Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (20)

7. Реалната икономика

Напоследък се налага понятието реална икономика и като че ли чрез него се възпроизвежда старото понятие за „материално производство“. Това е твърде опасно, ако няма ясна фундаментална теория за разграничение на реално и материално и за взаимоотношенията между тях и други икономически категории. Това неизясняване на основни понятия води и до значителни практически грешки във формулирането на параметрите на структурната реформа, тяхното съдържание и граници, както и до объркване на понятията за стока, пазар, собственост, пари, приватизация, цени и пр. Така „реална икономика“ става израз на подценени или отсъствуващи фундаментални знания за обществото. Изходна точка за разграничение на понятията реално и материално са таблиците на възпроизводство на времето и капитала. Реално е това производство, което се материализира, което се изразява в натура или материално е това производство, което носи повече стойност (печалбата е една от формите на принадена стойност). Производство или сфера на възпроизводството, която не създава повече стойности, отколкото поглъща, не е материална. Натура, която не носи повече стойност, не е материална и стойност, която не е представена в натура не е реална. При фиксирана стойност на единица натура, увеличението на натурите е равносилно на увеличаване на стойностите. При фиксирана натуралност на продукта, увеличаването на стойността му е равносилно на увеличаване на неговия обем. Или при фиксирани натури производството се увеличава чрез увеличаване на тяхната стойност. Това стимулираше при социализма голяма материалоемкост и енергоемкост на продуктите. А при фиксирани стойности производството се увеличава чрез растеж на неговия натурален обем. Когато чрез валутен борд се фиксират и замразяват стойности, единственият начин за увеличаване на производство е неговото увеличаване в натура, което е равносилно на увеличаване на обема на стойностите в обществото. При това производството съвсем не се ограничава и не бива да се ограничава с така нареченото материално („реално“) производство. Всички десет сфери на общественото възпроизводство са и реални, защото имат определена и различна потребителна стойност и са материални, защото имат определена и различна форма на стойност (ако създават принадена стойност изразена или материализирана в съответната форма):

В таблицата е цялото време — минало, настояще и бъдеще в едно, извън времето е нищото — няма реално, няма материално. Реалната икономика се определя като синергетично цяло чрез общата структура на всички десет форми на принадена стойност, т.е. на социална енергия, а икономиката се определя като наука за социалната енергия, фабрики, ферми, фирми, предприятия, институти са генератори на социална енергия, т.е. принадена стойност. Това е реалността, това е материалността на обществото. Това са сфери на производството, защото във всяка една от тях продуктът извършва свой собствен кръговрат или кръгооборот. Като потребителна стойност всяка сфера е необходима, т.е. без нея не може да се осъществи възпроизводството на останалите сфери. Никоя друга сфера не може да се възпроизведе, без създадените от нея потребителни стойности. Като стойност, всяка сфера е достатъчна, т.е. със стойностите, създадени от нея, тя може да се възпроизведе, като получи необходимите за себе си потребителни стойности от другите сфери чрез равностоен обмен. Или всяка сфера на производство е необходима, защото е уникална, неповторима, но е неделима от другите сфери. Сама е невъзпроизводима. Тя е реална и различна от другите девет. Реалното идва от натурата на отделното във всяка сфера, а материалното идва от стойността на цялостността. В ядрото няма стойност — всичко е натура; в общото няма натура — всичко е стойност. Разделянето е условие за свързване и свързването е условие за разделяне. Живот на натурите дава цялостността, живот на цялостността дават натурите. Така една натура, за да се осъществи трябва да премине в общността, т.е. да се свърже с другите девет натури, за да стане конкретна реалност, а една стойност, за да се осъществи, трябва да премине през всички форми на стойността, за да стане конкретна материалност. Взаимният обмен на натури и стойности за десет сфери предполага осъществяването на 1024 равенства или съответствия на стойности и потребителни стойности. Това е ролята на пазара. Това, което не се осъществи в него, стойност, която няма потребителна стойност и потребителна стойност, която няма стойност, излизат от оборот — те губят и своята стойност и своята потребителна стойност. Така се появяват много стоки, които не се купуват и много пари, с които нищо не може да се купи. Това е също реалност. Но тази реалност говори за отсъствие на материалност на производството, за недостиг на главния, основния материализиращ фактор на производството — принадената стойност. Да се създаде нова стойност, значи преди това да се създаде нова потребителна стойност. Или, за да е реална, принадената стойност трябва да се носи от потребителна стойност, а за да е материална, потребителната стойност трябва да съдържа повече стойности, да носи принадена стойност. Натурата е диференциращ фактор на производството, принадената стойност е синтезиращ фактор на производството. Свързването на двете в едно носи стабилност на развитието и растеж на богатството на обществото. Затова валутен борд, който само фиксира и ако само фиксира стойностите, а не дава простор за тяхното увеличаване чрез създаване на повече потребителни стойности (а с това и на повече стойности — принадена стойност), е обречен. Това е най-вероятният резултат от днешните „структурни реформи“, при които не се разгръща структурата на сферите на производството в натуралното му и материално изражение (валутният борд, като касаещ пряко само една сфера на възпроизводството, по същество оставя 90% от проблемите нерешени). Така се объркват представи и очаквания на народ и ръководители за реално и материално, за действително и утопично. Опасността е още по-голяма, като се вземе под внимание и фактът, че такива ограничени и погрешни разбирания съществуват и дори господствуват в редица държави на ЕС. Следователно едва ли Европа ще бъде спасение за нас, като е ясно, че и Европа трябва да се спасява. И едва ли българите ще се спасят, ако те не могат да спасят Балканите и Европа. Въпросът е открит. Европа, за да спаси себе си, трябва да спасява България! България, за да спаси себе си, трябва да спасява Европа! Европа няма да ни помага, ако не печели от това и ние няма да спасяваме другите, ако не печелим от това. Реалността е материална — за да печелиш, трябва да купуваш скъпо и продаваш евтино. Материалността е реална — за да получаваш повече стойности, трябва да създаваш и даваш повече, отколкото вземаш и потребяваш. Тази връзка на реалното и материалното, на създаваното и потребяваното, на даваното и вземаното, на частно и обществено, на приватизация и национализация е ключът към истината, тайната на тайните на обществото и на структурата на неговото осъществяване на структурната реформа. Ако държавната собственост не е реална, то приватизацията не маже да бъде материална (да носи печалба и принадена стойност); Ако частната собственост не е материална (не създава принадена стойност), то и приватизацията не е реална. Тя е безполезна или вредна за обществото.

Така че днес лозунгът „Приватизация, приватизация и само приватизация“ е толкова неверен, колкото в миналото бе вреден и погрешен лозунгът „Национализация, национализация и пак национализация“. Национализация до дупка е толкова вредна колкото и приватизация до дупка. Те имат една обща природа и същност — те са форма на собственост въобще, на начин за растеж на принадената стойност и горе и долу. Ако това не е налице, то и частното и общественото са вредни; ако това е налице, то и частното и общественото са полезни, са реални.