Уолт Уитман
Завръщането на героите

1.

За тези тук земи, за тези страстни дни и за самия мен.

Сега аз междувременно завръщам се при теб,

о, пръст на есенни полета, глава да сложа на гръдта ти

и на теб да се предам, да отговоря на пулсирането

на сърцето ти и праведно, и здраво,

и да съставя някой стих за теб.

 

О, пръст, която си безгласна, довери ми своя глас,

о, жетва на страната ми, о, безграничен ръст на лятото,

о, щедра и кафява пораждаща земя,

        о, безкрайно плодородно лоно —

тази песен за да те възпея е.

2.

Вечно върху тази сцена

се разиграва божата, спокойна, ежегодна драма,

пищните процесии със птичи песни,

изгревите, дето нашата душа уталожват и я освежават,

вълнуващото се море, вълните по брега, могъщо музикални,

леса, стърчащите дървета, стройните и тънички овошки,

неизброимите и лилипутови войски на ниските треви,

горещината, дъждавенето, неизмеримите пространства паша,

кулисите на снеговете, на вятъра свободните оркестри,

просторната надвиснала стреха от облаци,

ясното небесносиньо и посребрените окрайнини на лесовете,

високо извисяващите се звезди, спокойните и водещи звезди,

пасящите стада и хергелета, равнините от смарагдови ливади,

гледката на разните земи,

        на всеки прираст и на всички плодове.

3.

Америка, най-плодната — сега!

Ти цялата си раждане и радост!

Ти стенеш от богатства, твоето благосъстояние

        те е опасало като орнаментиран пояс

и ти се смееш ясно с болката на тежкото богатство,

милиони сплитащи се съществувания, като че преплетени

        лози обединяват твоите просторни притежания,

като огромен кораб, натоварен до ръба, ти влизаш

        във пристанището и както от небето пада дъжд

и пари се издигат от земята, тъй скъпоценни стойности

        валят върху ти и от теб нагоре се издигат,

ти, завист на Планетата, ти, Чудо!

 

Ти, къпана, ти, задушаваща се, плувнала във пълнота,

честита господарка на спокойните хамбари,

ти, дамата на прериите, седнала в средата и оглеждаща

        света си, поглеждаща към Изток и към Запад,

разсипница, която срещу дума даваше хиляда милии

        и милиони ферми и не губиш, ти, всички приютяваща,

гостоприемна (ти само си гостоприемна като Бога!).

4.

Когато напоследък пях, гласът ми беше тъжен,

тъжни бяха гледките край мен със оглушителния трясък

        на омразата и с пушеците на войната.

Посред сраженията сред героите стоях

или минавах с бавни стъпки сред умиращи и сред ранени.

 

Но аз сега не пея за войната,

ни за отмерени войнишки маршове и нито за палатките

        в бивака, нито за полковете дето бързо приближават

и се разгъват в редове за боя, и ни за тъжните

        и неестествените гледки на войната.

 

Простор ли искат тез почервенели и безсмъртни редове,

        първите настъпващи напред войски?

Простор ли искат призрачните редове, уви,

        ужасните войски, които следват?

 

(Минавайте, минавайте, бригади горди с тропащи нозе,

с младежките си здрави плещи, с раниците си

        и с вашите мушкети, как Окрилен стоях

и как ви гледах, като тръгвахте на поход!)

 

Вървете, бие барабанът пак,

защото цяла армия пред погледа ти се стълпява

        и друга се събира, като гъмжи, вървейки в ариергард,

о, ти ужасна и множаща се войска, вий, полкове,

        тъй жалки със убийствената си диария и жълта треска,

о, мъчениците на моята страна, с прогизнали от кръв

        превръзки, с патерици, виж, бледата ви армия върви!

5.

Но в тези светли дни, във ширналия се красив пейзаж

по пътищата и полетата с високи редове фургони на фермери,

с плодове, хамбари, да влезе ли нечакана смъртта?

 

О, мъртвите не ме безпокоят, те са най-добре в природата,

те са най-добре в пейзажа под дърветата и под тревите

и някъде по края на небето, в далечната черта на хоризонта.

 

Не ви забравям аз, заминали,

ни лете нито зиме, ах, загубени за мен,

но често на открито, като днес, когато моят дух

        е омагьосан и е в мир, като приятно привидение

възниква споменът за вас и покрай мен безмълвно преминава.

6.

Видях деня със връщането на героите,

(но несравнимите герои няма никога да се завърнат,

тях него ден не ги видях!).

 

Видях несвършващи колони, видях процесии войски,

видях да идват и да дефилират във дивизии,

като течеха в северна посока, завършили труда си, •

на бивак във групи от големи лагери.

 

Не празнични войници — млади, вече ветерани,

измъчени и смугли, красиви, здрави, домоседи и работници,

калени не в една кампания безкрайна и във потни походи,

калени в много с труден бой завзети кървави полета.

 

Пауза, войската чака,

милиони, притекли се за бой, завоеватели очакват.

Светът, той също чака и после леко като нощ,

която свършва, сигурно като зората те се стопяват, чезнат.

 

Ликувайте, земи! Победни ми земи!

Не там е вашата победа, в онез червени, трескави поля,

а тук и отсега нататъка е вашата победа!

 

Стопете се и изчезнете, армии,

        пръснете се, бойци, облечени във синьо,

върнете се назад, хвърлете смъртоносното оръжие,

оръжие от днес за вас са хлебородните поля на Юг и Север,

с по-здравословни битки, сладки битки, даващи живот.

7.

Бъди високо, гърло мое, ясна — ти, душа!

Сезон на благодарности и глас на пълното ни разбирателство,

песен радостна и мощна безгранична плодовитост.

 

Всичките неразорани и необработени полета са се ширнали

        пред мен, виждам аз арената на мойто племе и първите,

но и последните, невинните и мощните арени на човека.

Виждам аз героите, заети с друга работа,

виждам здраво хванати в ръцете им по-благородните оръжия.

 

Виждам майката на всичко,

отворила широко своите очи, напред се взира,

брои вариращите добиви продукти.

 

Изпълнена е със живот далечната, обляна в слънце панорама,

прерии, градини, жълтите жита на Север,

памук, ориз на Юг, тръстиката в Луизиана,

открити, незасети угари, поля богати с фий и детелина,

крави и коне, стада овце и свини

и не една тържествена река, течаща в не един поток,

        изпълнен с младост и здравословните плата

със бризите, ухаещи на билки, зелената добра трева,

        туй деликатно чудо, вечно раждащата се трева.

8.

Трудете се герои, събирайте плода!

Не само в тези сякаш войнствени полета вас ви гледа

майката на всичко със благородното лице и греещи очи.

 

Трудете се, герои, трудете се добре,

        добре с оръжието си служете —

майката на всичко тук и както винаги ви гледа.

 

Америка, доволно наблюдаваш ти

в полетата на Запад тези пъплещи чудовища,

божествено-човешките изобретения,

освобождаващите от труда машини, виж как навсякъде,

като че пълни със живот, вървят въртящи се сенокосачки,

        парните жетварки и машините със конска тяга,

вършачките, веялките, които хубаво отделят плявата,

        виж новите дъскорезачници, на Юг машината

за чистенето на памука и парната чистачка на ориза,

        пред твоите погледи, о, Майко,

със тези механизми и със други или само с мощните

        си мишци плода събират твоите герои.

 

Събират всички, всички жънат, без теб, обаче,

        о, Всесилна, никой сърп не би се движил в мир,

никой царевичен стрък не би се люшвал,

        както люшка своите сребърни листенца в мир.

 

Под тебе само жънат те, и всеки сноп трева

        под едрия ти лик събират, прибират житото в Охайо,

Илинойс, Уискънсън, всеки стрък заради теб,

        прибират царевицата в Мисури, Кентъки и Тенеси

в бледозелените й листи ежегодно, сеното струпват те

        от милионите откоси във уханните спокойни плевници,

овеса във хамбара му и белите картофи в техния хамбар

        и граха в неговия, берат памука в Мисисипи

или Алабама, копаят, трупат запаси от златните,

        от сладките картофи в Джорджия и Каролина,

стрижат вълната във Калифорния и Пенсилвания,

        жънат лена в щатите, които са в средата, тютюна

и конопа в щатите, които са на края, обират боба или граха

        или пък обират ябълките от дървото,

гроздовете от асмата, каквото зрее и на Север, и на Юг,

        във всички щати, под греещото слънце и под теб.