Йордан Стубел
Който учи, ще сполучи

Седна зайчето на сянка

с батьовата си читанка,

седна между трън и цвете

и дълбоко се зачете.

Ту картинките занича,

ту пък ситно-ситно срича

разни песнички игриви

и гатанки причудливи,

пише, пише до забрава

и самичко си разправя.

Но отде го чу мухата,

сбра роднини от полята,

па ги пита, па им дума,

не нахалост, не на глума:

— Хей, роднини, я кажете,

и ти, сестро, ситно цвете,

под туй слънчице огряло,

пусто, де се е видяло

зайче под листова сянка

да се учи на читанка?

Нали мравката е умна,

нали си е сладкодумна,

тъй отвърна на мухата:

— Слушайте, добри роднини

от полета и градини,

книгата е днес за всички,

за деца и пойни птички —

трябва памет да береме,

трябва книги да четеме,

само оня ще сполучи,

който знае, който учи…