгоре и отдолу, за да осветяват небето и земята. Те спрели всички мълнии — някои били на небето, други блуждаели под него — и им определили места, и насочили хода им. В древните мъдрости се казва, че така били разделени дните от нощите и започнало летоброенето, както е казано в Пророчеството на врачката:

Слънцето беше

блудно, бездомно,

месецът нямаше

място в небето,

пръснати бяха

звездите в простора.

Така било, преди да се появи земята.

 

 

9. Тогава Ганглери рекъл:

— Това, което чувам сега, са важни събития. Страшно голяма постройка е това, а и сръчно измайсторена. А как е изглеждала земята?

Хар отвърнал:

— По краищата е кръгла и около нея лежи дълбокото море, а по бреговете му те дали земя за заселване на великанските родове. А вътрешността на земята отделили с крепостна стена, защото враждували с великаните. За да направят тази стена, те си послужили с клепките на великана Юмир и я нарекли Мидгардур (Ограда в средата). Взели мозъка му и го хвърлили във въздуха; от него направили облаците, както се казва тук:^[18]

От плътта на Юмир

земя построили,

камъни — от кости,

дървеса — от косми,

небеса — от мозък,

и море — от кръв.

 

Властелините велики

изградили, като взели

миглите му, Мидгардур,

а пък облаците мрачни

са от мозъка му всички

сръчно сътворени.

 

 

10. Тогава Ганглери казал:

— Струва ми се, че са постигнали велико нещо, като са направили земята и небето и са поставили слънцето и небесните светила, за да разделят дните от нощите. А откъде са дошли хората, които населяват света?

Хар отговорил:

— Веднъж, когато синовете на Бор ходели по морския бряг, намерили две дървета, взели ги и направили от тях хора. Първият им дал душа и живот, вторият — ум и движение, третият — образ, говор, слух и зрение. Дали им дрехи и имена. Мъжът се наричал Аскур (Ясен), а жената — Емла. От тях произлезли човешките чеда, на които били дадени за заселване местата под Мидгардур. След това си направили крепост в средата на света, която се нарича Асгардур, ние я наричаме Троя^[19]. Там заживели боговете и техните родове и оттогава насам започнали да стават най-различни събития както по земята, така и из въздуха. Там има една обител, наречена Хлидскялв, и когато Один сядал там на престола си, виждал всички светове и заниманията на всички хора, и разбирал всичко, което виждал. Жена му се казвала Фриг и била дъщеря на Фьоргвин^[20], а от тях произхожда родът, който ние наричаме аси и който населява древния Асгардур и царствата, които спадат към него, и целият този род е божествен. Затова той има право да се нарича Алфодур (Всеобщ баща) — защото е баща на всички богове и хора и на всичко, което е създадено от него и от силата му. Земята му била и дъщеря, и жена: от нея му се родил първият син — това е Аса-Тор. Той притежава сила и мощ; с тях той надвива всичко живо.

 

 

11. Един великан, който живеел в Йотунхеймар, се казвал Норви или Нарви. Дъщеря му се казвала Нот (Нощ) и била черна и тъмна като рода, от който произлизала. Омъжили я за един човек, който се казвал Наглфари; синът им се наричал Аудур. След това я омъжили за друг. Той се казвал Онар, а дъщеря им — Йорд (Земя). Най-накрая за нея се оженил Делингур (Зазоряване?) — той бил от рода на асите, — а синът им бил Дагур (Ден). Той бил светъл и хубав като бащиния си род. Тогава Алфодур взел Нот и сина й Дагур, дал им два коня и две колесници, и ги поставил на небето; те трябвало да ги карат всеки ден и всяка нощ около земята. Нот язди първа върху коня, наречен Хриймфакси (Скрежогривец), а той оросява всяка сутрин земята с пяната от устата си. Конят на Дагур се казва Скинфакси (Светлогривец) и гривата му осветява цялото небе и земя.

 

 

12. Тогава Ганглери попитал:

— А как направлява хода на слънцето и месечината?

Хар отговорил:

— Един човек, на име Мундилфари, имал две деца. Те били толкова хубави и прелестни, че той нарекъл едното Мани (Месечина), а дъщеря си — Сол (Слънце), и я омъжил за един човек, който се казвал Гленур. Но боговете се ядосали от тази наглост, взели брата и сестрата и ги поставили на небето. На Сол дали да кара конете, които теглят слънчевата колесница — онази, която боговете били сътворили, за да осветява световете с пламтящите пръски, излетели от Муспелсхеймур. Тези коне се казват Арвакур (Ранобудник) и Алсвидур (Всеобщ обгорител), а под плешките им боговете сложили два ковашки мяха, за да ги охлаждат — в някои предания това се нарича железен хлад^[21].

Мани насочва хода на месечината и я кара да расте и да намалява. Той взел от земята две деца, които се казвали Бил и Хиуки, когато тръгвали от извора, наречен Бюргир, и носели на раменете си бъчвата, която се казва Соегур (Киша), и пръта Сиймул. Баща им се казвал Видфинур. Тези деца следват Мани, което се вижда и от земята.

 

 

13. Тогава Ганглери казал:

— Бързо върви слънцето — почти като подплашено — и не би усилило хода си повече, дори ако го беше подплашил собственият му убиец.

Хар отвърнал:

— Нищо чудно, че се е разбързало толкова много. Близо е онзи, който го гони, и то няма друг изход, освен да се спасява с бяг.

Тогава Ганглери попитал:

— Кой е този, който му създава такава мъка?

Хар казал:

— Това са два вълка: онзи, който тича след слънцето, се казва Скол — той го е подплашил и той ще го хване. А другият, който бяга пред него, се казва Хати Хродвитнисон; той иска да улови месечината и така и ще стане.

Тогава Ганглери попитал:

— Какъв е произходът на вълците?

Хар отвърнал:

— На изток от Мидгардур, в гората, наречена Ярнвидур (Желязна гора), живее една великанка. В същата гора живеят женските тролове^[22], наречени Ярнвидиур (Обитателки на Желязната гора). Старата великанка е развъдила много великанчета, всичките във вълчи образ; оттам са надошли тези вълци. Казват, че от рода им най-могъщ ще стане онзи, който се нарича Манагармур. Той се тъпче с труповете на всички мъртъвци, той ще налапа месечината и ще изпръска с кръв небето и целия въздух. Затова слънцето ще изгуби блясъка си и ветровете ще се развилнеят, а грохотът им ще се чува във всички посоки. В Пророчеството на врачката се казва така:

Аустур, старата, живее

във Желязната гора

и отроците на Фенрир^[23]

там отглежда.

От тях всички

един знам,

който месеца ще лапне —

той е с лик на трол.

 

С трупове човешки

тъпче си търбуха,

с кръв червена цапа

цялата вселена.

Слънцето чернее

следващото лято,

ветрове вилнеят —

знаете ли вече, или още не?

 

 

14. Тогава Ганглери попитал:

— По кой път се стига от земята до небето?

Хар се изсмял и казал:

— Питаш като неук човек. Не са ли ти казвали, че боговете са направили мост от земята до небето, който се нарича Биврост? Ти трябва да си го виждал и може би му казваш небесна дъга. Тя има три цвята и е много здрава; направена е по-изкусно и по-умело от другите постройки. Но колкото и да е здрава, ще се счупи, когато момците на Муспел тръгнат да яздят по нея и конете им преплуват големи реки — така ще пристигнат те.

Тогава Ганглери казал:

— Струва ми се, че боговете не са се постарали достатъчно, щом мостът ще се счупи, след като са можели да го направят такъв, какъвто искат.

Хар казал:

— Боговете не заслужават укор за тази постройка. Биврост е хубав мост, но когато момците на Муспел тръгнат на война, нищо на този свят не ще може да им устои.

 

 

15. Тогава Ганглери попитал:

— С какво се е занимавал Алфодур (Всеобщ баща), след като бил изграден Асгардур (Градът на асите)?

Хар отговорил:

— В началото назначил управители, които да определят заедно с него човешките съдбини и да надзирават реда в крепостта. Това било в местността, наречена Идаволур, в средата на крепостта. Първата им работа била да построят храм, в който са столовете им: дванадесет освен престола на Алфодур. Тази сграда е най-хубаво направената и най-голямата на земята; отвътре и отвън е цялата като къс злато. Хората наричат това място Гладсхеймур (Свят на доволството). Издигнали и друг дворец — той бил светилище на богините и бил много красив. Хората го наричат Винголв.

След това те издигнали ковашки пещи и направили чук, клещи и наковалня, а с тях и всякакви други сечива. После изковали метали, камъни и дървета и направили такова изобилие от метала, наречен злато, че всичките им домашни потреби били златни. Тези времена били наричани златен век до идването на жените, които ги развалили. Те дошли от Йотунхеймар (Света на великаните).

После боговете седнали на своите столове да решават делата си и си припомнили как джуджетата се били зародили в пръстта и в земните недра като червеи в плът. Джуджетата били възникнали и оживели първо в плътта на Юмир и тогава били червеи, но по решение на боговете придобили човешки разум и човешки облик, но заживели в земята и камъните. Най-старши бил Модсогнир, а след него — Дурин. В Пророчеството на врачката се казва така:

Седнаха тогава

на столове съдбоносни

властелините велики

и създадоха те дружно

дребните джуджета

от краката и ръцете

и кръвта на Блаин.

Както казал Дурин,

те на вид напомнят хора,

но в недрата земни ходят.

 

 

16. Тогава Ганглери попитал:

— Къде е главното или свещеното място на боговете?

Хар отговорил:

— То е при ясена Югдрасил, там боговете всеки ден се събират на съвет.

Тогава Ганглери попитал:

— Какво може да се разкаже за това място?

Ямнхар казал:

— Този ясен е най-голямото и най-хубавото от всички дървета. Клоните му се простират над целия свят и се извисяват над небето. Дървото се държи на три корена и те се простират надалече. Единият е при асите, другият при скрежните великани, там, където преди е бил Гинунгагап, а третият стои над Нивлхеймур (Мъгливия свят) и под този корен е Хвергелмир, а Нидхогур (Подъл секач)^[24] го гризе отдолу. Под корена, обърнат към скрежните великани, пък е изворът на Миймир, в който има скрити мъдрост и ум. Притежателят на извора се казва Миймир и той е изпълнен с мъдрости, защото пие от извора с рога Гялархорн (Отекващия рог). Веднъж Алфодур отишъл там и помолил за една глътка от извора, но я получил едва след като си оставил в залог окото. В Пророчеството на врачката се казва така:

Знам добре аз, Один,

где си скрил окото —

в извора на Миймир,

славния мъдрец.

Миймир пие медовина

в утринния мрак

от залога на Валфодур^[25].

Знаете ли вече, или още не?

Третият корен на ясена се издига в небето и под него има един много свещен извор, наречен Урдарбрунур (Извор на Урдур) — на това място боговете се събират на съвет. Всеки ден асите отиват дотам през Биврост; той се нарича също Асбру (Мост на асите). Конете на асите се казват така: най-хубавият е Слейпнир (Плъзгащият се), той е на Один и има осем крака, вторият е Гладур (Доволен), третият Гюлир (Позлатен), четвъртият Гленур, петият Скейдбримир, шестият Силвуртопур (Сребровръх), седмият Синир, осмият Гилс, деветият Фалховнир, десетият Гултопур (Златовръх), единадесетият Летфети (Лекокрак). Конят на Балдур бил изгорен заедно с него.

А Тор отива на съвета и гази през реките, които се казват така:^[26]

Кормт и Омт

и две Керлауги —

в тях Тор гази

всеки ден,

като ходи до дървото

Югдрасил на общ съвет,

че е пламнал Асбру

целият в огньове,

… свещените води.

 

 

17. Тогава Ганглери попитал:

— Огън ли гори по Биврост?

Хар отговорил:

— Червеното, което виждаш по дъгата, са пламтящи огньове, защото скрежните великани и планинските исполини щяха да се качат на небето, ако Биврост беше проходим за всеки, който пожелаеше да мине през него. Красивите места по небето са много и боговете навсякъде са сложили охрана. Под ясена, край извора, има един красив дворец и от него излизат три девойки, които се казват Урдур (Съдба), Верданди (Настояще) и Скулд (Дълг). Тези девойки определят какъв ще бъде човешкият живот и ние ги наричаме норни. Има и други норни, които идват при всеки роден човек, за да определят какъв ще бъде животът му; те са от божествен произход. Има и други, произлезли от алви^[27], и трети — от джуджета, както се казва тук:

Норните са, мисля,

много разнородни

и не са сестри;

някои са на аси,

други са на алви,

трети са на Двалин дъщери.

 

 

18. Тогава Ганглери рекъл:

— Ако норните имат власт над човешките съдбини, то те ги разпределят страшно нееднакво, защото някои получават хубав и охолен живот, а други са обречени на недоимък и безславие, някои живеят дълго, а други — кратко.

Хар рекъл:

— Добрите норни, от хубав произход, правят живота добър. А ако на някои хора им се случват нещастия, то причината е в лошите норни.

 

 

19. Тогава Ганглери попитал:

— Какви други важни неща могат да се разкажат за ясена?

Хар отговорил:

— Има много за разказване. В клоните на ясена седи един орел, който знае много неща, а между очите му седи ястребът, наречен Ведурфолнир. Катерицата, на име Рататоскур (Сновящият зъб), тича нагоре-надолу по ясена и разнася между орела и Нидхогур злословия. Четири елена тичат по клоните на дървото и му гризат кората. Те се казват така: Даин, Двалин, Дунаюр и Дуратрор. А във Хвергелмир, при Нидхогур, има толкова много змии, че никой език не може да ги преброи, тъй както се казва тук:^[28]

Югдрасил понася

ужаси незнайни:

хапят го елени,

отстрани прогнива,

Нидхогур го дялка

долу в низините.

Казано е така:^[29]

Змии стотици

под дървото са се свили,

нека малко се замисли

всяка глупава маймуна,

Гоин и Моин,

синовете на Граввитнир,

Грабакур и Гравволудур,

Омнир и Свамнир,

мисля, вечно

ясена ще мъчат.

Казват, че норните, които живеят край извора на Урдур, всеки ден вземат от него вода, а също и от глината край извора, и поливат ясена, за да не увехнат и изсъхнат клоните му. Тази вода е толкова свещена, че всичко, което попадне в извора, става бяло като обвивката, наречена ципа, която покрива отвътре черупката на яйцето, тъй както се казва тук:^[30]

Ясен знам един свещен —

Югдрасил се казва;

целият блести облян

в бяла глина.

Рано сутрин той поръсва

долините със роса

и стои все тъй зелен

там, над извора на Урдур.

Росата, която пада оттам върху земята, се нарича медопад и с нея се хранят пчелите. В извора на Урдур живеят две птици; те се наричат лебеди и от тях е произлязъл птичият род, който носи това име.

 

 

20. Тогава Ганглери рекъл:

— Големи работи за небето си знаел да разказваш. Какви други важни места има там, освен край извора на Урдур?

Хар казал:

— Много са славните места там. Има едно място, което се казва Алвхеймур — там живее народът, наречен светли алви, а тъмните алви живеят в земните недра; те не са като тях на вид и всъщност са много по-различни. Светлите алви изглеждат по-красиви от слънцето, а тъмните алви са по-черни и от катран.

Там има и една обител, наречена Брейдаблик — няма по-красива от нея там. Има и една, която се казва Глитнир (Блясък); стените, подпорите и стълбовете й са от червено злато, а покривът — от сребро. Има и още една обител, която се казва Химинбьорх (Небесно спасение); тя е на края на небето, до началото на моста — там, където Биврост опира в небето. Има и още една голяма обител, наречена Валаскялв; тя е на Один. Направили са я боговете и са я покрили с чисто сребро и там, в този дворец, стои Хлидскялви — престолът, наречен така. И когато Алфодур седне на този престол, вижда целия свят.

В южния край на небето има един дворец, по-красив от всички други и по-светъл от слънцето, който се нарича Гимлее (Убежище от пожара). Той ще стои, когато и небето, и земята бъдат унищожени, и на това място ще живеят навеки добрите и праведните. В Пророчеството на врачката се казва така:

Знам един дворец —

по-красив от злато,

по-сияен от слънце;

в Гимлее той свети.

В него ще живеят

във наслада вечна

и любов безмерна

доблестните люде.

Тогава Ганглери попитал:

— Кое ще предпази това място от гибел, когато огънят на Суртур изгори небето и земята?

Хар казал:

— Казват, че на юг, над това небе, има друго, наречено Андлангур, а над тях трето — то се нарича Видблаин. Смятаме, че тази обител е на това небе. Смятаме, че сега там живеят само светлите алви.

 

 

21. Тогава Ганглери попитал:

— Откъде идва вятърът? Той е толкова силен, че разлюлява морето и разпалва огъня, но при все, че е тъй силен, не се вижда, така чудно е сътворен.

Хар рекъл:

— Това мога лесно да ти кажа. На северния край на небето седи великанът Храесвелгур (Трупоглът). Той е с образ на орел и когато си разпери крилете, изпод тях духват ветрове. Тук се казва така:^[31]

Храесвелгур се казва

великанът, седнал

в края на небето;

орлов лик надянал,

той криле размахва,

ветрове развихря.

 

 

22. Тогава Ганглери попитал:

— Защо трябва да има такава голяма разлика: лятото да е горещо, а зимата студена?

Хар рекъл:

— Учен човек не би попитал такова нещо, защото всички могат да ти обяснят това. Но щом ти единствен си бил толкова неосведомен, смятам за по-правилно веднъж да зададеш неук въпрос, отколкото и занапред да ти бъдат неизвестни нещата, които човек е длъжен да знае. Бащата на Сумар (Лято) се казва Свасудур (Мил), той води толкова блажен живот, че от името му е произлязло названието „благ“ за онова, което е приятно. А бащата на Ветур (Зима) наричат ту Виндлони, ту Виндсвалур (Хладен вятър). Той е син на Васадур (Прогизнал). Бащата и синът били жестоки и хладногръди^[32] и Ветур наследил техния нрав.

 

 

23. Тогава Ганглери попитал:

— Кои са асите, в които хората трябва да вярват?

Хар отговорил:

— Асите от божествен произход са дванадесет.

Ямнхар казал:

— Асюниите^[33] са не по-малко свещени и могат не по-малко неща.

Триди добавил:

— Один е най-висш и най-древен от асите. Той има власт над всички неща и колкото и да са могъщи другите богове, всички те му прислужват като деца на баща. Фриг му е жена; тя знае съдбата на хората, въпреки че не пророкува, за което и се споменава в разговора на Один с онзи ас, когото наричат Локи:^[34]

Полудял си, Локи,

и си се побъркал.

Защо, Локи, не си легнеш?

Знае Фриг съдбата,

знае всичко тя,

нищо, че не казва.

Один се нарича Алфодур, защото е баща на всички богове. Нарича се и Валфодур (Баща на загиналите), защото осиновява всички, които паднат в бой. За тях той е подредил Валхол (Дворец на загиналите) и Винголв; те се наричат тогава ейнхерии. Той се казва също Хангагуд (Бог на обесените)^[35] и Хафтагуд, Фармагуд (Бог на превоза, корабоплаването) и още много други имена, с които се назовал, когато отишъл при крал Гейрродур:^[36]

Казвам се Гриймур

и Ганглери,

Хериан, Хялмбери,

Текур, Триди,

Тудур, Удур,

Хелблинди, Хар,

Садур, Свипал,

Сангетал,

Хертейтур, Хникар,

Билаюгур, Балаюгур,

Болверкур, Фьолнир,

Гриймнир, Глафсвидур, Фьолсвидур,

Сийдхотур, Сийдскегур,

Сихфодур, Хникудур,

Алфодур, Атридур, Фарматюр,

Оски, Оми,

Ямнхар, Бивлинди,

Гондлир, Харбардур,

Свидур, Свидрир,

Ялкур, Кялар, Видур,

Трор, Югур, Тундур,

Вакур, Скилвингур,

Вавудур, Хрофтатюр,

Гаутур, Вератюр.

Тогава Ганглери казал:

— Страшно много имена сте му дали! Наистина човек трябва да е много учен, за да може да разбере и обясни какви събития са ставали, та е получил всяко едно име.

Хар рекъл:

— Много ум е нужен, за да се поддържат тези знания свежи. Но веднага трябва да ти кажа, че повечето от тези имена са му били дадени поради това, че по света има много езици и всички народи смятат за необходимо да нагодят името му към своя език, за да се обръщат към него с молби за самите себе си. Някои от събитията, които са му донесли тези имена, са ставали по време на пътешествията му и за тях има разкази, а ти не можеш да се наричаш учен човек, ако не знаеш да разказваш за тези важни случки.

 

 

24. Тогава Ганглери попитал:

— Кои са имената на другите аси, с какво се занимават те и какви подвизи са извършили?

Хар рекъл:

— Най-важният от тях е Тор — онзи, когото наричат Аса-Тор или Оку-Тор^[37]. Той е най-силен от всички богове и хора. Царството му се казва Трудвангар, а дворецът му — Билскирнир. В него има петстотин и четиридесет^[38] покои; това е най-голямата сграда, която хората са направили. В словото на Гриймнир се казва така:

Пет стотици и четирсет,

мисля, са покоите общо

в Билскирнир — двореца древен.

От дома на моя син

по-могъща крепост с покрив

няма никой на света.

Тор има два козела, които се казват така: Тангньостур (Зъботрак) и Тангриснир (Зъбоскръц), и една колесница, на която се вози, а козлите я теглят — затова му казваме Оку-Тор. Има и три ценни вещи: едната от тях е чукът Мьолнир (Мълниенос или Смилач), който скрежните великани и планинските исполини познават, когато политне във въздуха. И това не е чудно — той е разбил черепите на много от техните бащи и роднини. Другата прекрасна вещ, която притежава, е поясът на силата и когато се препаше с него, асовата му сила нараства двойно. Третото нещо, което той има, е много ценна вещ — това са едни железни ръкавици. Без тях той не би могъл да държи дръжката на чука. Никой не е толкова учен, че да може да изброи всичките му подвизи. Но за него мога да ти разкажа толкова много неща, че ще мине немалко време, докато изрека всичко, което знам.

 

 

25. Тогава Ганглери казал:

— Искам да науча нещо и за другите аси.

Хар рекъл:

— Друг син на Один е Балдур и за него също има какво да се разкаже. Той е най-добър и всички го хвалят. Толкова е красив и светъл, че излъчва светлина, а има една толкова бяла трева, че я сравняват с миглите на Балдур; това е най-бялата от всички треви^[39]. По това можеш да разбереш колко са красиви и тялото, и косата му. Той е най-умният от асите и е смятан за най-красив и най-милосърден, но притежава особеност, която ще попречи на славата му да се задържи. Той живее в мястото, наречено Брейдаблик; то е на небето и на това място не може да има нищо нечестиво, тъй както се казва тук:^[40]

Брейдаблик се казва

дворецът на Балдур,

от него направен

във земята, дето

знам, че се намират

— — —

 

 

26. Третият ас е онзи, когото наричат Ньордур. Той живее на небето, в мястото, наречено Ноатун. Има власт над хода на вятъра и укротява морето и огъня; на него е редно да се дават обети преди тръгване по море или на лов. Той има такива съкровища и е толкова богат, че може да подари земи или скъпоценности на онези, които му дадат обети за това.

Ньордур не е от рода на асите. Той бил отгледан във Ванахеймар (Световете на ваните) и ваните^[41] го дали на боговете за заложник, а срещу него взели в заложничество онзи, който се казвал Хоенир. Той помирил боговете и ваните.

Жената на Ньордур се казва Скади (Пакост) — дъщерята на великана Тятси. Скади иска да стои в жилището, в което е живял баща й — то е в едни планини, в местността, наречена Трюмхеймур. Ньордур пък иска да е близо до морето. Споразумели се да прекарат девет нощи в Трюмхеймур и после още девет в Ноатунар. Но когато Ньордур се върнал в Ноатунар от планината, казал така:

 

Планини не мога

да понасям вече.

Девет дена слушах

вълчи вой противен

вместо сладкозвучни

гласове на гларус.

Тогава Скади казала това:

Трудно се заспива

в заливите морски,

пълни с птичи крясък.

Често ме събуждат

писъци на чайки

някъде в небето.

После Скади се качила в планината и заживяла в Трюмхеймур. Карала често ски^[42] и с лъка си стреляла дивеч. Тя се нарича Ондургуд (Божеството на ските) или Ондурдийс (Богинята на ските). Казано е така:

Трюмхеймур се казва

къщата на Тяци —

исполинът як.

Скади там живее,

светлата невяста,

в древен бащин дом.

 

 

27. После на Ньордур в Ноатунар му се родили две деца: синът му се казвал Фраюр, а дъщерята Фраюя^[43]. Те били красиви на вид и могъщи. Фраюр е най-славният от асите; той има власт над дъжда и слънчевата светлина, а също и над земните плодове, та на него трябва да се дават обети за плодородие и мир. Той определя и богатството на хората.

Фраюя е пък най-славната от асюниите. Жилището й е на небето и се нарича Фолквангар (Бойни поля). На което и бойно поле да отиде, тя взема половината от загиналите, а другата половина взема Один, както се казва тук:

Фолквангур се казва

къщата на Фраюя —

гости там гощава.

Падналите воини

тя подбира с Один

и дели поравно.

Дворецът й Сесрумнир е голям и красив. Когато пътува, я теглят две котки, а тя седи в колесница. Тя е най-достъпна за хората, ако искат да й дават обети, и от нейното име е произлязло благородното название „фру“^[44], с което се назовават жените владетелки. Тя обичала песните на хората. На нея подхожда да се дават обети за любов.

 

 

28. Тогава Ганглери казал:

— Тези аси ми се струват велики и не е чудно, че сте се сдобили с голяма мощ, щом разбирате боговете и знаете какво може да се очаква от всяка молитва. А има ли още богове?

Хар отговорил:

— Има още един ас, който се казва Тюр^[45]. Той е най-дързък и най-смел и от него много зависят победите в битките. На него подхожда да правят обети смелите хора. За хора, които изпъкват над другите и не се плашат от нищо, има израз „смел като Тюр“. Безстрашието му проличава от едно нещо: когато асите подмамили Фенрисулвур (Вълка на Фенрир), за да му надянат веригата Глейпнир, той не вярвал, че ще го освободят, докато не сложили за залог ръката на Тюр в устата му. И понеже асите не искали да го освободят, той отхапал ръката от мястото, наричано сега „вълча става“^[46]. Сега Тюр е еднорък и не го наричат помирител на хората^[47].

 

 

29. Един ас се нарича Браги^[48]. Той е славен мъдрец и е известен най-вече с красноречието и сладкодумието си. Много е умел в поезията и тя се нарича „брагур“ на негово име; оттам идва и прозвището „брагур“ за онзи човек — мъж или жена, — който надминава другите с красноречието си.

Жена му е Идиун. Тя пази в кутията си ябълките, от които боговете трябва да отхапят, когато застареят. Тогава те се подмладяват^[49] и така ще бъде до помръкването на властелините^[50].

Тогава Ганглери казал:

— Струва ми се, че боговете държат много важно нещо под надзора и добросъвестността на Идиун.

Хар се подсмихнал и казал:

— Веднъж за малко не се случила беда. Мога да ти разкажа за това, но чуй първо имената на другите аси.

 

 

30. Един ас се казва Хеймдалур. Казват му Белия ас; той е велик и свещен. Бил е роден от девет девойки — всичките сестри. Наричат го също Халинскиди и Гулинтани (Златозъб), защото зъбите му са от злато. Конят му се казва Гултопур (Златовръх). Той живее в дома, наречен Химинбьорх (Небесно спасение), край Биврост. Той е стражът на боговете и седи на края на небето, за да пази моста от планинските исполини — нужен му е по-малко сън, отколкото на птица. Той вижда и нощем, и денем на сто раста^[51] от себе си и чува как расте тревата по земята или вълната по овцете, както и всичко, което издава по-силен звук. Той има една тръба, наречена Гялархорн (Отекващият рог), и като я надуе, се чува из всички светове. Мечът на Хеймдалур се нарича Ховут (Глава). Тук се казва така:^[52]

Химинбьорх се казва

домът на Хеймдалур.

В него стражът на небето

сяда да почива,

пие и се забавлява,

гълта гъста медовина.

А самият той в Заклинанието на Хеймдалур казва още:

Девет моми са ми майки,

син съм на сестрици девет.

 

 

31. Един ас се казва Ходур. Той е сляп. Силата му е голяма. На боговете би им се искало да не става нужда да се споменава този ас, защото едно негово деяние ще се помни дълго от богове и от хора.

 

 

32. Един ас се казва Вийдар — мълчаливият ас. Той има дебела обувка^[53]. Силен е почти колкото Тор. Той е голяма опора за боговете във всякакви затруднения.

 

 

33. Един ас се казва Али или Вали, син на Один и Вриндур. Той е дързък в битките и е много точен стрелец.

 

 

34. Един ас се казва Улур, син на Сив, доведен син на Тор. Той стреля така сръчно с лък и кара ски така добре, че никой не може да се състезава с него. Той е и красив на вид, и има войнски достойнства; на него подхожда да се дават обети преди двубои.

 

 

35. Синът на Балдур и Нана Нефсдотир се казва Форсети. Негов е небесният дворец, наречен Глитнир (Бляскав). Всички, които отидат при него с някакви съдебни затруднения, си тръгват помирени. Това е най-доброто съдилище за боговете и хората. Тук се казва така:^[54]

Глитнир замъка наричат,

обкован със злато, със сребро покрит.

Форсети живее в него,

жалби всякакви изслушва,

после всички помирява.

 

 

36. Към асите причисляват и онзи, когото някои наричат клеветник на асите и разгласител на недостатъците и пороците на всички богове и хора. Той се нарича Локи или Лофтур и е син на великана Фарбаути. Майка му е Лауваю (Листат остров) или Нал, братя му са Бюлейстур и Хелблинди (Пъклена слепота). Локи е хубав и красив на вид, зъл по душа, с много променлив нрав. Той притежавал мъдростта, наречена хитрост, с която изпъквал сред другите хора, и умеел всякакви вълшебства. Все създавал големи затруднения на асите, но и често ги спасявал чрез хитрини. Жена му се казва Сигюн, синът им — Нарви или Нари.

Локи имал и други деца. Една великанка в Йотунхеймар се казвала Ангурбода (Вестителка на мъката). От нея Локи имал три деца: едното било Фенрисулвур, другото Йормунгандур (Чудовищно страшилище), сиреч Мидгардсормур (Змията на Мидгардур), а третото било Хел (Пъкъл). Но когато боговете научили, че в Йотунхеймар са се родили тези три деца и разбрали от пророчествата, че те ще им причинят големи беди и нещастия — а и на всички им се струвало, че ги очакват големи злини първо заради майчиния им род и още повече заради бащиния, — Алфодур пратил боговете да вземат децата и да му ги доведат. Когато се върнали при него, той хвърлил змията в дълбокото море, което огражда цялата суша, а тя пораснала толкова много, че лежи в средата на морето, около цялата суша, и си хапе опашката.

Хел той хвърлил в Нивлхеймур и й дал власт над девет свята, за да разпределя всякаква прехрана^[55] между онези, които й били изпращани — това са хората, умрели от болест или старост. Там тя има голямо жилище и оградите й са страшно високи, а вратите — с огромни решетки. Дворецът й се казва Елиуднир, подносът — Хунгур (Глад), ножът — Султур (Гладуване), робът — Ганглати (Повлекан), робинята — Ганглот (Повлекана), прагът на входа й — Фаланда Форад (Опасност от препъване), леглото — Кор (Грижа), завесите над него — Блийкянда Бол (Мъчителна болка). Тя е половината черна, половината — с телесен цвят, затова се познава лесно и е доста…^[56] и зловеща.

Вълка асите отгледали при себе си, но единствен Тюр имал смелостта да ходи при него и да му дава храна. Но когато боговете видели колко много расте вълкът всеки ден, а и всички предсказания сочели, че е съдено да им причини нещастия, решили да изковат много здрава верига, която нарекли Лодингур и я занесли при вълка, като му предложили да си изпита силата върху веригата. На вълка му се сторило, че това не е непосилно за него и ги оставил да направят както искали. При първия напън на вълка веригата се счупила. Така той се освободил от Лодингур.

След това асите изковали друга верига, два пъти по-здрава от първата, и я нарекли Дроми. Предложили на вълка да опита и с тая верига, като казали, че много ще се прослави със силата си, ако такава здрава изработка не може да го удържи. Вълкът подозирал, че тази верига е много яка, но и усещал, че откакто счупил Лодингур, силата му е пораснала още. Дошло му наум, че щом иска да се прочуе, трябва да се излага на опасности, и се съгласил да му надянат веригата. Когато асите казали, че са готови, вълкът се разтърсил и ударил веригата в земята, а тя се пръснала така, че парчетата се разлетели надалече. Така се избавил и от Дроми. Оттогава се употребяват изразите „да се освободиш от Лодингур“ и „да се избавиш от Дроми“, когато едно нещо е ужасно трудно.

Тогава асите се изплашили, че няма да успеят да вържат вълка. Затова Алфодур изпратил вестоносеца на Фраюр, наречен Скирнир, при някакви джуджета в Сварталвархеймур (Света на черните алви) и поръчал да изработят веригата, наречена Глейпнир. Направили я от шест неща: котешки тропот, женска брада, корени на скала, мечешки сухожилия, рибешко дихание и птича плюнка. И дори да не си чувал за тези случки друг път, веднага можеш да видиш доводите, че не те лъжа: ти ще да си виждал, че жената няма брада, при котешки бяг не се чува тропот и под скалата няма корени. Истина ти казвам: всичко, което ти разказах, е съвсем вярно, въпреки че има неща, които не можеш да провериш.

 

 

37. Тогава Ганглери казал:

— Разбирам наистина, че е вярно. Виждам нещата, които ти приведе като доводи. А как била изкована веригата?

Хар отвърнал:

— Това мога лесно да ти кажа. Веригата била гладка и мека като копринено въже, а колко била здрава и яка, ще чуеш сега.

Когато занесли веригата на асите, те благодарили на пратеника за свършената работа. После отишли в езерото, наречено Амсвартнир, на остров Люнгви, и повикали вълка при себе си. Показали му коприненото въже и му предложили да се опита да го скъса, като му казали, че е малко по-здраво, отколкото може да се предположи от големината му, и взели да си го подават един на друг и да го изпробват със силата на ръцете си, но то не се късало: вълкът обаче, казали те, щял да го скъса. Тогава вълкът отговорил:

— Като гледам тая панделка, ми се струва, че няма да спечеля никаква слава от това, че ще скъсам такова хилаво въженце. А ако сте го изработили с хитрини и магии, въпреки че изглежда мъничко, това въже няма да ми се допре до краката.

Асите тогава казали, че ще скъса набързо тънкото копринено въженце, щом преди това е чупил големи железни вериги.

— А ако не успееш да скъсаш това въже, значи не си страшен за боговете и тогава ще те развържем.

Вълкът рекъл:

— Ако ме вържете тъй, че да не мога да се освободя, ще направите така, че едва ли ще получа помощ от вас. Не ми се ще да ми слагате това въже. Но вместо да ми изпитвате смелостта, нека един от вас си сложи ръката в устата ми като залог, за да няма измама.

Асите взели да поглеждат един към друг и им се струвало, че сега трудностите са две и никой не искал да си сложи ръката, докато накрая Тюр си протегнал дясната ръка и я пъхнал в устата на вълка. И когато вълкът се напънал, въжето се изопнало и колкото повече се мятал, толкова повече то се обтягало. Тогава се изсмели всички освен Тюр — той се простил с ръката си.

 

 

38. Когато асите видели, че вълкът е вързан здраво, взели скрепката^[57], която излизала от веригата и се наричала Гелгия, и я проврели през една голяма плоча, наречена Гьол, а плочата закрепили под земята. После взели един голям камък, забили го още по-дълбоко в земята — той се наричал Твити — и го сложили над колчето на скрепката. Вълкът зяпал грозно, мятал се много и искал да ги ухапе. Те му наврели в устата един меч; дръжката опряла в долната челюст, а острието — в горната; с това му затъкнали устата. Той ръмжал злобно и от устата му течали лиги — това е реката, наречена Вон. Там той ще лежи до помръкването на властелините.

Тогава Ганглери казал:

— Страшно зли деца е създал Локи. Въпреки това тези братчета и сестричета са могъщи. А защо асите не убили вълка, щом се очаква да им причини злини?

Хар отговорил:

— Боговете почитали свещените си домове и мира, възцарен в тях, толкова много, че не искали да ги цапат с кръвта на вълка, макар и пророчествата да казвали, че той ще убие Один.

 

 

39. Тогава Ганглери попитал:

— Кои са асюниите?

Хар рекъл:

— Най-старшата е Фриг. Жилището й се казва Фенсалир (Блатен дворец) и е прекрасно.

Втората е Сага^[58]; тя живее в Секвабек; това е просторна обител.

Третата е Ейр (Милост); тя е отличен лечител.

Четвъртата е Гевиун; тя е девица и на нея служат онези, които умират девици.

Петата е Фула; тя също е девица, ходи с пусната коса и златна превръзка около главата. Тя носи ясеновата кутия на Фриг, пази й обувките и чорапите и знае потайностите й.

Фраюя е най-знатна заедно с Фриг. Тя се е омъжила за човека, наречен Одур. Дъщеря им се казва Хнос (Украшение). Тя е толкова красива, че от нейното име е произлязла думата „хнос“ (украшение), с която се назовават красивите неща, които приличат на съкровища. Одур заминал за дълъг път, а Фраюя плакала, когато останала без него; сълзите й били от червено злато. Фраюя има много имена. Причината за това е, че тя се назовавала с различни имена, когато пътувала сред непознати народи да търси Одур. Нарича се Мардол (Морска елха) и Хорн, Гевн, Сюр. Фраюя притежавала накита на Брийсингите^[59]. Наричат я Ванадийс (Богиня на ваните).

Седмата е Сьовн. Тя се грижи много хората да мислят за любов — и мъжете, и жените. Любовта е наречена „сявни“ (пристрастие) на нейно име.

Осмата е Ловн — тя е толкова мила и е така лесно да й се даде обет, че е получила разрешение от Алфодур и Фриг да събира хората — мъже и жени, — макар че по-рано това е било забранявано или недопускано. Затова от нейното име идва думата „лов“ (позволение), както и онова, което хората хвалят много^[60].

Деветата е Вар (Залог за вярност). Тя се вслушва в клетвите на хората и обещанията, които си дават мъжете и жените, затова им казват „залог за вярност“. Тя отмъщава и на онези, които ги нарушат.

Десетата е Вор (Осведомена). Тя е толкова умна и всезнайна, че от нея не може да се скрие нищо. Казва се, че когато една жена е узнала нещо, тя е осведомена.

Единадесетата е Сюн (Възражение). Тя пази вратите на домовете и ги заключва пред онези, които не трябва да влизат, а на съдебните сборове бива поставяна като защитник по делата, които иска да опровергае. Оттам идва изразът, че там е поставена Сюн, когато някой откаже нещо.

Дванадесетата е Хлийн (Закрила). Тя бива поставяна да пази хората, които Фриг иска да спаси от някаква опасност. Затова се казва, че който се спасява, се уповава на Хлийн^[61].

Тринадесетата е Снотра (Разумна). Тя е умна и с изтънчено държание. От нейното име идва названието „разумна“ жена или „разумен“ мъж за онзи, който има подходящо държание.

Четиринадесетата е Гна. Нея Фриг изпраща из различни светове да й върши поръчения. Тя има кон, който ходи и по въздуха, и по водата и се казва Ховварпнир (Копитомет). Веднъж, когато яздела, някакви вани я видели да се движи във въздуха и тогава единият казал:

Що там хвърка,

що там ходи

и простора пори?

Тя отговорила:

Аз не хвъркам,

ала ходя

и простора поря

на Ховварпнир —

на Хамскерпир е той

рожба, от Гардрова роден.

От името на Гна е дошъл изразът „гнаевар“^[62] за онова, което се движи нависоко.

Сол (Слънце) и Бил се числят към асюниите, но за техните отличия вече разказахме.

 

 

40. Има и други, които прислужват във Валхол — разнасят питиетата и пазят приборите за хранене и съдовете за пиво. В словото на Гриймнир те са наречени така:

Христ и Мист

с рога ми да дойдат,

Скегьолд и Скогул,

Хилдур и Трудур,

Хлок и Херфьотур,

Гол и Гейраход,

Рандгрийд и Радгрийд,

и Регинлейв

с пиво воините поят.

Тези се наричат валкюрии^[63], тях Один изпраща при всяка битка. Те белязват жертвите и определят победителите. Гудур, Рота и най-младата норн, наречена Скулд, винаги ходят с конете си да избират жертви и да нагласят битките.

Йорд (Земя), майката на Тор, и Вриндур, майката на Вали, се числят към асюниите.

 

 

41. Един човек се казвал Гюмир, а жена му — Аурбода. Тя произхождала от планинските исполини. Дъщеря им Гердур е най-красивата от всички жени. Един ден Фраюр влязъл в Хлидскялв и огледал всички светове. Като погледнал на север, видял в едно поселище голяма и красива къща, а към нея вървяла една жена, и когато посегнала с ръце да отвори вратата пред себе си, от ръцете й блеснала светлина и осветила и небето, и морската шир, и всички светове. Така го наказала тя за голямата нескромност, която бил проявил, като седнал на свещения престол, и той си тръгнал изпълнен със скръб. Когато се върнал вкъщи, не говорел нищо, не спял и не пиел и никой не смеел да го заговори. Тогава Ньордур поръчал да извикат Скирнир, прислужника на Фраюр, и му наредил да отиде при Фраюр, да го разпита и да научи от какво се е ядосал толкова, че не говори с хората. Скирнир отвърнал, че ще отиде, но без особено желание, и казал, че очаква лош отговор от него. Когато отишъл при Фраюр, попитал го защо е така унил и не говори с хората. Тогава Фраюр отговорил, че е видял една красива жена и е толкова измъчен заради нея, че няма да живее повече, ако не я получи:

— И сега ще отидеш да ми я поискаш за жена и да ми я доведеш със или без съгласието на баща й, а аз ще възнаградя труда ти добре.

Тогава Скирнир отговорил, че ще отиде да изпълни това поръчение, но Фраюр трябва да му подари меча си. Този меч бил толкова добър, че се биел сам. Фраюр не искал работата да се провали заради меча и му го дал. После Скирнир отишъл и поискал жената за него и взел от нея обещание — след девет нощи тя трябвало да пристигне на острова, наречен Бараю, за да направят сватбата с Фраюр.

Когато Скирнир разказал на Фраюр как е изпълнил поръчението, той казал това:

Дълга нощ,

после друга;

как ли ще изтрая три?

Като месеци ще минат;

бързай, моя брачна нощ!

Ето причината, поради която Фраюр бил така зле въоръжен, когато се бил с Бели^[64] и го убил с еленов рог.

 

 

42. Тогава Ганглери казал:

— Много е чудно това, че вожд като Фраюр си е дал меча и после е нямал друг, пак толкова добър. Това е било страшно зле за него, когато се е бил с онзи, когото наричат Бели. Вярвам, че тогава се е разкайвал за този подарък.

Хар отговорил:

— Това проличало слабо, когато се срещнал с Бели — Фраюр е можел да го убие и с голи ръце. Ще дойде време, когато Фраюр ще изпита загубата на меча по-силно — тогава, когато синовете на Муспел тръгнат на война.

 

 

43. Тогава Ганглери рекъл:

— Казваш, че всички, които са паднали в бой от сътворението на света досега, са отишли във Валхол при Один. А с какво ги храни той? Мисля, че там трябва да има много народ.

Хар отвърнал:

— Вярно е това, което казваш — много народ има там и ще става още повече, но все пак ще изглежда съвсем малко, когато дойде вълкът. Но навалицата във Валхол не е никога толкова голяма, че да не им стигне месото на прасето, наречено Саехримнир. Това прасе го сваряват всеки ден, а вечерта е пак живо и здраво. Но на този въпрос, който ти зададе сега, ми се струва, че е малко вероятно да има такива мъдри хора, които да знаят истинския му отговор. Готвачът се казва Андхримнир, а котелът — Елдхримнир, тъй както се казва тук:^[65]

Андхримнир

в Елдхримнир

сготвил от Саехримнир

хубаво месо,

но малцина знаят

воините какво вечерят.

 

 

44. Тогава Ганглери попитал:

— Същата храна ли поднасят на Один, каквато и на ейнхериите?

Хар рекъл:

— Храната, която стои пред него на масата, той дава на два вълка, които се казват Гери и Фреки, а на него не му трябва никаква храна; виното за него е и питие, и ядене. Тук се казва така:^[66]

Гери и Фреки

с гозби храни

Хериафодур Храбри;

само с вино

воинът славен,

Один, се изхранва.

На раменете му седят два гарвана и му разказват на ухото всички новини, които са чули или видели. Те се казват Хугин (Мислен) и Мунин (Паметен). Той ги изпраща през деня да летят из целия свят и те се връщат по обяд; така той научава много новини. Затова хората го наричат Хравнагуд (Бог на гарваните). Тъй както се казва:^[67]

Хугин и Мунин

хвъркат всеки ден

над земята необятна.

Страх ме е, че Хугин

няма да се върне;

и за Мунин много се боя.

 

 

45. Тогава Ганглери попитал:

— Какво питие получават ейнхериите, че да им стига така, както и яденето — вода ли се пие там?

Хар отговорил:

— Чудни работи питаш: може ли Алфодур да покани крале, ярлове и други владетели и да им даде да пият вода? Вярвай, във Валхол идват мнозина, на които би им се сторило, че заплащат скъпо за тази вода, ако там не ги очакваха по-големи радости след изтърпените рани и смъртни мъки. За там мога да ти разкажа друго. Козата, наречена Хейдрун, стои във Валхол и гризе кората по клоните на едно дърво с много известно име — казва се Лерадур, — а от вимето й тече медовина, с която тя пълни всеки ден една бъчва, толкова голяма, че всички ейнхерии се напиват от нея.

 

 

46. Тогава Ганглери рекъл:

— Страшно полезна коза си имат! Чудно хубаво ще да е това дърво, от което тя си отхапва!

Хар рекъл:

— Още по-забележителен е еленът Ейктюрни, който стои във Валхол и гризе от клоните на това дърво, а от рогата му капе толкова много вода, че се спуска в Хвергелмир и оттам извират реките, които се казват така: Сийд (Дълга), Вийд (Широка), Секин, Екин, Свол (Хладна), Гунтраа, Фьорм, Фимбултул, Гипул, Гопул, Гомул (Стара), Гейрвимул — тези текат край жилищата на асите. Има и други: Тюн, Вин, Тол, Хол, Град, Гуитраин, Нют, Наут, Нон, Хрон, Вийна, Вегсвин, Тьоднума.

 

 

47. Тогава Ганглери казал:

— Чудни работи са тези, дето ти разказа сега. Валхол трябва да е страшно голяма къща. На входа би трябвало често да става голяма блъсканица.

Хар отвърнал:

— Защо не попиташ колко входа има Валхол и колко са големи? Ако чуеш отговора, ще кажеш, че друго нещо е чудно — това, че там не може да влиза и да излиза всеки, който иска. Истината е тази, че да се настаниш в двореца, е не по-трудно, отколкото да влезеш в него. Тук, в Словото на Гриймнир, можеш да чуеш:

През пет стотици, мисля,

и четирсет порти

във Валхол се влиза.

Осемстотин воини

през една излизат

с вълка да воюват.

 

 

48. Тогава Ганглери рекъл:

— Много народ имало във Валхол; струва ми се, че Один трябва да е много велик вожд, щом предвожда такава голяма войска. А с какво се забавляват ейнхериите, когато не пият?

Хар отвърнал:

— Всеки ден, след като се облекат, си слагат бойни доспехи и излизат на двора да се бият и да се повалят един друг — това им е играта. А като стане обяд, се връщат с конете си във Валхол и сядат да пият, тъй както се казва тук:^[68]

Воините на Один

всеки ден воюват,

с мечове се мушат.

Тръгват си за вкъщи,

труповете вземат,

отново оживели.

Вярно е това, което ти каза: велик е Один. За това има много доказателства. Тук, с думите на самите аси, се казва така:^[69]

Сред дърветата най-славен

е свещений Югдрасил,

а сред асите е Один,

сред поетите е Браги,

а сред мостовете — Биврост,

Слейпнир — измежду конете,

Скийдбладнир — сред корабите,

сред соколите пък — Хаброк,

а сред кучетата — Гармур.

 

 

49. Тогава Ганглери попитал:

— Чий е този кон Слейпнир и какво може да се разкаже за него?

Хар казал:

— Не ти е известен този кон и не знаеш какво е станало, та се е появил. Ще видиш, че си струва да се разкаже за това.

Било наскоро след заселването на боговете, когато били издигнали Мидгардур и построили Валхол — при тях дошъл някакъв зидар и предложил да им изгради за три годишни смени^[70] толкова яка крепост, че да им бъде здрава и надеждна защита срещу планинските исполини и скрежните великани, дори и да успеят да минат през Мидгардур. Като възнаграждение поискал да му дадат Фраюя, а също така слънцето и месечината. Тогава асите се оттеглили да си поговорят, съветвали се взаимно и се договорили със зидаря да му дадат онова, което искал, ако успее да построи крепостта за една зима, но ако в първия летен ден имало нещо недовършено по крепостта, сделката щяла да се развали. Не трябвало никой да му помага в работата. Като му казали тези условия, той поискал да му позволят да му помага неговият кон, който се казвал Свадилфари, и Локи нагласил нещата така, че му разрешили.

Той започнал да строи крепостта през първия зимен ден и нощно време ходел с коня си за камъни. Асите се чудели много, като гледали какви големи скали тегли тоя кон; той вършел два пъти по-тежка работа от зидаря. Сделката им била скрепена със здрави свидетелства и много клетви, понеже на великаните им се струвало опасно да стоят при асите, без да имат сключено примирие, защото Тор можел да се завърне вкъщи, а по онова време той бил заминал на изток да трепе тролове. Зимата минавала и работата по крепостта напредвала много; тя била станала толкова висока и здрава, че никой не можел да я нападне. И когато оставали три дни до лятото, били стигнали почти до портата.

Тогава боговете седнали на съдбоносните си столове и взели да умуват; питали се един друг кой е нагласил нещата така, че да омъжат Фраюя в Йотунхеймар (Световете на великаните) и да развалят въздуха и небето, като вземат оттам слънцето и месечината и ги дадат на великаните. И всички се съгласили, че това ще да го е нагласил онзи, който наглася почти всички лоши работи — Локи Лауваярсон, — и казали, че заслужава страшна смърт, ако не измисли начин да се развали сделката със зидаря, и се спуснали срещу Локи. А той се изплашил и се заклел да натъкми нещата така, че сделката със зидаря да се развали, колкото и да се напряга той. И същата вечер, когато зидарят тръгвал за камъни с коня Свадилфари, от някаква гора срещу коня изскочила кобила и изцвилила, а конят, щом усетил, че това е женска, се разбеснял, скъсал юздата и хукнал към кобилата, но тя побягнала към гората, а зидарят тичал отзад и искал да хване коня. Конете бягали цяла нощ и строежът се забавил. На следващия ден не било построено толкова, колкото друг път.

Когато зидарят видял, че няма да може да довърши строежа, изпаднал във великанска ярост. Щом асите се убедили, че при тях е дошъл планински исполин, пренебрегнали клетвите и повикали Тор, а той пристигнал начаса и чукът Мьолнир веднага политнал във въздуха. Така му платил той за строежа, но не със слънцето и месечината, а с това, че му попречил да живее в Йотунхеймар и още с първия удар му разбил черепа на дребни късчета и го пратил долу в Нивлхел.

А Локи бил свършил такава работа със Свадилфари, че след време той родил жребче^[71]. Било сиво и имало осем крака и това е най-хубавият кон на боговете и хората. В Пророчеството на врачката се казва така:

Седнали тогава

на столове съдбоносни

властелините велики,

взели всички да се питат

кой е развалил небето

и невяста великанска

от момичето на Одур

е опитал да направи.

 

Рухнали във миг

клетвите могъщи,

доблестните думи,

дотогава в сила.

Тор тогава трепнал,

скокнал във тревога,

след като научил

новините лоши.

 

 

50. Тогава Ганглери попитал:

— Какво може да се разкаже за Скийдбладнир — най-хубавия кораб? Няма ли друг толкова хубав и толкова голям кораб?

Хар отговорил:

— Скийдбладнир е най-хубавият и най-сръчно направеният кораб, а Наглфари (Кораб от нокти) е най-големият кораб, притежаван от Муспел. Скийдбладнир е направен от едни джуджета, синове на Ивлади — те го подарили на Фраюр. Той е толкова голям, че на него могат да се настанят всички аси с оръжия и бойни доспехи, и щом се вдигне платното, веднага излиза попътен вятър, закъдето и да се пътува. А ако няма да се плава с него по море, той може да се сгъне като кърпа и да се пъхне в кесия, понеже е направен изкусно и от най-различни неща.

 

 

51. Тогава Ганглери казал:

— Хубав кораб бил Скийдбладнир и много голяма магия ще да е била нужна, за да се направи такава вещ. А никога ли не се е случвало на Тор да се натъкне на нещо толкова мощно и здраво, че да надвиши силата му с якост или с магия?

Хар казал:

— Малцина биха се надявали, че ще мога да им разкажа за това, но много неща са му изглеждали трудни. Въпреки това, дори и да е имало нещо толкова яко и силно, че Тор да не е успял да го победи, не е нужно то да се разказва, защото има много доказателства и всички са длъжни да вярват, че Тор е най-могъщият.

Тогава Ганглери рекъл:

— Както изглежда, ще ви попитам тъкмо за нещата, които никой не е способен да разкаже.

Тогава Ямнхар казал:

— Чували сме да се разказват случки, които не ни се вярва наистина да са ставали. Мисля обаче, че сред нас седи онзи, който ще може да разкаже истината, и ти трябва да му вярваш, защото той няма да излъже сега за първи път, след като никога по-рано не е лъгал.

Тогава Ганглери рекъл:

— Ще стоя тук да чуя дали ще се намери някакъв изход от това нещо. Иначе ще ви обявя за победени, щом не можете да отговорите на това, което ви питам.

Триди казал:

— Ясно е, че той иска да научи за тези случки, въпреки че ни се струват некрасиви за разказване. Сега само ще мълчиш.

Тази история започнала с това, че Оку-Тор тръгнал на път с колесницата си и козлите, а с него бил и онзи ас, когото наричат Локи. Привечер пристигнали у един стопанин и останали да пренощуват там. Вечерта Тор взел двата козела и ги заклал; после ги одрали и ги сложили да се варят, а когато месото било сварено, Тор и другарят му седнали да вечерят. Тор поканил стопанина, жена му и децата им да ядат с него. Синът на селянина се казвал Тялви, а дъщерята — Вросква. После Тор прострял козите кожи настрани от огъня и казал на стопанина и хората му да хвърлят костите там. Тялви, синът на стопанина, взел един бедрен кокал и го сцепил с ножа си до костния мозък.

Тор прекарал нощта там. Рано призори станал и се облякъл, взел чука Мьолнир, размахал го и омагьосал кожите; козлите оживели отново, но единият куцал със задния крак. Тор забелязал това и усетил, че стопанинът или някой от семейството му е направил нещо неразумно с костта на козела, понеже разбрал, че бедрото му е счупено. Няма нужда от дълги приказки — всички могат да си представят колко уплашен е бил стопанинът, като видял как Тор навъсва вежди, а като го погледнал в очите, му се сторило, че само погледът може да го събори. Той стискал с ръце дръжката на чука толкова силно, че кокалчетата на пръстите му били бели. И както можело да се очаква, стопанинът и семейството му се заокайвали с пълен глас, молели за прошка и предлагали всичко, каквото имали. Когато Тор видял колко са изплашени, гневът му се поуталожил и се успокоил; взел в знак на помирение децата им, Тялви и Вросква, и те станали зависими слуги на Тор и оттогава го следват навсякъде.

 

 

52. Той оставил там козлите и се насочил на изток, към Йотунхеймар, стигнал до дълбокото море и го прекосил, а после излязъл на сушата заедно с Локи, Тялви и Вросква. След като повървели малко, пред тях се изпречила голяма гора; този ден те вървели, докато се смрачило. Тялви бил необикновен бързоходец; той носел торбата на Тор, но нямали достатъчно храна.

Когато се стъмнило, взели да търсят място за нощуване и открили някаква много голяма постройка. В единия й край имало врати, широки колкото цялата стена. Там те останали да прекарат нощта.

Посред нощ станало голямо земетресение, земята под тях заподскачала и къщата се заклатила. Тогава Тор станал и извикал другарите си; взели да оглеждат мястото и открили вдясно, в средата на къщата, някаква пристройка и тръгнали нататък. Тор застанал на входа, а другите стояли по-навътре от него и били изплашени. Тор стискал дръжката на чука и бил готов да се отбранява. Тогава чули силен рев и тътен.

На другия ден Тор излязъл навън и видял, че недалече от него в гората лежи човек. Той бил огромен на ръст, спял и хъркал силно. Тогава на Тор му станало ясно що за шумове са били това през нощта. Препасал се с пояса на силата и асовата му мощ пораснала. В това време човекът се събудил и скокнал на крака. Разказват, че този път Тор не смогнал да нанесе удар с чука си; попитал го как се казва, онзи се назовал Скрюмир.

— А аз няма нужда да те питам — рекъл той — как се казваш, понеже те познавам: ти си Аса-Тор. Но ти ли си ми замъкнал ръкавицата?

След това Скрюмир посегнал и си прибрал ръкавицата. Тогава Тор разбрал, че той бил пренощувал в нея, а пристройката била палецът й.

 

 

53. Скрюмир попитал дали Тор иска да го вземе за спътник и Тор се съгласил. Тогава Скрюмир си развързал торбата с яденето и се заприготвял да обядва, а Тор и другарите му седнали да ядат другаде. Скрюмир предложил да се хранят заедно и Тор се съгласил. Тогава Скрюмир вързал всичката им храна в една торба и я метнал на гърба си. Цял ден той вървял пред тях и крачел с доста големи крачки. Когато се свечерило, Скрюмир потърсил място за нощуване под един голям дъб. После Скрюмир казал на Тор, че иска да легне да спи:

— А вие вземете торбата с храната и си пригответе нещо за вечеря.

После Скрюмир заспал и захъркал здраво, а Тор взел торбата и се помъчил да я развърже. Но трябва да кажем, че макар и да изглежда чудно, не могъл да развърже нито един възел, нито пък успял поне малко да разхлаби някой от ремъците. Като видял, че от тая работа нищо няма да излезе, ядосал се, грабнал чука Мьолнир с две ръце, пристъпил с единия крак натам, където лежал Скрюмир, и го праснал по главата. Скрюмир се събудил и попитал листо ли му е паднало на главата и дали са се наяли и приготвили да лягат. Тор отвърнал, че вече ще ходят да спят. После отишли под един друг дъб. Право да ти кажа обаче, не се чувствали в безопасност.

 

 

54. Посред нощ Тор чул, че Скрюмир е заспал дълбоко и хърка така, че гората кънти. Тогава той станал, отишъл при него, замахнал здраво с чука и го праснал в средата на темето; усетил как острието на чука потъва дълбоко в главата му. В същия миг Скрюмир се събудил и попитал:

— Каква е тая работа, жълъд ли ми падна на главата? А ти, Тор, с какво се занимаваш?

Тор побързал да се оттегли назад и отговорил, че току-що се бил събудил; казал, че е полунощ и има още време за спане. После си рекъл, че ако му се отвори възможност да го удари трети път, ще го довърши веднъж завинаги; легнал и се заослушвал да разбере дали Скрюмир ще заспи пак така дълбоко. Малко преди да се развидели, му се сторило, че Скрюмир е заспал, станал, хукнал към него, замахнал с чука с все сила и го праснал по слепоочието, обърнато нагоре. Чукът потънал до дръжката. Скрюмир се надигнал, погладил се по слепоочието и попитал:

— Птици ли седят на дървото над мен? Стори ми се, като се събудих, че ми е паднала на главата някаква треска от клоните. Ти, Тор, буден ли си? Време е да ставаме и да се обличаме. Вече не ви остава много път до крепостта, наречена Утгардур (Външна ограда)^[72]. Чух ви да си шушукате помежду си, че не съм бил дребен на ръст, а като стигнете в Утгардур, ще видите още по-едри хора. Сега искам да ви дам един полезен съвет: недейте много да се надувате! Царедворците на Утгарда-Локи няма да понесат да им се пъчат такива пеленачета като вас. А другата възможност е да се върнете обратно — и мисля, че така ще е най-добре за вас. Ако пък искате да продължите, тръгнете на изток, а аз имам път на север към онези планини, които сега виждате.

Скрюмир си взел торбата с храната, метнал я на гръб и поел напряко през гората. Разказват, че асите не отправили пожелание да се срещнат здрави^[73].

 

 

55. Тор и другарите му тръгнали на път и вървели до обяд. Тогава видели една крепост сред някакво поле и главите им опрели в гърбовете, преди да видят какво има зад нея^[74]. Отишли до крепостта, а на входа й имало решетка — тя била заключена. Тор отишъл при решетката, но не успял да я отключи. Когато им омръзнало да се мъчат, се проврели между железата и така влезли. Тогава видели един голям дворец и тръгнали нататък. Вратата била отворена. Те влезли и видели много хора, насядали на две пейки; повечето били доста едри. После застанали пред крал Утгарда-Локи и го поздравили. Той обърнал бавно поглед към тях, подсмихнал се и казал:

— Новини отдалече се научават трудно. Но не греша ли, като си мисля, че този хлапак е Оку-Тор? Навярно обаче си по-голям, отколкото ми изглеждаш. А какви юначества смятате, че сте готови да ни покажете? При нас не се допускат хора, ако не притежават някакви умения или изкуства, с които да изпъкват над другите.

Тогава онзи, който вървял най-отзад и се наричал Локи, рекъл:

— Юначеството, което аз умея и съм готов да поставя на изпитание, е това, че мога да си изям яденето по-бързо от който и да е друг от хората тук.

Тогава Утгарда-Локи отвърнал:

— Това е наистина юначество, стига да го направиш. Сега ще го проверим.

После повикал откъм края на пейката онзи, който се казвал Логи (Пламък), да излезе и да си премери силите с Локи. Сетне внесли едно корито, положили го на пода и го напълнили с месо. Локи застанал в единия край, а Логи — в другия, и залапали колкото можели по-бързо, като се срещнали в средата на коритото. Локи си бил изял всичкото месо, но без костите, а Логи бил изгълтал и месото, и костите, че и коритото, и за всички станало ясно, че Локи е изгубил състезанието.

 

 

56. Тогава Утгарда-Локи попитал в каква игра ще се състезава момъкът. Тялви отвърнал, че ще опита да се надбягва с онзи, когото Утгарда-Локи посочи. Утгарда-Локи казал, че това е добро юначество и че очаква Тялви да е надарен с пъргавина, щом ще показва такова юначество, и наредил веднага да проверят това. Утгарда-Локи станал и излязъл навън, където имало хубаво и равно поле за бягане. После извикал някакво хлапе, което се казвало Хуги (Мисъл), и му казал да се надбягва с Тялви. После започнали първия пробег и Хуги отишъл толкова напред, че завил обратно срещу него в края на пробега^[75].

Тогава Утгарда-Локи рекъл:

— Ще трябва повече да се напрегнеш, Тялви, за да спечелиш тая игра. Но всъщност тук са дошли хора, които не ми изглеждат по-пъргави в краката, отколкото вече се показаха.

После пак хукнали да се надбягват и когато Хуги стигнал до края, свил назад, а Тялви бил още на един хвърлей. Тогава Утгарда-Локи казал:

— Струва ми се, че Тялви бяга добре, но вече не ми се вярва да спечели. Но това ще се види при третия пробег.

Тогава хукнали пак и когато Хуги стигнал до края на пробега и завил назад, Тялви не се бил добрал дори до средата.

Тогава всички казали, че играта е решена.

 

 

57. После Утгарда-Локи попитал Тор с какви юначества би искал той да блесне пред тях, след като хората са съчинили такива големи разкази за подвизите му. Тор казал, че най-много му се иска да се надпива с някого. Утгарда-Локи отвърнал, че това може да стане, влязъл в двореца, повикал прислужничето си и му наредил да вземе един изкупителен рог^[76], от който обикновено пиели царедворците. След това прислужничето донесло рога и го подало на Тор. Тогава Утгарда-Локи казал:

— От този рог се смята, че човек е отпил добре, ако го пресуши отведнъж, някои го пресушават на два пъти, но такъв слаб пияч, който да не се справи на третия път, няма.

Тор погледнал рога — не му се сторил голям, но бил доста дълъг. И понеже бил жаден, взел да пие и да преглъща на големи глътки, като си мислел, че няма да стане нужда да надига рога втори път. Когато му свършил дъхът и го свалил от устата си, погледнал да види как е вървяло пиенето и му се сторило, че разлика почти няма и питието в рога не е намаляло повече отпреди.

Тогава Утгарда-Локи рекъл:

— Добре пиеш, но не чак толкова. Нямаше да повярвам, ако ми бяха казали, че Аса-Тор не може да изпие повече. Обаче знам, че ще поискаш да пресушиш рога от втория път.

Тор не отговорил нищо, лапнал рога, като си мислел, че сега ще изпие повече, и гълтал, докато му стигал дъхът, но виждал, че върхът на рога пак не се вдига нагоре толкова, колкото му се щяло. Като свалил рога от устата си, погледнал в него и му се сторило, че сега питието е намаляло по-малко, отколкото първия път; сега имало добро разстояние до ръба на рога.

Тогава Утгарда-Локи рекъл:

— Какво става, Тор? Да не би да си пестиш силите за едно пиене повече, отколкото ти понася? Както виждам, решил си, ако отпиеш от рога трети път, това да бъде най-доброто ти отпиване. Но тук, сред нас, няма да те признаем за толкова велик, колкото те наричат асите, ако в други игри не покажеш повече, отколкото, както ми се струва, ще видим в тази.

Тогава Тор се ядосал, вдигнал рога и взел да пие с цяло гърло. Гълтал така, докато можел, а когато погледнал в рога, видял, че сега имало все пак някаква разлика. Тогава оставил рога настрана и се отказал да пие повече.

Утгарда-Локи рекъл:

— Явно мощта ти не е толкова голяма, колкото си мислехме. Не искаш ли обаче да опиташ някакви други игри? Тази се вижда, че не е за теб.

Тор отговорил:

— Ще опитам още някоя игра. Чудно щеше да ми се стори обаче, ако тогава, когато бях у дома при асите, някой наречеше такова пиене слабо. Каква игра ще ми предложите сега?

Утгарда-Локи рекъл:

— Малките момченца при нас правят нещо, което изглежда твърде незабележително — вдигат от земята котката ми. Нямаше да предложа това на Аса-Тор, ако не бях видял вече, че е много по-слаб, отколкото си мислех.

После на пода дотърчала една сива и доста голяма котка, а Тор се приближил към нея, хванал я с ръка през корема и се напънал да я вдигне, а тя се изгърбила, докато Тор я дърпал с ръка. И когато Тор се бил изопнал нагоре колкото можел, котката си повдигнала единия крак и Тор не успял да се справи в тази игра.

Тогава Утгарда-Локи казал:

— И тази игра завърши, както очаквах. Котката е доста голяма, а Тор е нисък и дребен в сравнение с мъжагите, които са сред нас.

 

 

58. Тогава Тор казал:

— Щом съм бил толкова дребен, нека да излезе някой от вас да се бори с мен — вече съм ядосан!

Утгарда-Локи огледал хората на пейките и казал:

— Тук не виждам такъв, на когото не би му се сторило дреболия да се бори с теб.

А после рекъл:

— Чакай да видим. Извикайте да дойде баба ми Елли, иска Тор се бори с нея, ако иска. Тя е поваляла хора, които са ми изглеждали не по-слаби от Тор.

След това в двореца влязла една стара баба. Утгарда-Локи й казал да се пребори с Тор. Няма много за разправяне: борбата вървяла така, че колкото повече се напъвал Тор, толкова по-здраво се държала тя. Сетне бабата взела да използва хватки и тогава Тор не смогвал да се задържи; настанало голямо боричкане и скоро след това Тор паднал на едното си коляно.

Тогава Утгарда-Локи отишъл при тях и им казал да спрат борбата, добавил, че няма нужда Тор да кани други хора в двореца да се борят с него. Вече било късно през нощта. Утгарда-Локи посочил на Тор и другарите му къде да седнат и цяла нощ се веселили добре.

 

 

59. На сутринта, щом се зазорило, Тор и другарите му станали, облекли се и се приготвили да си ходят. Тогава дошъл Утгарда-Локи и наредил да им приготвят трапеза, на която не липсвали хубави веселби, ядене и пиене. След като се наяли, тръгнали на път. Утгарда-Локи отишъл да ги изпрати и излязъл с тях навън от крепостта. Като се разделяли, той попитал Тор доволен ли е от пътешествието си — и дали е срещнал някой по-могъщ човек от себе си. Тор отвърнал, че не може да отрече големия позор, който претърпял от тяхната среща:

— Знам, че вече ще ме наричате слаб човек, и това никак не ми харесва.

Тогава Утгарда-Локи казал:

— Сега ще ти кажа истината, понеже си излязъл от крепостта: ако съм жив и мога аз да решавам, ти никога повече няма да влезеш в нея. Истина ти казвам: ти нямаше изобщо да влезеш, ако знаех, че си притежавал такава огромна сила и че за малко си щял да ни въвлечеш в голяма беда. Аз ти устроих зрителни измами и първия път, когато те видях в гората, дойдох при вас. Торбата с храната, която ти се мъчеше да развържеш, бях стегнал с „грес-ярн“^[77] и ти не разбра как трябва да се отвори. След това ти ми нанесе три удара с чука: първият беше най-слаб и все пак достатъчно силен, за да ми отнеме живота, ако ме беше улучил. Край двореца ми ти видя една седлообразна скала, а по-надолу — три четвъртити долини; едната от тях беше по-дълбока от другите: това бяха следите от чука ти. Аз подлагах скалата при всеки удар, но ти не забеляза нищо. Така беше и с игрите, в които се състезавахте с царедворците ми. Първи започна Локи — той беше много гладен и яде лакомо. Но онзи, който се наричаше Логи (Пламък), беше бушуващият пожар и той изгори коритото заедно с месото. А когато Тялви излезе да се надбягва с оня, който се наричаше Хуги (Мисъл), това беше всъщност мисълта ми и Тялви не беше свикнал да се мери с бързината й. А когато ти пиеше от рога и ти се струваше, че върви трудно — истина ти казвам, — тогава стана такова чудо, каквото не бих повярвал, че е възможно: другият край на рога беше потопен в морето, но ти не видя това. Като стигнеш до брега, ще видиш колко нещо си пресушил от морето. На това сега се казва отлив.

После той продължил:

— Не по-малко забележителен подвиг ми се стори, че извършваш, когато вдигна котката, и право да ти кажа, всички, които видяха, че й вдигна единия крак от земята, се изплашиха. Тази котка не беше такава, каквато ти изглеждаше; това беше Мидгардсормур (Змията на Мидгардур), която лежи увита около цялата суша, но дължината не й стигна да се задържи на земята и с главата, и с опашката, защото ти се изпъна толкова нагоре, че беше близо до небето.

Друго голямо чудо беше и борбата: това, че се задържа толкова дълго прав и падна само на едно коляно, като се бореше с Елли (Старост), защото не е имало и няма да има хора, които, дочакали старост, да не бъдат повалени от нея.

Сега, да ти кажа право, ние ще се разделим и както за едните, така и за другите ще бъде най-добре повече да не идвате при мен. Друг път аз пак ще браня крепостта си с такива вълшебства, така че няма да можете да ме надвиете.

След като Тор изслушал тази реч, грабнал чука си и го вдигнал във въздуха, но когато трябвало да го стовари, Утгарда-Локи бил изчезнал. Тогава той тръгнал обратно към крепостта, като смятал да я натроши, но видял само широки, красиви поля без никаква крепост. Сетне свил назад, поел по пътя към къщи и се върнал в Трудвангар. Право да ти кажа, тогава той решил да види дали ще успее да се срещне с Мидгардсормур, което и станало по-късно. Мисля, че от никого не можеш да чуеш по-достоверен разказ за това пътешествие на Тор.

 

 

60. Тогава Ганглери казал:

— Велик бил Утгарда-Локи и с много магии и вълшебства си служел. Че е велик, се вижда и от това, че има царедворци, които притежават голяма мощ. А Тор не е ли успял да си отмъсти за това?

Хар отговорил:

— Не е неизвестно дори на неуките хора^[78], че Тор измил срама от пътешествието, за което току-що бе разказано. Той не се застоял дълго вкъщи, а се стегнал за път толкова припряно, че не си взел колесницата и козлите, а тръгнал без спътници. Минал от другата страна на Мидгардур, в образ на малко момченце, и една вечер, когато се било смрачило, пристигнал у един великан, наречен Хюмир. Тор се подслонил през нощта там. На другия ден Хюмир станал, облякъл се и се застягал да ходи в морето за риба. Тор скокнал, приготвил се набързо и го помолил да го вземе със себе си в морето, но Хюмир отговорил, че такова малко и дребно момченце не може да му помогне много:

— Пък и може да настинеш, ако стоя толкова дълго и толкова навътре в морето, колкото съм свикнал.

Тор отвърнал, че би могъл да се отдалечи от сушата толкова, че не се знае дали той няма първи да поиска да се връщат. Тор така се бил ядосал на великана, че щял веднага да го млатне с чука, но се въздържал, защото си бил наумил да си изпробва силата другаде. После попитал Хюмир какво ще използват за стръв, а Хюмир му казал да си намери стръв сам. Тогава Тор тръгнал натам, където видял, че пасат биковете на Хюмир. Взел най-големия бик, наречен Химинхрьотур, откъснал му главата и тръгнал с нея към морето. Хюмир тъкмо бил пуснал кораба във водата. Тор се качил, седнал край кърмата, взел две весла и загребал и на Хюмир му се сторило, че от гребането му развиват добра скорост.

Хюмир бил седнал на носа и гребял и той, така че напредвали бързо. После Хюмир казал, че са стигнали до местата, където той обикновено седял и ловял плоски риби. Тор отвърнал, че иска да отидат много по-навътре, и погребали още малко. Тогава Хюмир казал, че са навлезли вече много в морето и е опасно да ходят по-нататък, защото там е Мидгардсормур. Тор отвърнал, че ще гребе още, и така и направил. Хюмир бил вече много притеснен.

Когато Тор оставил веслата, извадил едно доста здраво въже, а и въдицата му била не по-малко голяма и яка. После нанизал бичата глава на въдицата и я хвърлил през борда, а тя потънала до дъното. Право да ти кажа, Тор подлъгал Мидгардсормур не по-зле, отколкото го бил измамил Утгарда-Локи, когато вдигал змията с ръце.

Мидгардсормур налапала бичата глава и въдицата се забила в горната й челюст. Като усетила това, змията се дръпнала така рязко, че Тор се надвесил с две ръце над борда. Тогава той се ядосал и му дошла асова сила. Напънал с крака така яко, че пробил кораба и опрял в дъното, после издърпал змията до борда. Може да се каже, че не е виждал ужасяващи гледки онзи, който не е могъл да види как Тор приковава поглед в змията, а тя го гледа изцъклено отдолу и пръска отрова.

Разказват, че великанът Хюмир си сменил цвета на лицето, пребледнял и се изплашил, като видял змията и вълните, които обливали кораба. В мига, в който Тор грабнал чука и го вдигнал във въздуха, великанът се присегнал с рибарския си нож и срязал въжето на Тор. Змията потънала в морето. Тор запратил чука след нея и някои разправят, че й откъснал главата на дъното, но аз мисля, че не е вярно и че Мидгардсормур е още жива и се намира в безопасност. Тор замахнал с юмрук и го стоварил връз ухото на Хюмир така, че той се изтърсил през борда и му се видели петите. После Тор прецапал до сушата.

 

 

61. Тогава Ганглери попитал:

— Случвали ли са се още някакви неща с асите? Голям подвиг е извършил Тор на това пътешествие.

Хар отговорил:

— Ще трябва да ти разкажа събития, които асите смятат за по-важни. Тази история започва с това, че Балдур Добрия сънувал дълги и страшни сънища за живота си. Когато разказал сънищата на асите, те се събрали на съвет и решили да измолят за Балдур пощада от всички видове опасност. Фриг събрала клетви, че Балдур ще бъде щаден от огъня и водата, от желязото и всички видове метали, от камъните, от земята, от дърветата, от болестите, от животните, от птиците, от отровата, от змиите. След като видели, че са си свършили работата, Балдур и асите взели да се забавляват, като на сборовете го слагали да стои прав и едни го целели със стрели, други го секли с мечове, трети го замеряли с камъни. И каквото и да правели, не му ставало нищо и всички смятали, че това е голям успех.

Но когато Локи Лауваюарсон видял това, не му харесало никак, че на Балдур не му става нищо. Отишъл във Фенсалур (Блатния дворец) при Фриг и се превърнал в жена. Тогава Фриг попитала дали тази жена знае с какво се занимават асите на сбора. Тя отвърнала, че всички замерят Балдур, а на него му няма нищо. Тогава Фриг казала:

— Оръжията и дърветата не могат да наранят Балдур. От всички тях съм получила клетви.

Тогава жената попитала:

— Всички неща ли се заклеха да щадят Балдур?

Фриг отвърнала:

— На запад от Валхол расте едно малко растенийце, наречено имел. То ми се стори прекалено младо да искам от него клетва.

След това жената си отишла.

Локи намерил имел, откъснал го и отишъл на сбора. Ходур стоял извън кръга от хора, понеже бил сляп. Тогава Локи го попитал:

— Ти защо не замеряш Балдур?

Той отговорил:

— Защото не виждам къде е Балдур, а пък и нямам оръжие.

Локи казал:

— Направи и ти като другите хора и отдай като тях почит на Балдур. Аз ще ти покажа къде е застанал. Хвърли по него тази клонка.

Ходур взел имела и го запратил към Балдур по указанията на Локи. Клонката го пронизала и той паднал мъртъв на земята. Това е най-голямото нещастие, което някога е сполетявало боговете и хората.

 

 

62. Когато Балдур паднал, асите онемели и ръцете им се сковали, та не могли да посегнат към него; всички се гледали един друг и изпитвали едно и също нещо към онзи, който бил извършил това деяние. Но никой не можел да му отмъсти, защото на това място царял велик мир. И когато асите се опитали да проговорят, отпърво се задавили в плач и никой не успял да разкаже с думи на другите за мъката си. От всички най-тежко понесъл тази беда Один, защото той най-добре съзнавал каква страшна загуба и щета за асите била гибелта на Балдур.

Когато боговете се съвзели, Фриг попитала кой от асите би желал да спечели всичката й любов и благоразположение, като тръгне по Хелвегур (Пътя за пъкъла) и се опита да намери Балдур, а после помоли Хел да го пусне, ако тя позволи на Балдур да се върне у дома в Асгардур. Това пътешествие се наел да извърши Хермодур Пъргавия, син на Один. Тогава извели Слейпнир, коня на Один, и Хермодур го възседнал и препуснал по пътя.

 

 

63. Асите взели тялото на Балдур и го занесли на морския бряг. Корабът на Балдур се наричал Хрингхорни (Извит рог). Той бил огромен; боговете искали да го пуснат в морето и на него да направят клада за Балдур. Корабът обаче не помръдвал. Тогава повикали от Йотунхеймар великанката, наречена Хюррокин, и тя дошла, като яздела вълк и държала пепелянка вместо юзда. Тогава тя скочила от коня^[79] и Один викнал четирима берсерка^[80] да го пазят, но те успели да го удържат едва след като го съборили на земята. После Хюррокин отишла на носа на кораба и го блъснала отведнъж така, че от валяците^[81] лумнал огън и цялата земя се разтърсила. Тогава Тор се ядосал, сграбчил чука и щял да й разбие главата, но боговете измолили за нея пощада.

После занесли трупа на Балдур на кораба и когато жена му Нана Нефсдотир видяла това, пръснала се от мъка и умряла. Занесли я на кладата и запалили огъня. После Тор застанал наблизо и извършил заклинание над кладата с Мьолнир. Пред краката му притичало някакво джудже, наречено Литур, а Тор го ритнал с крак и го бутнал в огъня, и то изгоряло.

На изгарянето дошъл всякакъв народ. Първо трябва да споменем Один: с него дошли Фриг, валкюриите и гарваните му. Фраюр карал колесница, теглена от глигана, наречен Гулинбурсти (Златочетинест) или Слийдругтани (Ужасния бивник). Хеймдалур яздел коня, наречен Гултопур (Златовръх), а Фраюя пристигнала с котките си. Надошли и много от скрежните великани и планинските исполини.

Один поставил на кладата златния пръстен, наречен Драупнир (Капчук), който имал такова свойство, че всяка девета нощ от него капвали осем еднакво тежки златни пръстена. Конят на Балдур бил закаран на кладата с цялата му сбруя.

 

 

64. А за Хермодур може да се разкаже това, че девет нощи яздил през тъмни и дълбоки долини, без да вижда нищо, преди да стигне до река Гьол (Шумотевица) и мине по Гяларбру (Моста над река Гьол). Той е покрит със светещо злато. Девойката, която пази моста, се нарича Модгудур. Тя го попитала как се казва и откъде е родът му и казала, че предишния ден по моста били минали пет пълчища мъртъвци:

— А под теб — сам човек — мостът тътне не по-слабо, но цветът ти не е като на мъртвец. Защо си тръгнал към Хелвегур?

Той отговорил:

— Трябва да отида при Хел, за да търся Балдур. Ти виждала ли си Балдур някъде из Хелвегур?

Тя отговорила, че Балдур бил минал по Гяларбру:

— А Хелвегур се простира на север, надолу оттук.

Хермодур продължил да язди, докато стигнал до вратите на Хел. Там той слязъл от коня, стегнал здраво поводите, възседнал го и го пришпорил, а конят скокнал толкова високо над вратите, че минал далеч над тях. После Хермодур стигнал до двореца, слязъл от коня и влязъл вътре. Там видял брат си Балдур да седи в средата на стаята^[82]. Хермодур останал да пренощува там.

На сутринта Хермодур помолил Хел да пусне Балдур да се върне с него у дома и разказал колко много били плакали асите. Хел отвърнала, че ще трябва да се провери дали наистина Балдур е толкова обичан от всички, колкото се разправя, и:

— Ако всички неща по света, живи и мъртви, го оплачат, ще се върне при асите, а ако някой откаже и не иска да плаче, ще остане при Хел.

Тогава Хермодур станал и Балдур го изпратил навън от двореца, извадил пръстена Драупнир и го пратил на Один за спомен, а Нана изпратила платове за Фриг и разни други подаръци; за Фула — златен пръстен. Хермодур се върнал в Асгардур и разказал всичко, което бил видял и чул.

 

 

65. Тогава асите пуснали пратеници по целия свят да молят Балдур да бъде оплакан, за да излезе от Хел. И всички плакали: и хората, и животните, и земята, и камъните, и дърветата, и всички метали, както навярно си виждал тези неща да плачат, когато попадат от заледено място на горещо. След като пратениците си свършили добре работата и се връщали вкъщи, видели в една пещера да седи някаква великанка; тя се наричала Ток. Помолили я да оплаче Балдур, за да излезе от Хел. Тя рекла:

Ще скърбя

със сухи сълзи,

че били убили Балдур;

нито живо, нито мъртво

туй момче не ми е нужно.

Нека Пъкъл си го пази.

Хората смятат, че това е бил Локи Лауваюарсон, който е причинил най-много нещастия на асите.

 

 

66. Тогава Ганглери казал:

— Много голямо нещо е постигнал Локи, първо, като е станал причина за убийството на Балдур, а после и за това да не бъде пуснат от Хел. А не са ли му отмъстили по някакъв начин?

Хар рекъл:

— Платили му, и то така, че дълго ще има да го помни. Тъй като, както и можело да се очаква, боговете му били страшно ядосани, той избягал и се скрил в някаква планина; там си направил къща с четири врати, за да може да вижда от къщата във всички посоки. През деня често се превръщал в сьомга и се криел във вира Франангурсфорс. После взел да се пита каква хитрост биха могли да измислят асите, за да го уловят във вира. И като седял в къщата, взел ленена прежда и навързал по нея брънки — така както оттогава насам се плете мрежа, а пред него горял огън. Тогава видял, че асите са съвсем наблизо; Один го бил видял къде е от Хлидскялв. Той хвърлил веднага мрежата в огъня, хукнал навън и скочил в реката.

Когато асите стигнали до къщата, първи влязъл онзи, който бил най-умен; той се казвал Квасир. Като видял в огъня пепелта от изгорялата мрежа, разбрал, че това ще да е някаква чудесия за ловене на риба, и казал това на асите. Тогава те взели и си изплели мрежа, като гледали от пепелта как я бил направил Локи. Когато мрежата била готова, асите отишли при реката и я хвърлили във вира. От едната страна я държал Тор, а от другата — всички останали аси. Така затеглили мрежата. Локи побягнал напред и легнал между два камъка. Те прекарали мрежата над него и усетили, че там има нещо живо; отишли пак горе при вира, вързали за мрежата такива тежести, че да не може да се измъкне изпод нея, и я метнали във водата. Локи побягнал пред мрежата и когато видял, че наближава морето, скочил над нея и се върнал във вира. Асите го видели къде е отишъл, върнали се пак при вира и се разделили на две, а Тор тръгнал да гази по средата на реката и така стигнали до морето. Локи видял, че има два избора: да скочи в морето, било опасно за живота, а иначе трябвало пак да прескочи мрежата; и той направил това, подскокнал над ръба й с цялата си пъргавина. Тор посегнал и го сграбчил, а той му се плъзнал по ръката, но опашката заседнала между пръстите; затова сега сьомгата е по-тънка в задния край.

 

 

67. Сега Локи бил заловен без надежда за пощада. Завели го в една пещера, взели три каменни плочи, изправили ги на ръбовете им и издълбали дупки през всяка една. После хванали синовете на Локи — Вали и Нари или Нарви; асите превърнали Вали във вълк и той разкъсал брат си Нарви на парчета. Тогава асите взели червата му и вързали Локи с тях върху трите ръбести плочи: едната стояла под раменете, втората — под слабините, третата — под коленете му, и тези въжета станали на железа. Тогава Скади взела една отровна змия и я закрепила над него така, че отровата й да му капе по лицето. Жена му Сигюн стои до него и държи един леген под отровните капки, и когато той се напълни, отива и излива отровата. През това време отровата капе по лицето му; тогава той се мята така диво, че цялата земя се тресе. На това вие казвате земетресение. Там ще лежи той окован до помръкването на властелините.

 

 

68. Тогава Ганглери попитал:

— Какво може да се разкаже за това помръкване на властелините? Досега не съм чувал да се разправя нищо за него.

Хар рекъл:

— Много работи могат да се разкажат, и все важни. Първо идва зимата, наречена Фимбулветур (Чудовищна зима); тогава долитат снежни вихрушки от всички посоки, настават големи мразове и духат остри ветрове. Слънцето не грее. Зареждат се три такива зими без лято помежду им. Но преди това минават три други зими, през които из целия свят настават големи битки; братя се избиват от алчност и никой не щади ни баща, ни синове в убийства и кръвосмешения. В Пророчеството на врачката се казва така:

Братя се бият

и бясно избиват,

спят с братовчеди,

смесват кръвта си,

хората гинат

в грозен разврат.

Век на секири

и сцепени брони,

век на виелици,

вълци и смърт.

После се случва нещо, което се смята за голямо събитие: вълкът глътва слънцето и на хората това им изглежда голяма пакост. След него друг вълк улавя месечината, той също извършва голямо злодеяние. Звездите изчезват от небето. После настават и други събития: цялата земя и скалите се разлюляват така, че дърветата се изтръгват от земята, скалите пукат, а всички окови и въжета се разчупват и разкъсват. Тогава Фенрисулвур се освобождава. Морето връхлита върху земята, защото Мидгардсормур изпада във великанска ярост и излиза на сушата. Случва се и друго: корабът, наречен Наглфар (Кораб от нокти), се понася на път; той е направен от нокти на мъртъвци и затова си струва да се внимава, когато някой умре с неизрязани нокти, защото такъв човек подсилва много кораба Наглфар, а боговете и хората не желаят да стане това. Наглфар се носи из разбушуваното море. Великанът, който управлява Наглфар, се казва Хрюмур.

Фенрисулвур тича със зинала уста; горната му челюст опира в небето, а долната — в земята, и ако имаше място, щеше да зяпне още повече. От очите и ноздрите му бликат огньове. Мидгардсормур плюе отровата си така, че изпръсква цялото небе, въздуха и водата; тя е ужасна на вид и се движи редом с вълка.

В този миг небето се разкъсва и оттам изскачат синовете на Муспел. Първи язди Суртур, а отпреде му и зад него гори огън. Мечът му е много хубав и свети по-ярко от слънцето. Когато минават по Биврост, той, както вече казахме, се срутва. Момците на Муспел се насочват към полето Вийгридур, там идват и Фенрисулвур и Мидгардсормур. Локи е вече пристигнал, а с него и Хрюмур и всички скрежни великани. С Локи са надошли и всички спътници на Хел. Синовете на Муспел са се строили за бой и редиците им блестят. Полето Вийгридур е сто раста и на ширина, и на дължина.

Докато стават тези неща, Хеймдалур се изправя, надува мощно Гялархорн и събужда всички богове и те се събират заедно на съвет. После Один отива при извора на Миймир, за да иска от Миймир съвет за себе си и хората си. Ясенът Югдрасил се разтърсва и всяко нещо по небето и земята се изплашва. Асите и всички ейнхерии си слагат бойни доспехи и тръгват към полето. Пръв язди Один със златен шлем, в красива броня и носи копието си, наречено Гугнир. Той се насочва към Фенрисулвур, а Тор върви редом с него, но не може да му помогне, защото е изцяло погълнат в борбата с Мидгардсормур. Фраюр се бие със Суртур и се развихря здрава схватка, преди Фраюр да падне; той загива, защото не е у него онзи хубав меч, който подарил на Скирнир.

Тогава се освобождава и кучето Гармур, което е стояло вързано пред Гнипахелир^[83]; то е страхотно чудовище. То се бие с Тюр и двамата се убиват един друг. Тор загива в боя с Мидгардсормур; прави девет крачки настрани оттам и пада мъртъв на земята, сразен от отровата, с която змията го е напръскала. Вълкът глътва Один — така загива той. Веднага след това Вийдар се извръща и стъпва с крак върху долната челюст на вълка; на този крак той носи обувка, за която, откак свят светува, са били събирани изрезки — това са парчетата кожа, които хората изрязват от петите и носовете на обувките си. Затова онзи, който иска да помогне на асите, нека да изхвърля тези изрезки. С едната ръка той хваща горната челюст на вълка и му разчеква муцуната: така загива вълкът.

Локи води бой с Хеймдалур и двамата се убиват един друг. После Суртур обсипва земята с огън и изгаря целия свят. В Пророчеството на врачката се казва така:

Хеймдалур надува рога,

цялото небе оглася;

Один тръгва да говори

с мъдрата глава на Миймир^[84].

Югдрасил размахва клони,

ясенът се разлюлява;

пъшка древното дърво,

плъпват великани.

 

Как сте, аси?

Как сте, алви?

Тътне страшно Йотунхеймур;

асите са на съвет;

стенат дребните джуджета,

скрити някъде в скалите,

каменарите вълшебни.

Знаете ли вече, или още не?

 

Ето — Хрюмур се задава,

щит високо се издига,

Йормунгандур се извива

в ярост великанска

и вълни огромни вдига,

а орелът кряска страшно,

трупове мъртвешки ръфа;

Наглфар се развързва.

 

Кораб плава по морето,

идат войните на Муспел,

по водата те се носят,

а водачът им е Локи.

Звярът^[85] също се задава

със чудовища злосторни,

броди заедно със тях

злият брат на Бюлейстур^[86].

 

Суртур с дървомор

откъм юг се носи,

свети сабята му

като слънце;

канари се къртят,

небеса се късат,

великанки плъзват;

пъкълът се пълни с хора.

 

Нова скръб тогава

сполетява Хлийн^[87]:

Один се въоръжава

за война със звяра,

а убиецът на Бели

води бой със Суртур;

рухва на земята

радостта на Фриг.

 

Момъкът на Хлодюн^[88]

славният храбрец —

вече е замаян

от злокоба змийска;

хората напускат родните си хижи,

докато вилнее

— — —^[89]

 

Слънцето е вече черно,

чезне сушата в морето;

бледи са в небето

белите звезди.

Пушеци и пара

пъплят над земята,

стълбове от огън

стигат до небето.

А тук се казва още и така:^[90]

Бийгридур било полето,

из което водил бой

Суртур с боговете славни;

и във двете си посоки

над сто раста било дълго —

казват тез, които знаят.

 

 

69. Тогава Ганглери попитал:

— Какво ще стане, след като изгорят небето, земята и целият свят, и всички богове, ейнхерии и хора умрат? По-рано казахте, че всички хора щели да живеят навеки в някакъв свят.

Тогава Триди отговорил:

— Много ще бъдат тогава и добрите, и лошите места за живеене. Най-хубаво ще бъде в Гимлее, на небето. Там, в двореца, наречен Бримир — той се издига в Околнир, — ще има изобилие от хубави питиета за онези, които обичат такива удоволствия. Добър дворец е и онзи, който се издига в Нидафял (Безлунната планина), направен от червено злато. Той се нарича Синдри (Искрящ). В тези дворци ще живеят добрите и праведни хора. В Настрондур (Бряг на труповете) има един голям и зловещ дворец; вратите му гледат на север. Той е целият обвит от змийски тела като плетена колиба и всички змийски глави са обърнати навътре и пръскат отрова, затова из двореца текат отровни реки, в които ще газят клетвопрестъпниците и подлите убийци, тъй както се казва тук:^[91]

Замък знам един

зад самото слънце

на Брега мъртвешки,

със врати към север.

Вътре от тавана

вали дъжд отровен,

целият тоз замък

е обвит от змии.

Там ще газят

в гъсти локви

и злодеи вероломни,

и убийци зли.

А най-зле е в Хвергелмир:

Нийдхогур там гълта

трупове мъртвешки.

 

 

70. Тогава Ганглери попитал:

— Ще живеят ли тогава някакви богове и ще има ли пак земя и небе?

Хар отговорил:

— Земята ще изплава от морето и ще бъде зелена и красива. Ще изникнат несадени посеви. Вийдар и Вали ще са живи, защото огънят на Суртур не ги е засегнал, и те ще се заселят на Идаволур (Полето на Иди) — там, където преди е бил Асгардур. Там ще дойдат и синовете на Тор, Моди (Храбър) и Магни (Мощен) и ще носят със себе си Мьолнир. След това ще пристигнат Балдур и Ходур от Хел, тогава всички ще седнат заедно да си поговорят и да си припомнят старите си тайнства и ще приказват за едновремешни събития, за Мидгардсормур и за Фенрисулвур. След това ще намерят в тревата златните табли, които асите са притежавали. Казано е така:

Вийдар и Вали

стават богове всевишни,

щом изгасне огънят на Суртур.

Моди и Магни

Мьолнир наследяват

— — —^[92]

А в мястото, наречено Ходмиймисхолт (Лесът на Ходмиймир), ще се скрият двама човека от огъня на Суртур; те ще се казват Лийв (Живот) и Лейвтрасир и ще се хранят с утринна роса. Тези хора ще създадат такова голямо потомство, че то ще засели целия свят, тъй както се казва тук:^[93]

Лейвтрасир и Лийв

легнали в Ходмиймисхолт,

в гъстата гора се скрили,

хранели се със роса

и деца родили —

те заселили земята.

Има и нещо друго, което навярно ще ти се стори чудно — слънцето ще роди дъщеря^[94], не по-малко красива от самата нея, и тя ще тръгне по майчините пътеки, тъй както се казва тук:

Алвродул родила

дъщеря едничка,

преди Фенрир да я погне.

Властелините ще паднат —

след смъртта им ще поеме

майчиния път момата.

А сега, ако имаш още въпроси, не знам откъде си ги измислил, защото не съм чувал някой да е разказвал толкова подробно за историята на света. Нека наученото да ти бъде от полза.

След това Ганглери чул силни трясъци от всички посоки и погледнал встрани, а след като се огледал по-добре, видял, че стои насред равно поле: нямало ни крепост, ни дворец. Тогава той си тръгнал по пътя и когато се върнал в кралството си, разказал за онова, което бил чул и видял. А след него хората заразправяли тези истории един на друг.

Бележки

[1] Аси — богове, за които се говори нататък в разказа. ↑

[2] Селунд — днешният остров Сйелан, на който е разположен Копенхаген. ↑

[3] Стихотворението е записано в твърде неразбираем вид. Приблизителен превод: „Радостната Гевиун теглеше… (бързо?) от… (дълбоката земя?!) на Гюлви така, че от… (впрегнатите животни?) се вдигаше пушек: така се уголеми Дания. Воловете, които вървяха пред широката… (бразда? нива?) в тревистия остров, имаха четири глави и осем звезди на челата (звезда = око?).“ ↑

[4] Тьодолвур Хвинверски — норвежки скалд, придворен поет на крал Харалдур Красивокосия.

Стихотворението има неясен смисъл: „Разумните хора сложиха да блестят на гърба (?!) дворцовите брезови кори на Свавнир — бяха бити с камъни.“

Свавнир (Приспиващ) е прозвище на Один. Под „гръб“ може би трябва да се разбира някаква задна част на Валхол — Одиновия дворец. Брезовата кора се е използвала за застилане на покривите в Скандинавия. Защо разумните хора са били бити с камъни, не е ясно. ↑

[5] Ганглери може би означава „странник“. Това е едно от имената на Один, а като нарицателно не се среща. Не е ясно защо Гюлви се е нарекъл така. ↑

[6] Неизвестна дума. ↑

[7] Цитат от Словото на Високия (т.е. Один) — една от поемите на Старата Еда. Изглежда, че Снори Стурлусон отъждествява своя герой, крал Гюлви, с Один. ↑

[8] И трите имена се срещат като прозвища на Один. Като че ли самият той (Один-Ганглери) разговаря с тройния си образ. ↑

[9] Всички тези имена са прозвища на Один. Етимологията им е оспорвана. ↑

[10] Один не е вечно жив, както се вижда от разказа на самия Снори. Тук очевидно има объркване с християнския бог; по-нататък личат и други християнски елементи. ↑

[11] Хел е едновременно женското чудовище — владетел на ада, и названието на самия пъкъл. Нивлхел = мъглива Хел — една от областите на ада. ↑

[12] Поема от Старата Еда. Гинунг или Гинунгагап е името на първичната бездна. ↑

[13] Дървомор — буквален превод на несрещано другаде оприличаване. Смисълът е очевидно „огън“. ↑

[14] Следва не съвсем ясен пасаж. В четирите ръкописа се наблюдават варианти, които показват, че писарите не са разбирали добре оригинала и са внасяли поправки по свое усмотрение. ↑

[15] Отровен живород — буквален превод на едно неясно понятие, което не се среща другаде. ↑

[16] Не се знае за каква ракла става въпрос тук; думата е засвидетелствана със значение „мелничарски сандък“, среща се и в последния от стиховете на следващия цитат — откъс от Словото на Вавтруднир, поема от Старата Еда. Св. Ейилсон, автор на „Поетичен речник на древния северен език“, смята, че думата в стиха означава или „детско кошче“, или „ковчег“, и тогава първото, което Вавтруднир помни, е раждането или смъртта на Бергелмир. Според Св. Ейилсон Снори Стурлусон не е разбрал стиха и е помислил, че думата има същото значение, каквото и по негово време, т.е. ракла. ↑

[17] Муспелсхеймур — същото, каквото е и Муспел. ↑

[18] Цитат от Словото на Гриймнир, поема от Старата Еда. Гриймнир е прозвище на Один, което вероятно означава „Закачуления“ или „Маскирания“. ↑

[19] И в други свои произведения Снори споменава, че Асгардур се намирал в Азия и, че Один имал имения в земите на днешна Турция. ↑

[20] Фьоргвин — едно от прозвищата на земята. ↑

[21] Тези предания са неизвестни и терминът „железен хлад“ — неясен. ↑

[22] Троловете са също великани. ↑

[23] Фенрир е име на вълк. Неговият син се казва Фенрисулвур (т.е. Вълкът на Фенрир) и за него се говори по-нататък, но по всичко личи, че преданията са били сбъркани и двата вълка са били събрани в един, посочван като син на Локи. ↑

[24] Име на змия. ↑

[25] Залогът на Валфодур — окото на Один (може би по-скоро изворът, където е то). ↑

[26] Цитат от Словото на Гриймнир. Какво става със свещените води в последния стих, не е ясно — думата не се среща другаде. ↑

[27] Алвите са небесни обитатели, описани в отделна глава. ↑

[28] Цитат от Словото на Фавнир, поема от Старата Еда. ↑

[29] Цитат от Словото на Гриймнир. ↑

[30] Цитат от Пророчеството на врачката. ↑

[31] Цитат от Словото на Вавтруднир. ↑

[32] Думата „хладногръди“ е буквален превод; в други текстове не се среща. ↑

[33] Асюния — богиня — пазителка на хората. ↑

[34] Цитат от Караницата с Локи, поема от Старата Еда. В нея Локи изобличава пороците на боговете и ги обвинява в разврат и всякакви извратености, а те се опитват да го накарат да млъкне. ↑

[35] В Сага за Юнглингите Снори Стурлусон пише, че Один понякога изравял мъртъвци от земята или сядал под обесени хора, за да научава от тях разни тайнства. ↑

[36] Цитат от Словото на Гриймнир. Ето значението на някои от разбираемите имена: Хериан = може би „пълководец“, Гриймур = „закачулен“ или „маскиран“, Хялмбери — шлемоносец, Текур — мил, Хелблинди — пъклена слепота, Садур — същински, Свипал — променлив, Балаюгур — огненоок, Болверкур — причинител на болка, Сийдхотур — с дълга качулка, Сийдскегур — дългобрад, Сихфодур — баща на победата, Свидур, Свидрир — който пари, обгаря, Югур — страхотен, Вакур = буден, Вератюр — бог на хората. Самото име Один значи „разгневен“ или „побеснял“. ↑

[37] Оку-Тор би могло да значи Тор — водачът на колесница, както смята самият Снори, но има предположения, че Оку произлиза от Укко — угро-фински бог на гръмотевиците. Името Тор идва от по-старата дума тонар, която е сродна с българската тътен. ↑

[38] Вж бележка №14 към Сага за изгарянето на Нял. ↑

[39] Староисландската дума „грас“ е твърде общо понятие и включва както всякакви видове треви, така и мъхове и лишеи, някои от които наистина са съвсем бели. ↑

[40] Цитат от Словото на Гриймнир. Целият последен стих е неразбираем, говори се като че ли за някакви смъртоносни вълшебства, вероятно във връзка със смъртта на Балдур, която ще последва. ↑

[41] Ваните са богове, различни от асите. За тях се знае твърде малко. ↑

[42] Как точно са изглеждали тези ски, не се знае, може би става въпрос за някакви снегоходки. Буквалното значение на думата скийд е „треска, цепеница, летва“. ↑

[43] Тази транскрипция на имената е съобразена с приблизителното им произношение през X–XI век — епохата, описана в исландските родови саги. Самият Снори Стурлусон вероятно ги е произнасял Фреюр и Фреюя, а на съвременен исландски те звучат Фрейр и Фрейя. ↑

[44] Думата Фру (госпожа) е заемка от среднонемски и не идва от Фраюя, както си мисли Снори. Двете думи обаче имат обща етимология с българската „пръв“ и буквалното им значение е: „който е пред или над другите“. ↑

[45] Името Тюр означава буквално „божество“. По етимология то отговаря съвсем точно на гръцкото име Зевс и на българската дума дух, както и на латинската деус (бог). ↑

[46] Вълча става — така се нарича ставата на китката, но тълкуването е всъщност народна етимология. Първоначално названието не е имало нищо общо с вълк. ↑

[47] За Тюр се споменава и другаде, че не е „помирител на хората“, защото е бог на войната. ↑

[48] Става въпрос за първия скалд, от когото са останали произведения, норвежеца Браги Стария, живял през IX век. По-късно той е бил причислен към асите. ↑

[49] Тук, и на други места в разказа си, Снори смесва минало, настояще и бъдеще, което създава впечатлението, че описваните събития са и отминали, и в процес на развитие, и очаквани. ↑

[50] Помръкването на властелините (в свободен превод се среща и като „залез на боговете“) е термин, възникнал вследствие на изопачаване на първоначалния израз рагна-рок = „съдбата на властелините“ в рагна-рьокур = „помръкване на властелините“. Някои специалисти обаче смятат, че термините са възникнали самостоятелно. ↑

[51] Един раст е неопределена мярка за дължина: пътят, изминаван между две почивки. Сто раста са неколкостотин километра. ↑

[52] Цитат от Словото на Гриймнир. ↑

[53] За тази дебела обувка се говори в 68-и раздел. ↑

[54] Цитат от Словото на Гриймнир. ↑

[55] Староисландската дума вист е многозначна: понякога означава „средство за препитание, прехрана“, друг път „място, където човек може да живее и да се изхранва“, а в някои случаи значи и буквално „храна“. Какво точно разпределя Хел в случая, не е уточнено. ↑

[56] Дума с неясен смисъл. Посочва се, че би могла да означава „прегърбена“ (Р. Клинзби, Г. Вийхфусон: „Исландско-английски речник“). ↑

[57] Не е известно как точно е изглеждала тази скрепка. ↑

[58] Не се знае има ли името на асюнията (всъщност Саага) нещо общо с думата сага. ↑

[59] За този накит се говори много в Старата Еда и Сагите за древни времена. ↑

[60] Думата „лов“ означа както „позволение“, така и „похвала“, но едва ли името на асюнията е свързано с нея. Тъй като Ловн е богиня на любовта, името й по всяка вероятност означава просто „любов“ и произлиза от общия индоевропейски корен, срещан на български, английски, латински и т.н. ↑

[61] „Който се спасява, се уповава на Хлийн“ — този превод е съвсем свободен. В оригинала е употребен неизвестният от други текстове глагол хлейна, очевидно свързан с името на Nлийн, но с неясно значение. ↑

[62] Глаголът гнаева означава „извисявам се“, но едва ли има нещо общо с името на богинята. Смята се, че и тук, както на много други места, Снори дава измислена от него етимология. ↑

[63] Името валкюрия означава „избирателка на вал, т.е. воини, загинали в бой“. ↑

[64] Бели е име на великан. ↑

[65] Цитат от Словото на Гриймнир. ↑

[66] Цитат от Словото на Гриймнир. Хериафодур (Баща на войнството) е прозвище на Один. ↑

[67] Цитат от Словото на Гриймнир. ↑

[68] Цитат от Словото на Вавтруднир. ↑

[69] Цитат от Словото на Гриймнир. ↑

[70] Староисландската дума миссери значи буквално „сезонно различие“ и с нея може да се обозначава както едно полугодие (т.е. една исландска зима, противопоставена на пролетта и лятото), така и една цяла година (т.е. времето, през което се наблюдават всички сезонни различия). Под „три годишни смени“ трябва да се разбира или година и половина, или три години. В случая второто е като че ли по-малко вероятно. ↑

[71] Тук не става ясно кой е родил жребчето — и Локи, и Свадилфари са от мъжки пол. По-вероятно е това да е бил Локи, ако е бил превърнат в кобила. ↑

[72] Утгардур е крепостта на великаните, а кралят им се нарича Утгарда-Локи. ↑

[73] При раздяла се е казвало: „Да се срещнем здрави.“ В два от ръкописите се казва, че асите са изрекли това пожелание, в останалите два — че не са го изрекли. ↑

[74] Този начин на описване колко е висока една сграда се среща и другаде: наблюдателят си вдига главата толкова нагоре, че задната й част опира в гърба му. ↑

[75] Както се вижда, Тялви и Хуги са бягали в две посоки — напред и назад. ↑

[76] Изкупителните рогове са всъщност християнско изобретение — пиенето от тях е представлявало символично наказание за извършени грехове, но това, разбира се, не се отнася за Тор. ↑

[77] Наименование на непознат вид желязо. ↑

[78] Вариант от Книгата на Ворм. В Кралската книга се казва: „Не е неизвестно, макар и учените хора да не знаят“, а в Утрехтския ръкопис: „Не е неизвестно, макар и за това да няма предание.“ ↑

[79] Всъщност от вълка, но понятията в случая са объркани. ↑

[80] Берсерк — в буквален превод означава „мечешка риза“. Името идва от мечите кожи, които някои воини са надявали по време на бой. За тях се разказва, че в разгара на битките се превръщали в мечки, което е своеобразно преувеличение на тяхната сила и безумна храброст. За берсерките се говори също, че можели да минават през огън, а желязото не ги сечало. ↑

[81] Корабите са се спускали до водата по дървени валяци. ↑

[82] Тук е употребена думата онд-веги (букв.: „нещо срещу стената“), която, въпреки че се среща често, има неясен смисъл. Според професор Валтир Гюдмюндсон това е някакво отделение в средата на стаята, а според речника на Г. Вийхфусон — някакъв вид престол. ↑

[83] Пещера, през която се стига до Хел. ↑

[84] Главата на Миймир била отрязана, но продължавала да живее и да дава мъдри съвети. ↑

[85] Става въпрос за вълка Фенрисулвур. ↑

[86] Бюлейстур е брат на Локи. ↑

[87] Хлийн, както вече се спомена, е една от асюниите. Стиховете са неясни — не се знае за каква скръб става въпрос. Има предположение, че Хлийн може да е и едно от прозвищата на Фриг; тогава скръбта, която я сполетява, е смъртта на Один, който е „радостта на Фриг“. Убиецът на Бели е Фраюр. ↑

[88] Хлодюн или Хлодвин е богинята-земя, т.е. майката на Тор. ↑

[89] Този стих е съвсем неясен. Става въпрос за същество, свързано с Мидгардур — крепостта, която огражда земята, но не се разбира дали това е змията Мидгардсормур или Тор (Защитникът или Воинът на Мидгардур?). ↑

[90] Цитат от Словото на Вавтруднир. ↑

[91] Цитат от Пророчеството на врачката. ↑

[92] Този стих е напълно неразбираем и различните обяснения, които се дават понякога, са доста произволни. Цитатът е от Словото на Вавтруднир. ↑

[93] Цитат от Словото на Вавтруднир. ↑

[94] Слънцето (Сол или Алвродул) е същество от женски пол. ↑