Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rosefire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
hol_back_girl (2009)
Разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Сандра Дейвидсън. Принцеса в изгнание

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 1993

Редактор: Красимир Димовски

Коректор: Ева Егинлиян

Художник: Борис Стоилов

ISBN: 954-459-094-3

История

  1. — Добавяне

На трите прекрасни жени, с чиято помощ успях да осъществя своята мечта: моята литературна агентка Алис Ор, издателката ми Ан ла Фарж и на главната героиня в моята книга Ариана Уоруик.

И на моя съпруг Бил — за това, че ми предостави възможността да напиша тази книга, като ме снабдяваше с достатъчно хартия за компютъра и лента за принтера и като повярва на мечтата ми.

Пролог

Водното конче разпери искрящите си като кристал крилца и потопи опашка в горския вир. Отразените в повърхността му голи женски форми загубиха очертанията си. Ариана изчака нетърпеливо да изчезнат вълничките и водата отново да се превърне в огледало, в което да хвърли последен поглед. Образът й се появи като в магия, тя жадно го поглъщаше с очи и го запечатваше в съзнанието си, за да може да си го представя, когато беше истински нещастна от двойствения живот, който бе принудена да води.

С отчаяна въздишка тя посегна към брича и чорапите и ги обу. После взе дълга лента плат и я нави стегнато върху гърдите си, за да не личат. Накрая бързо облече ризата и късото кожено палто и мушна златистите си коси под една шапка.

Щом отново погледна във водата, видя отражението на един нежен младеж… Въздъхна дълбоко. Докога трябваше да живее така? Още колко време беше нужно да се лишава от женското си облекло? От панделките и цветята в косите си, от фустите, които кокетно да разклаща пред момчетата? Докога щеше да страда?

Тръгна надолу по пътеката, извеждаща на главния път за Норбридж. Насилваше се за всяка крачка. Когато излезе от гората и стигна до пътя, вече бе така отдадена на отчаянието си, че не чу подвикването на грубия мъжки глас, докато той не повтори заповедта си: „Дръпни се от пътя!“.

Вдигна очи и видя група от пищно облечени благородници и елегантни дами, които яздеха коне с кадифени покривала. Не би могла да се почувства по-нещастна.

Застанала отстрани, гледаше отминаващия антураж и завиждаше на дамите за красивите им дрехи, за разкоша, сред който живееха. Какво значение имаше, че бе преоблечена като момче? Дори в женска премяна пак щеше да е принудена да носи простите груби дрехи на селянка.

През целия си шестнайсетгодишен живот бе мечтала да бъде изискана дама, която язди красив бял жребец и събира възхитените погледи на всички. Мечтата й не помръкваше, въпреки печалната действителност. Като гледаше как антуражът се отдалечава надолу по пътя и слушаше веселия смях на дамите, който сякаш се връщаше назад, за да я измъчва, Ариана още по-здраво се вкопчи в мечтата си. И се закле, че ще направи всичко, ще поеме всякакъв риск, за да стане част от този прекрасен свят.