Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сашо
- Източник
- bezmonitor.com, декември 2004
Текстът на разказите на Кючук-Хасан е набран и проверяван основно по изданието Димитър Подвързачов. Под чинара. Мисли и парадокси. Издателство Люк, София, 1993. Съставител Борис Христов. Тъй като стихотворенията изобилстват с турцизми, много от тях са преведени в квадратни скоби в текста. Това, разбира се, затруднява възприемането на стиха (а стихът на Подвързачов е много хубав!), но подпомага разбирането. Аз съм махнал някои от преводите („кахър“ и „авджия“ и днес са понятни без превод), а други съм побутнал малко.
История
- — Добавяне
Гаргата и орехът
— Ружди! Я тезелден стъкми кюмбето
и яптардисай [поръчай] две татлъ-каавета —
каавето е себап [добро, богоугодно дело] подир аптес! [ритуално измиване пред молитва]
Ама да бъдат тежки, каймаклии,
като за хора стари мераклии…
Ама какво чух аз за тебе днес?
Такава реч Кючук-Хасан подхвана,
щом влязохме във кафенето двама
и с темаанета дадохме селям…
— Ти щял си да напуснеш занаята,
да се вредиш в мезлича, в общината,
давии [искове, жалби] хорски да оправяш там?!
— Ружди! Саалам [добре] си помисли: мезлича
дали на твоя каяфет [външност] прилича?
Инсана [народа] да оправяш е беля!
Дип ако ти е пламнала главата,
иди да я тактисаш [поставиш] на чешмата!
Кендине-гел! [опомни се] На себе си ела!
— Веднъж султана — кой е бил, не зная —
повикал садразама [великия везир] във сарая,
завел го баш до пенджерата сам
и казал: — Туй е, гдето ти говорих:
виж гаргата на онзи кичест орех
и разтълкувай ми що прави там!
Погледали бир-кач дакика [няколко минути] двама,
султана, и до него садразама,
какво се еглендисва [занимава] тая гад…
— Падишахъм! — тогаз рекъл везира. —
Таз тайна много лесно се разбира —
ще ти я разтълкувам осахат! [веднага, на часа]
Таз гарга скърши орех чак отгоре
и на земята като го събори,
при него литне долу чабуджак: [тутакси]
разтвори гага, да го глътне мери,
па седне върху него, притрепери,
остави го — и хвръква горе пак.
Събаря друг, със гага го опитва,
след туй с крака назади го подритва,
възседне го като биниджи [ездитен] кон
и като калайджия повърти се,
докато и от него възгечтиса [отказва се]
и хвръкне пак към друг увиснал клон.
Падишахъм! Таз жалка животина
е умна колкото мъже петима,
Аллах й дал зеде-зеде фекир: [в повече разум]
тя мери ореха отпред със гага,
но мери и отзад дали приляга —
зер, да го глътне — ами по-подир?
И ти, Ружди, не ставай аджамия: [неопитен]
роден си гюч-беля [мъчно, трудно] за кафеджия —
не гълтай едър орех, кафадар! — [другар]
Кючук-Хасан погледна дяволито
оджака, дето смъркаше Руждито,
и весело заключи: — Окадар! [толкова]