Нейъми Хортън
Сделка с любовта (1)

Пролог

— Има едно условие…

Разбира се, усмихна се мрачно Гарет. Винаги имаше условие. Той пое дълбоко въздух, премести телефонната слушалка на другото си ухо и замълча за миг, за да обмисли чутото.

— И какво е то?

Каза си отново, че не греши. Че цялата тази налудничава история нямаше да го остави с пръст в устата, като пълен глупак, какъвто вероятно беше…

— Тя не трябва да знае какво става.

Гарет свали крака си от бюрото, намести се на стола и присви очи.

— Не говорите сериозно!

— Напротив! Съвсем сериозна съм, млади човече — дойде бодрият отговор. Гласът бе на жена, свикнала да дава заповеди, които безпрекословно се изпълняват. — Що се отнася до моята пра-племенница, този разговор изобщо не се е състоял. Нито пък онзи миналата седмица, когато за пръв път ви запознах с предложението си.

— Ще ми бъде много трудно да го изпълня.

От другия край на жицата се чу сух смях.

— Мъжете непрекъснато лъжат жените, господин Джеймисън. Особено по отношение на сърдечните дела. Жените винаги са се влюбвали в мъже, които не ги обичат, и мога да ви убедя, че схемата ще задейства и в нашия случай. Освен това, ако се съмнявах, че сте в състояние да го направите, никога нямаше да се свържа първо с вас.

— Бих желал да беше така — отвърна Гарет.

— Уплашихте ли се, господин Джеймисън? — В гласа й прозвуча учудване. — Вече?

— Да го наречем предпазливост, лейди Д’Алърд.

— Бърти — поправи го приятелски тя. — Всички ме наричат Бърти. И искам да знам съгласен ли сте или не. Една ваша дума и въпросът ще бъде решен. Вие не сте единственият ерген в моя списък.

Беше смешно, но досега не беше се замислял за предложението й от подобна гледна точка — че е само една от многото риби, която трябва да се хване на въдицата й. Зачуди се дали беше първият, или сто и първият, на когото се обажда с налудничавата си идея. И дали преди него е имало други, безкрайно по-умни мъже, които са й отказали.

Изведнъж реши, че всъщност не иска и да знае.

— Още! — Той потърка лицето си с ръка. — Още информация.

Онова, което дочу от другия край, можеше да бъде както доволен смях, така и атмосферни смущения.

— Работата е много проста. Вие се жените за моята племенница Си Джей, а аз ви давам контролния пакет акции на „Парсънс Индастриъл“. Които, предполагам, знаете, са на доста голяма стойност.

Само половин милиард. Или горе-долу толкова, помисли си Гарет. Страхотна сделка. Макар и напълно смахната.

— Прилична стойност. Това ме кара да се чудя в какво точно се забърквам.

— Да не си мислите, че се опитвам да ви измамя? — изсумтя тя.

— Мина ми през ума — потвърди той намусено.

— Та вие вече сте ги сложили на кантара — моето предложение и Си Джей. В противен случай нямаше да говорите сега с мен, господин Джеймисън.

Гарет се намръщи още повече.

— Откъде знаете, че може да ми се вярва? Какво ще ме спре да се оженя за Си Джей и да получа акциите, след което или да се разведа, като платя на някой печен адвокат да ми осигури парите и компанията, или така да я измъча, че сама да поиска развод? Според мен, поемате страхотен риск.

— Вие ме подценявате, господин Джеймисън! — Смехът й беше леден. — Трябва да имате много повече от хубава външност, за да влезете в нашето семейство. Направила съм си проучванията. Нямаше да сте това, което сте, ако бяхте глупав. Пък и познавам баща ви. А дядо ви още по-добре. Вие сте коравосърдечен бизнесмен, в известна степен дори безмилостен, ала благороден. Ако се ожените за Си Джей, ще се отнасяте към нея с уважение и почит, а понякога и с истинска нежност. Аз ще сляза по-лесно в гроба, като знам, че тя ще бъде обичана и закриляна, вместо да разчитам на случайността да се влюби в някой нехранимайко.

Гарет въздъхна. Когато старата дама се свърза за пръв път с него преди няколко седмици, реши, че е просто ексцентрична чудачка, за каквато я мислеха повечето хора. Най-малката дъщеря на всеизвестния индустриалец Аугуст Парсънс, тя бе баснословно богата и удивително ярка личност. Сега беше над седемдесетте. Но разказите за нейните подвизи продължаваха да вълнуват аристократичните среди по света. Беше се женила четири или пет пъти, според клюките. Общувала бе с принцове, графове и президенти, та дори и с един истински крал и бе оставяла трупове след себе си в най-големите салони, а според слуховете, и в спалните на Европа и Америка със своя жар и плам. И за всичко това все още се говореше с възхищение. Сега живееше във фамилното си имение, наречено с подходящото име „Райски остров“, и през последните години бе написала серия исторически романи, които неизменно се превръщаха в бестселъри.

— Зная какво мислите — неочаквано каза в ухото му тя. — Че съм една смахната старица, която е сбъркала действителността с измислиците от своите романи. — Беше толкова близо до истината, че той отдръпна слушалката и я изгледа подозрително. — Всъщност възможно е… — Гласът й неочаквано прозвуча объркано. — Извинете, малко се отклоних от темата. Това е от възрастта и от силно развитото ми въображение. До къде бях стигнала… по дяволите… а, да! Искахте да ме питате нещо, нали?

— Ако толкова искате да омъжите Си Джей — усмихна се Гарет, — защо просто не я представите на подходящи ергени и оставите природата да си свърши работата?

— Защото на природата ще й трябва много време — дойде хапливият отговор. Той се замисли за миг, като се чудеше какъв ли още аргумент крие в запас. — Господ ми е свидетел! — добави тя с нещо като нетърпение. — Опитах и това. Домъкнах цял полк подходящи, изтъкнати, интересни млади мъже… Безполезно. Племенницата ми е… Как да кажа, романтична. — Прозвуча едва ли не като фатален недостатък. — Въобразява си, че женитбата и любовта са само мечти и звезди. Проблемът е всъщност, че няма най-малка представа какво търси. Ни най-малка.

— А вие имате…

— Точно така! — Старата дама сякаш се изненада. — Мъжът, когото търси, сте вие, господин Джеймисън.

— Та тя никога не ме е виждала!

— Повярвайте ми, вие сте съпругът, когото всяка жена би пожелала. Ако бях по-млада, сама щях да се опитам да ви спечеля.

— Едва ли щеше да излезе нещо…

Тя се разсмя предизвикателно.

— Може би не, но щеше да ви достави удоволствие!

— Не се и съмнявам…

— Освен това — подхвърли с неочаквано лукавство тя, — време е да се ожените. Знам репутацията ви — вие сте женкар, винаги с една или друга красавица под ръка. Ала никога хлътнал до уши. Вие сте защитник, който стои едни гърди пред нападателя и го изпреварва. Не съм сигурна защо е така, но имам подозрения, че тук има пръст баща ви. Е, това не е моя работа, тъй че, както и да е… — Гарет стисна слушалката. Тази жена беше магьосница! Отново бе налучкала истината. — Въпросът е, че вече сте на възраст, когато мъжете започват да осъзнават своята тленност. Започват да мислят за женитба, ако са ергени, и за развод ако не са. Започват да се притесняват, че оплешивяват, че имат висок холестерин и повечко излишни килограми. Че мечтите и младостта си отиват. И започват да мислят за наследници, господин Джеймисън. Да оставят следа на тази земя. Реална следа. Кажете, ако не съм права.

За своя собствена изненада и в отговор на обезкуражаващата й проницателност, той също се разсмя.

— Отлично знаете, че сте!

— Няма да ви досаждам с размишленията си защо не вярвате в любовта. Важното е, че вие искате сигурност в брака, а аз искам моята племенница да се омъжи добре.

— А „условието“, за което споменахте? — напомни й той. — Какво ще стане, ако тя научи?

— Не и от мен!

Прозвуча почти като заплаха. Гарет се намръщи.

— И сте сигурна, че всичко ще свърши благополучно?

— Трябва, господин Джеймисън… — Сега гласът й беше мек, почти тъжен. — Аз не съм чудовище, както сигурно си мислите. Обичам племенницата си повече от всичко на света и ще направя и невъзможното, за да я защитя. Но остарявам. Всъщност може би умирам. — Каза го с някаква досада. Явно това повече я дразнеше, отколкото плашеше. — Взех Си Джей, когато родителите й умряха и я отгледах като свое дете. Тя израсна на „Райския остров“ невинна и недокосната в малкия свят, който сами си бяхме изградили. Сега виждам, че съм сбъркала, като съм я държала така откъсната от света и живота, но нищо не мога да направя. Искам само да се уверя, че когато умра, тя ще бъде в сигурни ръце и добре защитена. Това е. Много е просто… — Просто! Гарет едва не се изсмя на глас. Цялата история беше всичко друго, но не и просто нещо. Сливането на корпорации беше просто. Фалирането на фирми беше просто нещо. Това тук не беше. — Искам тя да се влюби, господин Джеймисън. И да вярва дълбоко и безрезервно, че я обичате предано и искрено. Това е всичко, за което ви моля — да я ухажвате и да я спечелите. Няма да е трудно. Както ви казах, тя е романтична и мечтателна натура. Мъж с вашия чар и опит не би срещнал никакви трудности да я спечели.

— Така, на думи, изглежда лесно… — Подозрително лесно, добави си на ум той.

Тя се засмя — един весел звук, прелетял километрите.

— О не, не съм казала, че ще е лесно! Сигурно ще откриете, че Си Джей е различна. Съвсем различна от жените, с които сте свикнали. Наистина! — Това не беше точно успокоението, което се надяваше да чуе. „Различна“ можеше да означава много неща… — Ще се видим в петък — приключи бодро Бърти. — Ще ви посрещнат на летището във Форт Майърс. Предполагам, знаете, че „Раят“ е частно имение и достъпът до него се контролира строго. Единственият начин да се стигне до острова е с частна моторница.

— Да, знам — отвърна вяло Гарет. По време на разговора им на няколко пъти през главата му мина една мисъл — че Бърти и нейната тайнствена племенница ще го хванат в капана на „Райския остров“ за неизвестно време. Толкова, колкото иска Бърти.

От другия край на линията се чу щракане и той с въздишка се отпусна в стола. Загледа се през прозореца на кабинета си към просналия се в краката му огромен град. Все още не беше късно. Можеше да се откаже. Един телефонен разговор и Бърти щеше да хвърли въдицата за по-благосклонен дивеч.

Или пък да приеме с чувството, че е спечелил голямата награда от лотарията? Един брак по сметка не е по-рискован от брак по любов, който обикновено се превръща в нещо ужасно и отвратително, но в никакъв случай романтично.

Всъщност, какво ще загуби? Си Джей Карадърс беше модерна, нормална, обикновена жена, а не оживялото копие на красивата и опасна Чейстити О’Турк — страстната героиня от романите на леля й. Така че, няма нищо страшно, нали?