Йордан Стубел
Чудната питка

Гледай, питка се търкаля,

всяка къща обикаля,

а след нея сълзи рони

малка мома и я гони.

Ала питката не чува,

нито иска да кротува.

От вратичка на вратичка

чука палава, самичка.

Па се бутна във кошара

и продума на овчаря:

— Гладен ли си, казвай, братко,

ида да си хапнеш сладко.

Яж ме, па какво остане,

място другиму да хване.

Гледа весело овчаря

и по-весел отговаря:

— Сит съм, питке сладкодумна,

ти си медена и умна,

ще те пратя при орача,

че остана без погача.

 

От пътека на пътека

тръгна питката полека

по горички и поляни,

та орача да нахрани.

Пладне мина и премина,

но не охна, не почина

пуста питка закачлива.

Най-подире спря на нива,

спря засмяна при орача,

с благи думи го закача:

— Гладен ли си? Казвай, братко!

Ида да си хапнеш сладко.

Яж ме, па какво остане

място другиму да хване.

— Ядох, питке, и не мога,

та преядох — хвала богу!

Ще те пратя при ковача,

че остана без погача.

 

Ден се питката търкаля,

два селото обикаля,

по баири и поляни,

та ковача да нахрани.

Ето го и него вече

и на него също рече:

— Гладен ли си? Казвай, братко!

Ида да си хапнеш сладко.

Яж ме, па какво остане,

място другиму да хване.

Сиромахът чу, погледна,

па не вярва питка медна.

Тя го моли и говори,

той се чуди що да стори.

— Ех, добре дошла тогава!

Господ добрините дава.

С думи кротки и благати

нали той при мен те прати?

Нямах счупена парица,

нито залък, ни трошица

и се чудех, и се маех,

що да сторя — сам не знаех.

Ще те счупя наполвина —

с нея, питке, ден ще мина.

Като има за децата,

леко ми е на душата.

 

Нищо питката не рече

и отново се затече.

Ала ето че в полето

срещна сиротинче клето.

То отчупи четвъртинка,

на полвината полвинка,

та от нея два дни яде

и на други бедни даде.

 

Нищо питката не рече,

пак със радост се затече

по горички и поляни

сиромасите да храни.

Най-подире спря — трохичка —

и я клъвна божа птичка.