Есхил
Персите (2)

Парод

ХОР

Между персите, тръгнали в походен марш

против Гърция, ние сме „Верните“ — нам,

на пазачите зорки на този богат,

многозлатен палат, спроти нашия чин

повери господарят, владетелят Ксеркс,

на цар Дарий синът,

да бдим над земята си родна.

Но обратният път на персийския цар

и на нашата блеснала в злато войска

ме тревожи, сърцето предчувствува зло.

Че родената в Азия воинска мощ

се отправи на поход. Издига се глас

против младия цар. А пък нито пешак,

нито конник до днес

е пристигнал в страната ни с вести.

Екбатана и Суза^[1] напуснаха те,

превалиха кисийските древни стени^[2],

па отминаха всички — едни на коне,

други с кораби, трети пешком, а пък те

образуваха главната сила.

Артафрен и Амистър потеглиха с тях,

с тях са още Астасп, Мегабат — първенци

на войската, царе, на великия цар

подчинени, — те тръгнаха с много войска,

и със воини конни, и с ловки стрелци

страховити за взора, ужасни в бой,

с упорити сърца

и прочути с безпримерна храброст.

С тях потегли и конникът лих Артембар,

и Масистър, и храбрият воин Имей

с безпогрешния лък, Фарандак е сред тях

и Состан със жребците си буйни.

А великият и плодоносният Нил

прати други, сред тях — Сузискан, и сина

на земята египетска Пегастагон,

на свещения Мемфис великия вожд

цар Арсам, на таванската древна земя

заповедникът Ариомард, а пък с тях

неизбройна тълпа страховити гребци

от блатистите нилски долини.

От изтънчена Лидия^[3] следват тълпи

на мъже, разпростиращи своята власт

върху всички народи в материка — тях

Метрогат и прекрасният воин Арктей,

тия двама царе, още Сарди, градът

многозлатен, проводиха в тая война —

те летят на безчислени бойни коли,

с двоен впряг от коне, с троен впряг от коне —

страховита е тяхната гледка!

А твърдят синовете на светия Тмол^[4] —

неуморните копиеметци Мардон

и Тариб — и мизийските ловки стрелци,

че ще сложат на Гърция робски ярем.

Вавилон, многозлатният, праща поток

разнородни войски — праща корабна рат

и стрелци с упование в ловкия лък.

А с препасани мечове иде народ

от всички страни

под ужасните царски повели.

Тъй замина цветът на персийската твърд,

младежта, от копнеж по която скърби

цяла Азия, тяхната майка-земя,

а жени и родители в горест броят

тия тягостни дни

и треперят — как дълго ги няма!

 

Първа строфа

 

Разрушителното войнство на царя

се намира на отсрещния материк,

върху кораби, навързани с въжета,

се прехвърли пряко пролива на Хела^[5],

като метна връз главата на морето

многогвоздейния друм.

 

Първа антистрофа

 

А пък буйния владетел на страната^[6]

многолюдна е подгонил срещу цял свят

неизбройното си стадо по земята

и морето с упование в сурови,

страховити пълководци. Златороден,

богоравен мъж е той!^[7]

 

Втора строфа

 

        Бляскат сините му взори

        с погледа на кървав дракон,

        многорък, многоначален,

        връз сирийска колесница,

        сред копиеносци славни

        води той стрелеца Арес.

 

Втора антистрофа

 

        Кой би устоял на този

        лих порой от бойни люде,

        кой би спрял с могъщи пречки

        несломимите талази?

        Необорна е войската

        и юначен е народът.

 

Трета строфа

 

        Но от божие коварство

        кой ли смъртен би избягнал?

        Кой ли със нозе чевръсти

        би се изтръгнал от съдбата?

 

Трета антистрофа

 

        Първом ласкава и нежна,

        впримчва тя човека в мрежа,

        и за него няма начин

        да се измъкне и побегне.

 

Четвърта строфа

 

        Че съдба, от памтивека

        свише предопределена,

        на персиеца е дала

        бран, рушителка на кули,

        бурни схватки с конни люде,

        разорени,

        спепелени градове.

 

Четвърта антистрофа

 

        И научи той да гледа

        смело морските простори,

        белнати под буен вихър,

        гледа водната светиня

        с вяра в крехките постройки,

        в тия слаби

        съдове с безбройна рат.

 

Пета строфа

 

        Затова горчива скръб

        къса моето сърце.

Оа̀^[8], персийската войска!

        Да не чуе тази кобна вест

        овдовялата огромна Суза,

 

Пета антистрофа

 

        а кисийските стени

        да не екнат с горък вик —

оа̀! — когато рой жени

        своя вой печален нададат

        и разкъсат тънки покривала!

 

Шеста строфа

 

        Тръгна целият народ,

        конна рат и пеша рат,

        като рой безброй пчели,

        подир своя войсков предводител,

        па прехвърли двата морски носа,

        свързани чрез мост, сега

        общи и за двете суши.

 

Шеста антистрофа

 

        Жал по свидните мъже

        пълни техните легла

        с горки сълзи. В тиха скръб

        днес персийските съпруги плачат,

        всяка жали за юначен воин,

        който тръгна на война

        и самотна я остави.