Есхил
Евменидите ^[0] (9)

Четвърти епизод

 

АТИНА

Вестителю, вести, задържай хората!

И затова с тиренската пронизваща

тръба,^[1] от твоя смъртен дъх изпълнена,

напрегнат звук раздавай между людете.

Изпълва се събранието, редно е

да млъкнат, за да чуе всеки гражданин

законите ми, дадени завинаги,

и правилно да се разсъди делото.

 

ХОР

Цар Аполоне, властвувай над своето.

Защо и ти се месиш в тази работа?

 

АПОЛОН

Дойдох, за да свидетелствувам — в моя дом

дойде молител този мъж, при моето

огнище аз му дадох очищение —

и да го браня. В мене е причината,

че той погуби майка си.

 

Открий съда

тъй, както знаеш, и разгледай спора ни.

 

АТИНА

Откривам тоя съд и давам думата

на вас. Че пръв говори обвинителят —

да изясни в какво е точно делото.

 

ХОР

Ний много сме, но малко ще приказваме.

 

На всяко слово — слово давай в отговор.

Кажи ми най-напред, уби ли майка си?

 

ОРЕСТ

Убих я, не отричам нищо сторено.

 

ХОР

Три схватки има. Повален си в първата.

 

ОРЕСТ

Не се хвали — та аз съм на нозете си!

 

ХОР

Кажи ни как осъществи убийството.

 

ОРЕСТ

Ще кажа. С меча й прерязах гърлото.

 

ХОР

По чий съвет и по чие внушение?

 

ОРЕСТ

По Фебово пророчество — ще каже Феб.

 

ХОР

Пророкът ти внуши майкоубийството?

 

ОРЕСТ

И тук не съжалявам за съдбата си.

 

ХОР

Ще заговориш друго след присъдата.

 

ОРЕСТ

Баща ми ще ме подкрепи от гроба си.

 

ХОР

Надявай се, убиецо на майка си!

 

ОРЕСТ

От две убийства бе опозорена тя.

 

ХОР

Но как тъй? Обясни го пред съдиите.

 

ОРЕСТ

Баща ми тя уби, уби съпруга си.

 

ХОР

Но ти си жив, а тя плати с живота си!

 

ОРЕСТ

А нея вий преследвахте ли приживе?

 

ХОР

Не беше в кръвно родство тя с убития.

 

ОРЕСТ

А аз нима съм от кръвта на майка си?

 

ХОР

Не тя ли те е носила, убиецо?

Най-скъпа кръв отхвърляш ти — кръв майчина!

 

ОРЕСТ (към Аполон)

Свидетел ми бъди! Кажи ми с право ли

извърших, Аполоне, аз убийството.

Каквото сторих, сторих — потвърждавам го.

Но с право, или не, погубих майка си,

кажи — от тебе чакам своя отговор.

 

АПОЛОН

Ще кажа вам, на светлия Атинин съд:

Орест е прав! Пророк съм и не мамя аз.

От своя трон пророчески не съм вещал

слова за люде и държави, без да съм

разкривал повеления на нашия

баща, на Зевс. И тъй, познайте силата

на неговата правда, подчинете се!

Че Зевс е по-могъщ от слово клетвено.

 

ХОР

По твоите думи Зевс е дал вещание

да кажеш на Ореста за убития

да отмъсти без капка срам пред майка си.

 

АПОЛОН

Не все едно е да загине славен мъж,

комуто Зевс е дал честта на скиптъра,

и не сразен от бясното оръжие

на далнострелна амазонка^[2]: падна той

от своята жена. А как — ще чуете,

Паладо, също вие, заседатели,

които ще присъждате по делото.

Завърна се от поход той след толкова

победи. Тя го срещна с думи ласкави,

въведе го във банята, изкъпа го,

па разпростря връз него плащ, заплете го

и с удар го срази, увит в прекрасната

одежда. Ето края на преславния

владетел, на началника на флотата.

Изрекох туй, за да покъртя людете,

определени да решават делото.

 

ХОР

Тъй, Зевс радее за бащи погубени,

а хвърли в железа баща си, Кроноса^[3].

Как тези две неща да съгласуваме?

 

Аз моля, обърнете тук внимание.

 

АПОЛОН

Чудовища омразни, богомерзка сган!

Вериги се разбиват, изцелимо е

това тегло по твърде много начини.

Но щом веднъж прахът попие кървите

на мъж погубен, няма възкресение.

Не е открил баща ми заклинания

срещу смъртта — той, който без усилие

върти напред или назад вселената.

 

ХОР

Ти искаш за тогова оправдание?

Проля той своя кръв — кръвта на майка си

и ще живее в Аргос, в двори бащини?

И кой олтар ще му приеме жертвите?

С кого ще върши общо възлияние?

 

АПОЛОН

Ще кажа, чуй правдивите ми доводи,

Не майката създава, ражда рожбата —

тя само храни в себе си зародиша.

Мъжът — той ражда. Като дар на гостенин

тя пази кълна — ако бог не го срази.

А за това ще дам и доказателство.

Бащата може да роди без майката.

Свидетелка е дъщерята Зевсова,

отхранена не в мрака на утробата^[4] —

богиня този плод не би заченала.

А аз, Паладо, ще радея винаги

велик да бъде твоят град, народът ти.

Проводих този мъж да моли в твоя дом,

за да ти бъде предан и завинаги

да имаш в него и във синовете му

съюзници, а неговата преданост

да тачат всички бъдни поколения.

 

АТИНА

Сега ви призовавам да гласувате

по съвест и по правда. Стига прения.

 

ХОР

Стрелите си изстрелях до последната.

Аз чакам как ще разрешите спора ни.

 

АТИНА

Какво да сторя, да не ме упреквате?

 

ХОР

Каквото чухте, чухте, но гласувайки,

пазете свято свойта клетва, странници.

 

АТИНА

Закона чуйте, граждани атически!

За първи път за кръв пролята съдите.

Тук ще пребъде тоя съд завинаги

да съди над Егеевите воини^[5]!

На този хълм на Арес — амазонките^[6]

били на стан, когато гневни тръгнали

против Тезей^[7]. Срещу града, едва сграден,

градище с кули вдигнали. Нарекли го

на Арес, откъдето иде името

Ареопаг^[8]. Така благоговение

и страхопочитание неправдата

ще сдържат — и така ще бъде нощ и ден,

щом гражданите не допуснат нов закон.

Щом с кални струи и със тиня бистрата

вода мърсиш — не може да се пие тя.

Съветвам свойте граждани: избягвайте

безвластие или самодържавие,

ала страха изцяло не прогонвайте,

че кой лишен от страх зачита правото?

Щом справедливо моя съд почитате,

за тоя град и за земята той ще е

спасителната крепост — както в никоя

страна: нито в Пелопонес, ви в Скития^[9].

Уреждам тоя строг и неподкупен съд

в земята ви — суров и вечно буден страж

да бъде той в съня на свойте граждани.

Дотук изложих своите напътствия

за бъдещето. А сега вдигнете се,

гласувайте и разрешете делото,

ала помнете клетвата. Изказах се.

 

ХОР

И аз съветвам — да не оскърбявате

с присъдата опасните си гостенки.

 

АПОЛОН

А аз ви казвам: Зевсови са моите

вещания — не смейте да ги тъпчете!

 

ХОР

Не са твой дял делата за пролята кръв,

та не скверни устата си пророческа!

 

АПОЛОН

Не сбърка ли и Зевс, като помагаше

на първия убиец, на Иксѝона?

 

ХОР

Приказвай! Ако не спечеля делото,

за този край ще стана тежко бедствие!

 

АПОЛОН

Но боговете — новите и старите —

не те зачитат. С мен ще е победата!

 

ХОР

И при Ферет бе тъй. Накара мойрите

да надарят един човек с безсмъртие.^[10]

 

АПОЛОН

Не е ли право да зачиташ своите

молители, особено пък в бедствие?

 

ХОР

Да, ти погази древното деление,

измами с вино божества отколешни!

 

АПОЛОН

Измамени от изхода, ще бълвате

отрова, но — безвредна за вразите ви.

 

ХОР

Ти, младият, обиждаш мене, старата!

Но аз не знам дали да негодуваме

срещу града — ще чакаме присъдата.

 

АТИНА

Дойде редът на моя глас, последна съм.

Аз пущам за Ореста свойто камъче.

Защото майка мен не ме е раждала.

Обичам аз мъжа — но не желая брак, —

от все сърце го тача. За бащата съм.

Не ще пожаля за жена, погубила

съпруга си, на своя дом опората.

Орест ще победи дори при равенство

на гласовете! Изсипете урните,

съдии-преброители, побързайте!

 

ОРЕСТ

О Фебе, как ли ще завърши спорът ни?

 

ХОР

О черна Нощ, о майко наша, виждаш ли?

 

ОРЕСТ

Сега за мен — бесилка или слънчев зрак!

 

ХОР

За нас пък — смърт или наново почести!

 

АПОЛОН

Пребройте точно гласовете, странници,

да не сгрешите, като ги разделяте.

Че само глас да липсва — е нещастие,

и пак единствен глас избавя къщата.

 

АТИНА

Съдът освобождава подсъдимия

Орест със равен брой на гласовете си!

 

ОРЕСТ

Паладо, избавителко на моето

огнище, ти възвърна мен, лишения

от бащина земя! И кой сред гърците

не ще рече: „Отново този аргосец

владее бащино добро с Паладина

и Локсиева помощ и по волята

на Зевса, всевършителя!“ Спаси ме той

за чест на моя мъртъв татко, виждайки

застъпниците майчини. Пред твоята

земя и пред народа ти, потегляйки

за своя роден дом, кълна се: никога

не ще нахлуе тук владетел аргоски

с редици от враждебни бойни копия.

Макар че аз самият ще съм в гроба си,

на онзи, който стъпче тези клетвени

слова, ще пратя неизбродни бедствия,

ще сторя страшни друмите му, гибелни —

делата му — да се разкае, клетникът.

А онзи, който свято пази клетвата

към този град Паладин с вярно копие,

към него аз ще бъда с мисъл благостна.

Прощавай — ти, градът ти и народът ти!

Бъди непобедима за вразите си,

сразявай ги с победоносно копие!

Комос

ХОР

 

Първа строфа

 

О, млади богове!

Закон на древни дни

погазихте, отнехте от ръцете ми!

Ала с възпламнал гняв, презряна клетница,

връз този край злъчта,

злъчта на своето сърце,

която ражда скръб, ще пръсна аз!

И всяка капка злъч

е напаст за твърдта.

Заразата безлиствена, безрожбена,

ще сполети — о, мъст! —

земята, ще я хвърли в язви гибелни!

Аз плача! Какво ли

да сторя, какво ли да стана?

Несносно зло ме връхлетя!

Обидени, бедни деца на Нощта,

оплаквайте срама си!

 

АТИНА

Послушайте ме, не ридайте горестно,

не сте надвити, не — че равногласие,

не срам за тебе урните показаха.

Ний чухме светли Зевсови свидетелства

и сам пророкът извести словата му:

Орест да не понася наказание.

Но вие злъч над моя край изригвате.

Не се гневете, не обезплодявайте

земята ми с отровните си сокове,

разяждащи свирепо нежни кълнове.

Защото ви се вричам, че в земята ми

подслон и подобаващ кът ще найдете,

че седнали върху сияйни тронове,

от гражданите тачени ще бъдете.

 

ХОР

 

Първа антистрофа

 

О, млади богове!

Закон на древни дни

погазихте, отнехте от ръцете ми!

Ала с възпламнал гняв, презряна клетница,

връз този край злъчта,

злъчта на своето сърце,

която ражда скръб, ще пръсна аз!

И всяка капка злъч

е напаст за твърдта.

Заразата безлиствена, безрожбена,

ще сполети — о, мъст! —

земята, ще я хвърли в язви гибелни!

Аз плача! Какво ли

да сторя, какво ли да стана?

Несносно зло ме връхлетя!

Обидени, бедни деца на Нощта,

оплаквайте срама си!

 

АТИНА

Не сте презрени. В плен на прекомерен гняв,

земята ми, богини, не молепсвайте!

Сама аз слушам Зевса и — да кажа ли? —

отключвам аз единствена покоите,

където запечатаната мълния

лежи. Но тя не трябва. Не, послушай ме,

не хвърляй връз твърдта слова с безумните

уста, които раждат разрушение.

Приспи пороя черен на омразата —

съжителка ще бъдеш моя тачена.

На тоя ширен край ще сбираш първия

прекрасен плод, за сватба, за рождение

ще те дарят, и мен ще си признателна.

 

ХОР

 

Втора строфа

 

Какъв нечуван дял!

Старинно божество да дойде в този край

като презряна твар!

О, аз кипя от гняв,

о, аз жадувам мъст!

Уви! Земя, Небе!

Каква ужасна скръб, каква ужасна скръб

пронизва мойта плът!

О, слушай, майко Нощ!

Че прежната ни чест на древни божества

сразена пада днес от необорно зло!

 

АТИНА

Гнева ти аз ще понеса. По-възрастна

си ти от мене, па и по-разумна си.

Но Зевс е надарил и мене с някакъв

разсъдък. Ако идеш в другоплеменна

земя, за тук ще заскърбиш — предричам ти

Приижда с нови славни дни грядущето

на този град и ти, заела почетен

престол при Ерехтеевото жилище^[11],

ще имаш от мъжете и жените ми

такава чест, каквато никой другаде

не ще ти въздаде. Не сей в земята ми

бодли и кърви, гибел за младежите,

пияни не от вино — от безумие!

Недей като петли възбужда хората

на моя град, не им довеждай къщният

Арей, раздорите братоубийствени.

Навън войни да водят вдъхновените

от страшна жажда за военни подвизи.

Но мразя на домашни птици битките!

Това ти предоставям аз: блага твори,

блага жъни, навеки благославяна,

сред този край, обичан от безсмъртните.

 

ХОР

 

Втора антистрофа

 

Какъв нечуван дял!

Старинно божество да дойде в този край

като презряна твар!

О, аз кипя от гняв,

о, аз жадувам мъст!

Уви, Земя, Небе!

Каква ужасна скръб, каква ужасна скръб

пронизва мойта плът!

О, слушай, майко Нощ!

Че прежната ни чест на древни божества

сразена пада днес от необорно зло!

 

АТИНА

Аз неуморно ще ти соча ползата,

за да не кажеш, че от мене, младата

богиня, от народа ми, ти, старата,

без почит и без жалост си прогонена.

Ако благоговееш пред Убедата,

пред сладостта и чара на словата ми,

ти ще останеш тук; а не желаеш ли

това, ти нямаш право над земята ми

да сееш гняв и мъст, и смърт за хората.

Защото можеш да се настаниш в града

и да приемаш почести заслужени.

 

ХОР

Владичице, къде е нашто жилище?

 

АТИНА

Там, дето няма скърби. Приемете го.

 

ХОР

Приемаме. Кои са наште почести?

 

АТИНА

Без вас човек не ще познае щастие.

 

ХОР

И ти ще ни дариш това могъщество?

 

АТИНА

О, аз ще тача вашите молители.

ХОР

Залога ти навеки ли ще имаме?

 

АТИНА

Ако не е така, не бих го казвала.

 

ХОР

Омайваш ни, напущаме омразата.

 

АТИНА

Тогава тук ще найдете приятели.

 

ХОР

Какво да пожелая на земята ти?

 

АТИНА

Това, което не донася пагубни

победи. Нека от земя, от морска шир

и от небе завеят благодатните,

от слънце сгрети ветрове над моите

предели. Нека неуморно дават те

обилен плод в нивята, по добитъка,

за да цъфтят човешки поколения.

Ала сурово корени безчестните.

Че аз обичам, както земеделецът,

незнаещия скърби род на честните.

Това е твое. Аз поемам грижата

за славни бранни боеве, та името

на моя мощен град да грее в почести.