Йордан Стубел
Мише царство

Стара Кота-Котарана,

денем, нощем — по тавана,

горделива и напета

гони бедните мишлета.

Не им дава захарница,

ни орехи, ни пшеница,

а пък има със чували;

и мишленцата неяли

цели дни така гладуват

и във дупките кротуват.

 

Но веднъж, сърдит и строг,

викна стария Мишок:

— Хей, мишоци и мишлета

от хамбари и полета,

утре вече ще решим —

ето зимата захвана,

царство трябва да свалим —

царството на Котарана.

И в зори в един хамбар

сбират се с мишока стар

и решават във съвета

всички мишки и мишлета

да се качат на тавана.

Щом задреме Котарана,

с зъби да я удушат

и от трона да свалят.

Ала тя не ще да знае,

не лежи, а все играе.

Ту се ближе, ту се търка

и преде, преде и мърка,

и нали е хитра — ето

доближи се до кьошето,

дето мишите главички

стрелкат с глупави очички.

Па подскочи дяволита

зад чувалите прикрита

и едно мишленце хвана.

Пуста, стара Котарана!

 

Хукнаха да бягат всички —

и страхливи, и горкички —

но разбра от тоз урок

остарелия Мишок:

Котарана не е крива —

мише царство го не бива…