Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ruy Blas, (Обществено достояние)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.


Действащи лица[1]

 

РУИ БЛАС

ДОН САЛУСТ ДЕ БАСАН

ДОН ЦЕЗАР ДЕ БАСАН

ДОН ГУРИТАН

ГРАФ ДЕ КАМПОРЕАЛ

МАРКИЗ ДЕ САНТА КРУС

МАРКИЗ ДЕЛ БАСТО

ГРАФ АЛБА

МАРКИЗ ДЕ ПРИЕГО

ДОН МАНУЕЛ АРИАС

МОНТАСГО

ДОН АНТОНИО УБИЛЯ

КОВАДЕНГА

ГУДИЕЛ

ЛАКЕЙ

АЛКАД

ВЕСТИТЕЛ

АЛГУАСИЛ

ДОНЯ МАРИЯ НОЙБУРГСКА, испанска кралица

ХЕРЦОГИНЯ АЛБУКЕРКСКА

КАСИЛДА

ДУЕНЯ

ПАЖ

Дами, сеньори, членове на съвета, алгуасили, стража.

 

Мадрид — 169…

Бележки

[0] Преводът на „Руи Блас“, дело на покойния наш преводач от френски език Димитър Симидов, е взет от петтомното издание „Избрани произведения“ на Виктор Юго („Народна култура“, 1967 г.) и се печата без промени. Транскрипциите на испанските лични и собствени имена и топоними, някои от които следват една остаряла вече традиция, са запазени в драмата, тъй като коригирането им би довело до нарушаване на метриката и съответно до нанасяне на нови поправки, недопустими от гледна точка на преводаческата етика.

[1] Действащи лица — по-голямата част от имената Юго е почерпал от историческите източници, най-вече от многотомното съчинение на френския историк от втората половина на XVII в. Жан дьо Верак „Днешното положение на Испания“: дон Салуст де Басан, дон Сесар де Басан (в превода дон Цезар де Басан), дон Гуритан, граф Де Кампореал, маркиз Де Санта Крус, граф Алба. Независимо от това характерите на лицата, фигуриращи под тези имена в драмата, са плод на творческа измислица. Мария Нойбургска, кралица на Испания, дъщеря на баварския курфюрст Вилхелм-Филип, встъпила в брак с Карлос ІІ през 1690 г., по-малко от година след смъртта на първата му жена, френската принцеса Луиз д’Орлеан. В противоположност на нея, Мария Нойбургска била крайно непопулярна в Испания, херцогиня Албукеркска — придворна дама не на Мария Нойбургска, а на Луиз д’Орлеан. Алкад — вж. бел. 38 към „Марион Дьолорм“. Алгуасил — съдебен пристав.