Включено в книгата
Оригинално заглавие
Creation, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 42 гласа)

Източник: Библиотеката на Александър Минковски

 

Издание:

Гор Видал

Сътворението

Второ издание

(Популярна класика)

Ciela, София, 2003

703 с.; 21 см.

 

Първо издание: 1989 на изд. „Народна култура“.


БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

За хората от пети век пр.н.е. Индия е персийска провинция на река Инд, а Цин — само едно от воюващите помежду си княжества в днешен Китай. Все пак за улеснение съм използувал названието Индия, като с него обозначавам не само Гангската равнина, но и областите, които днес са известни като Пакистан и Бангладеш. Тъй като за онзи период английското название China би било съвсем погрешно, послужих си с древното име Cathay[1], включващо държавите между Янцзъ и Жълтата река. Където е възможно, използувам съвременните географски названия, като Средиземно море, или възприетите днес форми на имената, като например Конфуций[2]. Афганистан и Иран предпочитам да наричам с древните им имена: Бактрия и Персия.

[1] Древното название Cathay (Китай) съответствува на българското Китай, използувано в този превод, и е влязло в английски език през руски, като вероятно има татарски произход. Днес в английски се употребява думата China, произлязла от Ch’in (на бълг. Цин), една от многобройните държави, възникнали след разпадането на царството Чжоу (VIII-III в. пр.н.е.), която през 256 г. пр.н.е. завладяла Чжоу и наложила властта си над цял Китай. — Б. пр.

[2] В българския превод при предаването на имената сме се придържали към традиционно установилите се в съвременния ни език правописни и правоговорни форми, независимо че от гледище на езика на съответната страна в някои, случаи те се отклоняват от правилата за фонетична транскрипция. — Б. пр.

За обозначаване на разстоянията използувах нашите неметрични единици — милите. Колкото до датите, разказвачът обикновено гледа да съотнесе събитията към момента на започване на разказа, с който иска да обори Херодот (още неизвестен като „баща на историята“); можем да приемем, че това е вечерта на 20 декември 445 г. пр.н.е.