Тур Хейердал
Аку-Аку (1) (Тайната на Великденския остров)

Към читателите^[1]

Малко неща са изменили облика на живота на хората в целия свят, както това е сторило революционното развитие на съобщителните средства. Във времената, когато човек е пътувал пеш по сушата, а по море с пироги или на салове, светът е бил голям. Ние сами го направихме по-малък, безкрайно по-малък, с такива транспортни средства като железопътните съобщения, автомобилите, параходите и самолетите. Светът стана толкова малък, че сега всички сме съседи. Макар и да живеят в различни полукълба, днес приятелите могат да се срещнат след неколкочасово пътуване, а враговете за съжаление за още по-кратко време. Днес не е възможно човек да се изолира от околния свят и неговите въздействия. Едно важно изобретение, направено в коя и да е страна, бързо става достояние на другите страни, така е и с обичаите, нравите, културните развлечения, облеклото и нещата от първа необходимост. Който пътешествува днес, бързо отива и се връща и онова, което вижда из пътя, твърде много прилича на нещата, с които е свикнал у дома си много повече, отколкото когато нашите прадеди са пътували из далечни страни.

„Аку-аку“ е разказ за пътешествието до Великденския остров, най-уединеното кътче в света. Дори и на този далечен остров, който е в най-пустата част на Тихия океан, на хиляди километри от най-близката суша, дори и там е проникнала нашата култура. Там вече никой не ходи със сламени полички и не живее в колибки от сено, никой не играе войнствени танци и не се покланя на езически божества. И все пак на Великденския остров ни очакваше голямо приключение — не за това, че пропътувахме хиляди километри, на изток или на запад, а за това, че се пренесохме във времето стотици години назад. Ние се върнахме в една от най-удивителните култури на миналото, културата на каменния век, когато човек без машини и усъвършенствувани оръдия на труда е решавал технически задачи, които поразяват съвременните инженери и учени. Ние отново видяхме потвърждение на това, че човешкият гений не е ограничен по време и място. Човекът е човек независимо от това, дали живее на изток или на запад, днес или преди хиляди години. Никога не трябва да забравяме, че е необходимо да уважаваме нашите събратя. Не трябва да поставяме един човек над друг само за това, че се е родил в една или друга страна или в тази или онази историческа епоха. Нека уважаваме нашите предци и нашите съседи, без да обръщаме внимание на географията и епохите. Нека политическите идеи се съревновават в стремежа към постигане на по-добро, нека културите се сменят една с друга във времето, като се стремят да създадат нещо по-хубаво — отвъд всички думи и дела на сегашния момент стои човекът. За всеки, който иска да намери потвърждение на това, е полезно да пътешествува във времето и пространството.

А сега каня младите читатели да тръгнат с мене към Великденския остров.