Робърт Силвърбърг
Нещо ужасно се разхожда тук (3)

3

Когато месец по-късно корабът кацна на Земята, той бе подложен на обикновените процедури за обеззаразяване, преди някой или нещо от него да се намери извън звездопорта. Отвън корпусът му бе покрит с изолиращ слой, предназначен да спре и задуши всеки микроорганизъм, който би могъл да бъде пренесен от друг свят; екипажът излезе през аварийния шлюз и се отправи към карантинната камера, без да влиза в допир с въздуха; атмосферата на кораба бе изсмукана в отделни камери, където бе основно пречистена; цялата вътрешност на кораба претърпя стерилизация в шест фази, като се започне с петнадесет минути абсолютен вакуум и се свърши с едночасово бомбардиране с неутрони.

Тези процедури причиниха в известна степен неудобство на Взайъра. Той беше вече на края на енергийната си фаза, което се дължеше предимно на многократните му разочарования от опитите да се свърже с шестимата членове на екипажа. Сега беше принуден да се приспособява към различни неприятни околни среди, без да има възможност да си почине между промените. Дори и най-приспособяващия се организъм може да се умори. Когато екипът на звездопорта беше готов да удостовери, че на кораба няма никакви чужди форми на живот, Взайърът се чувствуваше много изтощен.

Кислородно-азотната атмосфера навлезе отново в трюма. Тя бе добре дошла за него в сравнение с това, което допреди малко бе изпитал. Люкът се отвори, хамалите изблъскаха сандъците така, че да могат да се пренесат през полето в склада. Взайърът използува този момент, за да изтегли няколко крака и да изскочи от кораба. Озова се на широка бетонна платформа, оградена с масивни постройки. На синьото небе грееше жълто слънце, инфрачервено излъчване заливаше цялата местност, но Взайърът бързо взе мерки да отрази излишното. Веднага компенсира разнообразните вредни въглеводороди в атмосферата, ужасяващия шум и мрачното чувство на носталгия, която изведнъж, при първия сблъсък с този непривичен, обезсърчаващ свят, наруши органичната му стабилност. Как да се върне на своята планета? Как да установи поне контакт? Взайърът усещаше само затворени съзнания — като семена в черупките им. Наистина от време на време съзнанията на тези хора се отваряха, но изглеждаше, че даже и тогава те не желаеха да приемат съобщението му.

Тук може би ще бъде по-различно. Може би членовете на екипажа бяха необщителни поради някаква причина, а на това място вероятно ще се намерят по-възприемчиви съзнания. Дано! Доста отчаян, Взайърът бързо пресече полето и се вмъкна в първата сграда, в която усещаше, че има отворени съзнания. Там, по различните етажи, се намираха стотици хора, така че отворените съзнания бяха разпръснати нашироко. Взайърът се спря на най-близкото и загрижено, но с надежда докосна крайчеца на съзнанието си до човешкото:

„Моля, слушайте. Не ви желая злото. Аз съм нечовешки организъм, пристигнал на вашата планета по нещастно стечение на обстоятелствата, искам само да се върна по-бързо в собствения си свят…“