Катрин Артър
Послушай сърцето си (4)

Четвърта глава

— Зак! Какво правиш тук? — попита Джейми, веднага щом самообладанието й се възвърна. Изглеждаше прекрасно, живите зелени очи сияеха на красивото му загоряло лице. По черната му коса и по яката на коженото яке блестяха снежинки. В продължение на няколко секунди той също я гледаше, сякаш не можеше да повярва на очите си. И когато Джейми вече се чудеше защо я гледа така, на устните му бавно се появи усмивката, за която толкова често си бе спомняла.

— Здравей, Джейми — каза той. — Трябва да си станала ясновидка. Аз дори не позвъних. — Зад гърба си измъкна голям плюшен слон с червена панделка на шията. — Предположих, че днес си се нагледала на цветя, а и слоновете са ми слабост. Честит празник!

Джейми погледна Зак, после слона. Прииска й се наистина да е ясновидка. Внезапната поява на Зак й се бе отразила като гръм от ясно небе и сега беше напълно замаяна. Все пак взе слона и неуверено се усмихна.

— Благодаря ти много. Това е… чудесна изненада. Влизай. — Разгледа подаръка и преди да го постави на масичката, го прегърна. — Чудесен е. Аз също харесвам слоновете.

— Надявах се да е така. — Зак затвори вратата и съблече якето си. — Трябваше да ти пиша, но не знаех какво. А и писането на писма не е от силните ми страни. Макар че това не е много добро извинение, нали?

Джейми беше доста смутена.

— А аз си мислех, че съм ти се сторила доста неприветлива. — Джейми почти изтръгна якето от ръцете му и го закачи. — Понякога се държа много глупаво.

— Не, нищо подобно. Но новогодишната нощ ми се струваше почти нереална. Десетина пъти се канех да ти се обадя, но се страхувах, че… — Той млъкна и я погледна така настоятелно, че тя потръпна.

— От какво се страхуваше?

— Ела тук. — Той протегна ръце.

Джейми пристъпи към него и сърцето й се разтуптя още по-силно, а Зак я придърпа към себе си.

— Страхувах се — продължи той, — че когато те видя отново, вече няма да е същото, че няма да чувствам такъв неустоим порив да те докосна, такова болезнено желание да те целуна. Но не бях прав. Изобщо не бях прав. — Той плъзна ръцете си около тънката й талия.

А нейните ръце сякаш сами обгърнаха врата му. Той се усмихна и я притисна към себе си. Беше сигурен, че усеща ударите на сърцето й, докато тя, останала без дъх, чакаше целувката му. Не се страхуваше, че няма да е толкова хубава като миналия път. Не се интересуваше какво може да си помисли Зак за неприкритото й желание. По-късно щеше да се тревожи за това. Внезапно устните му намериха нейните. Джейми се почувства така, сякаш над главата й избухнаха стотици празнични фойерверки. Изостави всички опити да се придържа към разума си. Ръцете й притиснаха широкия му гръб. Искаше да усети силата му и да й се отдаде, омаяна от приятното ухание на одеколона и медената сладост на неговите устни, които се долепиха до ухото й.

— Ох, Джейми — изстена Зак. — Толкова често си представях този момент, докато бях на път. — Отново я целуна, а ръката му се плъзна между телата им.

Докосването му беше толкова нежно, че Джейми го осъзна чак след няколко секунди. Опита да се отдръпне, но прегръдката му стана още по-силна.

— Недей — каза тя и го отблъсна.

Зак не я пусна. Отмахна косата от челото й, а разочарованият му поглед потърси нейния.

— От какво се страхуваш, Джейми?

— Не се страхувам — разгорещено отрече тя. — Но настоявам да ме пуснеш, моля те.

— Страхуваш се! — Той погали лицето й. — Уплашена си до смърт от възможността да разбереш какво е да си истинска жена. Сигурен съм, че никога не си…

— Достатъчно! — сряза го Джейми и се освободи от прегръдката му.

— Не, не е достатъчно — настоя той. — Изобщо не е достатъчно. Някой ден ще бъдеш моя, Джейми. Желая те, а и ти ме желаеш.

— Не мисля — отвърна Джейми с внезапна тъга, изместила обзелото я преди малко въодушевление. Защо й трябваше да мечтае за мъж като Зак, мъж, който е свикнал да се люби с чаровни и опитни жени. За нея никога нямаше да бъде лесно да споделя леглото му. Тя би желала той да й принадлежи изцяло, а това едва ли бе възможно.

— Дори да е необходимо доста време — уверено заяви Зак, — то ще се случи. — Въздъхна и я пусна. — Смятах да те поканя на вечеря. Какво ще кажеш?

Джейми погледна надолу към босите си крака и внезапно се почувства страшно изморена. Никога нямаше да може да зарадва Зак Дънам по начина, по който той го желаеше. Какъв смисъл имаше да продължават?

— Имах ужасно тежък ден — промълви тя.

— Вярно, почти бях забравил. Днес е празникът на влюбените, а ти сигурно си станала по тъмно. Какво ще кажеш да поръчам пица по телефона? Имаш ли някакво вино? Можем да празнуваме чудесно и тук.

Джейми реши, че ще е по-разумно да не остават заедно, но при вида на усмивката му се предаде.

— Мисля… мисля, че идеята е чудесна — въздъхна тя. — Имам малко шардоне и каберне. Ти какво предпочиташ?

— Каберне — отвърна Зак. — И ако ми кажеш къде е, ще го донеса, за да могат уморените ти крака да си починат.

Джейми поклати глава и се упъти към кухнята. Как ли щеше да устои на Зак, след като сърцето я съветваше едно, а разумът — съвсем друго…

— Никога няма да го намериш — каза тя. — Кухнята ми е като лабиринт. Между другото, телефонът е ей там. Каква пица искаш? Аз нямам претенции.

— Тогава ще си поръчаме една от големите пици асорти. Умирам от глад. Днес говорих за Африка на една сбирка, където предлагаха само пилешки пай и цветно зеле. — Зак направи физиономия на отвращение. — Никога не ме карай да ям цветно зеле!

Джейми му хвърли бърз поглед, но не каза нищо. Защо ли й казваше това? Тя нямаше никакво намерение да се грижи за прехраната му.

Веднага щом запали лампата в кухнята, Сирано се събуди и се протегна в кошничката си.

— А, ето го и симпатичният котарак. — Зак го погали. — Здрасти, Сирано. Как я караш? Сигурен съм, че някои от котките, които срещам напоследък, доста ще ти харесат.

— Обзалагам се, че и те не биха го отминали — обади се Джейми. — А сега да намеря виното.

— Ако ми кажеш къде стои телефонният указател, ще се обадя за пицата.

— На листа до телефона е написан номерът на една много добра пицария. — Джейми коленичи пред шкафа и започна да вади кутии с ориз, брашно и подправки. — Сигурна съм, че беше тук някъде…

След като телефонира за пицата, Зак приклекна до Джейми.

— Мисля, че го виждам в ъгъла — каза той и се протегна към бутилката. Внезапно от полумрака на шкафа излетя нещо малко и сиво. Джейми изпищя и се притисна към Зак, който седна и я прихвана. Сирано прескочи краката им и с един удар на лапата повали безпомощната мишка.

— Браво! — възхитено каза Зак. — По-бърз и от лъв, преследващ газела. — А аз се страхувах, че до края на вечерта няма да имам възможността да те прегърна.

Тя слисано го погледна и чак сега осъзна, че седи в скута му. Усмихнатите му зелени очи я гледаха настойчиво. Опита да стане, но Зак я държеше здраво в обятията си.

— О, не, няма да успееш — заяви той. — Провидението ми изпрати тази мишка и смятам да се възползвам от нея. Ти имаш нужда от още целувки и аз ще се погрижа да ги получиш. Не се притеснявай. Ще бъда истински джентълмен.

— Недей — започна Джейми, но устните на Зак заглушиха думите й. Опита да се дръпне, но след това се поддаде на копнежа си, въздъхна и го целуна. Как, за бога, да устои на такъв мъж?

— Тук е твоето място — тихо каза Зак в ухото й, докато устните му обсипваха лицето й с нежни целувки.

Изгубена в хаоса на противоречивите си чувства, Джейми се сепна от раздразнителното мяукане на Сирано. Тя отдръпна лицето си и срещна зеления взор на Зак:

— Искаш ли да се погрижиш за една умряла мишка?

— Ако обещаеш после пак да ме целунеш. — В погледа му се появиха палави искрици. Преди да се изправят, успя да си открадне още една бърза целувка. — Къде да я изхвърля?

— В дъното на коридора има голям контейнер за боклук. — Джейми посочи към вратата. Докато Зак изхвърляше мишката, тя взе бутилката вино и бързо затвори шкафа. Помисли си, че въпреки възторженото посрещане на мишката, Зак сигурно я мисли за ужасна домакиня, а после се зачуди защо се притеснява от това.

— Хайде да го занесем в дневната и да се разположим по-удобно — предложи той, след като Джейми намери чаши и тирбушон. Джейми го последва, питайки се дали някога ще може да се чувства спокойна в една стая със Зак. Когато сложиха бутилката и чашите на масичката пред канапето, тя побърза да седне на безопасно разстояние в любимия си фотьойл.

— Моля те, седни тук! — Зак посочи канапето. — Ще вдигнеш краката си, за да отпочинат. Мога да ги поразтрия.

Тръпка на безпокойство премина по тялото й. Не бяха толкова близки, че да вдигне босите си крака на канапето до Зак, а той да ги разтрива. Намеренията му бяха ясни.

— Тук се чувствам добре — каза тя с привидно спокойствие. — И краката ми си почиват чудесно.

— Ако трябва, ще те вдигна и ще те сложа да седнеш до мен.

— Досещам се какво кроиш.

— Тогава престани да се притесняваш и се настани до мен.

Когато видя, че не помръдва, той остави бутилката и пристъпи към Джейми.

— Нахалник — усмихна се тя, но се изправи и седна на другия край на канапето с крака на пода.

Зак наля виното и седна до Джейми. Протегна се, прегърна краката й и положи ходилата им в скута си.

— Готово. — Подаде й чаша вино и добави: — Сега се отпусни. Разкажи ми за себе си. Разкажи ми как стана цветарка.

— Не е много забавно. — Джейми подозрително го погледна. Какво ли беше намислил? — Бих предпочела да ми разкажеш за Африка.

— Всяко нещо с времето си — отговори Зак. — Аз първи те помолих. От самото начало, ако обичаш. — Започна да масажира краката й, като леко натискаше извивката на ходилото нагоре, а после подръпваше всеки пръст. Джейми въздъхна доволно. Зак я погледна и се усмихна. — Добре ли е?

— Божествено — призна тя.

— Виждаш ли колко е полезно да съм ти подръка? Мога да се оправя с всичко — от мъртва мишка до преуморени крака. А сега да чуем историята на цветарката.

— Добре — въздъхна Джейми. — Сам си го изпроси. — Разправи му за детството си, за малката бяла къща в квартала за семейства от средната класа, разказа му, че е единствено дете, което се учело добре и до смъртта на баща си се надявало, че ще продължи в колеж. — Чичо Бърт имаше нужда от помощ в магазина, така че останах с него и леля Марта и вместо колеж, изкарах курс по бизнес. Постепенно поемах все по-голяма отговорност, а пет години по-късно чичо се оттегли. Оттогава работата се удвои. Не е лесно, но ми харесва. Не мога да си представя нещо по-добро за мен.

— Значи си случила с работа. — Зак внимателно я погледна. — Няма ли мъже в живота ти?

— Нищо сериозно. Твърде заета съм. Сега ти ми разкажи за себе си. — Джейми не се бе замисляла за това, но кой знае защо не й се искаше да признае пред него, че никога не е имала сериозна връзка.

— Роден съм във Филаделфия през месец юли, преди тридесет и пет години. Имам по-голям брат… — На вратата се позвъни. — Пицата ме спаси — усмихна се той. — Аз ще я взема.

Докато Зак плащаше, Джейми занесе голямата кутия в кухнята и нареди чинии и прибори, като реши, че ще бъде много по-безопасно да вечерят тук, отколкото седнали един до друг на канапето. Имаше чувството, че Зак много умело си пробива път в живота й, следвайки обещанието да я направи скоро своя. Дали някоя друга жена би му устояла толкова дълго…

— Хайде да ядем в хола. — Зак стоеше на вратата. — Виното е там и, освен това, предпочитам да си седнала до мен.

Джейми бързо отмести поглед от изкусителната му усмивка и седна на кухненския стол.

— Тук се чувствам по-сигурна — заяви Джейми. — Ти май не ми повярва, че не се интересувам от… от взаимоотношенията, за които си мислиш.

— По-сигурна — измърмори Зак и внимателно я погледна. — Мисля, че си прекарала твърде голяма част от живота си в сигурност. Но понякога сигурността е само илюзия. — Той се наведе, прегърна я и я вдигна. — Разбираш ли какво имам предвид?

— Пусни ме! — настоя Джейми и се опита да рита, но без особен успех. — Пусни ме веднага или ще викам!

— На твое място не бих го направил. — Той я понесе към хола. — Лесно мога да убедя всеки, че си в пълна безопасност. По-добре мълчи!

— Не искам да мълча! Ти си напълно невменяем!

— Не е вярно! Само ти показвам как бих те изнесъл от храста, в който си припаднала при гледката на приближаващ се носорог. След като съм прогонил носорога, естествено. Правя всичко по силите си, за да не попадат клиентите ми в подобни ситуации, но понякога, в някоя ясна звездна нощ, те се отдалечават от лагера, убедени, че са в безопасност. — Той замълча и настани Джейми на канапето. — Понякога в Серенгети — продължи Зак, доближил лицето си до нейното, — звездите в небето са повече отколкото тези в очите ти. И е толкова тихо, все едно си сам-самичък в целия свят. И тогава — хоп! — пред теб изниква това, от което си се страхувал най-много. — Устните му се сляха с нейните.

Джейми го бе наблюдавала с полуотворена уста. Гневът й се бе стопил, превръщайки се в нещо като неохотно възхищение от увлекателния разказ и от омайните му зелени очи. Когато осъзна, че е била умело манипулирана, тя не почувства истински гняв, а по-скоро възбуда. Той я прегърна и отново потърси устата й, този път с изгаряща настоятелност. Когато най-сетне се отдръпна, в погледа му имаше триумфален блясък.

— И ти ми разправяш, че не се интересуваш от мъже — засмя се Зак. — Дали не искаш да измамиш себе си?

— Не си прав — отвърна Джейми и си пое дъх. — Не отричам, че ме привличаш. Но не ми е приятно да ме включиш в списъка при Сиси Бергстром и Бог знае още колко като нея. Когато се отдам на някой мъж, то ще бъде от любов, а, честно казано, Зак, ти не ми вдъхваш достатъчно доверие, за да се реша да се обвържа с теб. Не и при положение, че непрекъснато обикаляш света в компанията на очарователни хора.

За първи път Зак като че ли се ядоса. После се усмихна.

— Значи ръкавицата е хвърлена. Интересно!

— Не искам да те предизвиквам — тъжно каза Джейми. — По-добре е да се разделим. Защо не вземеш пицата и не си тръгнеш? Аз не съм гладна.

— За нищо на света! Помоли ме да ти разкажа за себе си и за работата ми. Точно това смятам да направя. Не мърдай оттук. Отивам да взема пицата, за да хапнеш малко. И без това си достатъчно слаба. — Той стана и бързо се отдалечи.

Джейми удари с юмрук по масата. Трябваше да си помисли, преди да му позволи да остане. Очевидно главната цел на живота му беше да покори всяка жена, която хареса. Добре де, ще изслуша историята му, а после завинаги ще го махне от живота си. И нямаше да яде никаква пица!

Зак се появи с пицата и чиниите. Изяде няколко парчета, а после поднесе едно под носа й.

— Вкусно ли мирише? — Джейми безмълвно стисна устни, а той се усмихна. — Отвори си устата. Умираш от глад.

— Защо се държиш така с мен? — измърмори тя, след като отхапа.

— Защото така трябва. — Зак спокойно й подаде чиния с три големи парчета. — Изобщо не си толкова независима, колкото си въобразяваш. Та, докъде бях стигнал? Израснах във Филаделфия, заедно с по-голям брат и по-малка сестра, с други думи имах нещастието да се родя помежду им. Баща ми предпочиташе брат ми, който винаги постъпваше както трябва, а мама отдаваше цялото си внимание на сестра ми. А аз, естествено, се занимавах с лудории. В резултат на това, когато завърших колеж, баща ми заяви, че или ще се захвана с нещо полезно за империята Дънам, или ще трябва да се простя със своя дял от състоянието й. Тогава вече знаех, че искам да се занимавам с биология на дивите животни, но добре осъзнавах и стойността на парите. Досещах се също, че с моя дял от семейните богатства ще имам несравнимо по-голяма възможност да се занимавам с животните, отколкото без него. Накрая се реших на компромис и уговорих баща ми да започнем бизнес с пътешествия. Той ми даде пет години, за да успея и за негова изненада успях. Мисля, че все още му е трудно да го повярва. — Зак отхапа голямо парче пица и замълча.

— Според мен баща ти би трябвало да се гордее с теб — озадачено каза Джейми. — Защо мислиш, че не е така?

— Все още ми се заканва, като че ли очаква да направя някаква глупост. — Зак иронично се усмихна. — Сигурно защото старите навици умират трудно.

— Имаш предвид глупост като тази да се ожениш за Сиси Бергстром ли? Чух, че баща ти е ужасно разстроен от това.

— Никога не съм имал намерение да се женя за нея, но той вярваше на клюките, така че го оставих да мисли каквото си иска. Ако още не е разбрал, че не съм толкова глупав, това си е негов проблем.

— Не си постъпил добре — въздъхна Джейми. — А и Сиси може би е вярвала, че имаш сериозни намерения.

— Не съм й казвал нищо подобно. — Зак я погледна. — Тя си живее свой живот.

— Мисля, че щеше да е разумно да поговориш и с двамата. Май си доста упорит и не нарушаваш навиците си.

— Ти… — Очите на Зак се разшириха, а на лицето му отново се появи усмивка. — Ти май умееш да стигаш до същината на нещата! Да, права си, трябва да се променя.

— Ами направи го. — Джейми забеляза, че Зак бе приел критиката й по-добре, отколкото бе очаквала. Но дали щеше да се съобрази с нея? — Разказвай ми за Африка — настоя тя. — Наистина ли е толкова красива, колкото изглежда на снимките?

— Много повече — тихо каза Зак. — Трябва да дойдеш да я видиш. Много бих искал да ти я покажа.

— Някой ден, може би… Ти къде ходиш обикновено?

— Ще ти опиша един от маршрутите. — Зак се намести по-удобно. — Тръгваме вечерта от Ню Йорк, на следващия ден спираме в Швейцария и на следващата вечер сме в Найроби. Оставаме там един ден, за да се пригодим към промяната във времето и се отправяме към резервата…

Зак говори повече от час, а Джейми слушаше и му задаваше въпроси. Изненада се от неговите познания за дивия живот на Африка и загрижеността му за неговото опазване.

— Говориш по-скоро като биолог, отколкото като водач на сафари — забеляза тя. — Мисля, че комбинирайки тези две професии, си се сдобил с чудесна работа.

— Това е най-хубавото, което някога си ми казвала — засия Зак. — Трябва да дойдеш на следващия ми тур. Не съм ти разказал и за половината от нещата, които ще видиш.

— Признавам, че предложението ти е примамливо, но не мога да се отделя от магазина за толкова дълго време. — Джейми въздъхна и си каза, че ще трябва доста да помисли, преди да се отправи на триседмично пътешествие в Африка заедно с не по-малко примамливия Зак.

— И без това трябва да наемеш някой, на когото да прехвърлиш част от задълженията си — намръщи се той. — Работиш твърде много. — Погледна часовника си и тежко въздъхна. — Мисля, че е най-добре да тръгвам. Трябва да хвана сутрешния полет, а предполагам, че и теб те чака тежък ден.

— Така е. — Никак не й се искаше да се разделят толкова скоро. Ако можеше да не я възприема като пореден обект за завоевание, сигурно щяха да се разбират много добре.

— Къде заминаваш? — попита тя на вратата.

— В Ню Йорк. Имам среща с хората, които се занимават с финансовата страна на пътешествията. Доста досадно. — Нежно хвана лицето й в ръце. — Джейми, надявам се, че не съм те ядосал много. Не бих искал да си мислиш, че единствената ми цел е да те вкарам в леглото. Ти си… много необикновена личност. Не искам да оставаш с впечатлението, че съм невменяем дегенерат. Искам пак да се видим.

Джейми го погледна, като се чудеше дали би дръзнала да повярва в силата на чувствата му. Болката в сърцето й подсказваше колко много иска да му повярва.

— Не мисля, че изобщо… — започна тя. — Мисля, че може би… бихме могли да станем добри приятели.

— Приятели? — Зак вдигна вежди.

— Ами да, и това се случва. — Изненадата му я накара да се усмихне. — Мъж и жена също могат да бъдат приятели.

— Но ние не можем — поклати глава Зак. — Така рано или късно ще се побъркаме и двамата, ако не си го разбрала вече.

— Не мисля — намръщи се Джейми. — А и ти знаеш в какво положение се намирам. Не виждам друга възможност.

Зак отново се вгледа в нея, а лицето му издаваше противоречиви мисли. Внезапно притисна Джейми към себе си и я целуна с такава страст, че краката й се подкосиха. После се отдръпна и кимна предизвикателно.

— Чуй сърцето си! Бие като барабан. Това не ти ли говори нещо?

Джейми наистина се заслуша в ударите на сърцето си, които й подсказваха, че досега никой не я бе целувал така, че би искала той да остане при нея и двамата да се опознаят по-добре, че тогава вероятно би се случило нещо още по-прекрасно. Усещаше също учестения пулс на неговото сърце. Дали Зак знаеше какво му казва то?

— Може би ти трябва да се вслушаш в своето — тихо рече тя.

— А ти какво си мислиш, че правя?

— Вероятно… слушаш нещо друго — отвърна Джейми.

— Може би — усмихна се Зак. — А може би не. Лека нощ, Джейми. Ще ти се обадя. — Той затвори вратата зад себе си.

Няколко минути Джейми остана неподвижна, а после закачи веригата на вратата. Бих искала да имам такава верига на сърцето си. Защото то се стреми към сърцето на Зак Дънам.