Йордан Стубел
Сватба

Я кажи ми, Ежко,

глупав Таралежко,

де се е видяло

Лиса да кротува

и на меча сватба

Бръмбар да кумува?

А Щурец да свири,

Мравчо да нехае,

весел Заю-баю

хоро да играе?

Жълва да подканя,

гости да събира

долу от селото,

горе от баира?

Врабчо хляб да меси,

Скакалец да тича,

булката да милва

и да я облича.

Ти такова чудо

знаеш ли, кажи ми

и такава сватба,

дето няма име?

Вчера ти не беше,

че на бързо стана —

три дни и три нощи

женихме Мецана.

С Вълча я венчахме —

Вълчо си го бива,

пък и тя е харна,

млада и красива.

Кукуряк набрахме,

папрат и иглика,

и венци стъкмихме,

както е прилика.

Ех, да беше, Ежко,

луд би станал, брате,

всеки да те кани,

да ти вика: „свате!“

Всичко беше чудно,

всичко беше лесно,

агнета и пуйки,

печени чудесно.

Лиса май посбърка,

че си пийна доста.

Нали си я знаеш

малко си е проста!

Взе да се задява

нещо със Врабеца,

рипна, нож извади

люто Скакалеца.

Да се не надяваш,

толкоз се запали.

То се знае, няма

сватба без скандали.

Хеле, даде господ,

че ги вразумихме

и до късно заран

ядохме и пихме…