Серия
Джак Уест Младши (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Seven Ancient Wonders, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 40 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Матю Райли. Седемте смъртоносни чудеса

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-584-069-2


По-долу е показана статията за Седемте смъртоносни чудеса от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]

„Седемте смъртоносни чудеса“ е роман на австралийския писател Матю Райли. Той е първият от поредицата за Джак Уест-младши. Продължението му се нарича „Шестте свещени камъка“, а през 2009 г. се появява и третата част – „Петимата велики воини“.

„Колекция от чудеса, събрани от цял свят“

Заглавие на колекция от документи, написани от Калимах Киренски, Главен библиотекар на Александрийския музей, загубена при унищожаването на прочутата библиотека през 48 г.пр.н.е.

„Гърчете се от страх, плачете в отчаяние, жалки смъртни, защото онзи, който дава голямата власт, също така я и отнема.

Защото ако Бенбен не бъде на свещеното си място в Светата земя, на светата височина, до седем залеза след пристигането на Пророка на Ра, по пладне на седмия ден, огньовете на Ра, неумолимия унищожител, ще ни погълнат до един.“

Надпис с йероглифи, на възраст 4500 години, намерен на върха на Голямата пирамида в Гиза на мястото, където някога се намирал Пирамидионът.

„Мечтал съм да имам и съм притежавал неограничена власт. И знам едно — тя подлудява хората.“

Александър Велики

Признателност

Първо и най-вече, задължен съм на прекрасната документална книга „Тайната зала“ на египтолога Робърт Бовал. Той е човекът, разгадал, че пирамидите в Гиза копират разположението на звездите в съзвездие Орион.

Точно от „Тайната зала“ научих, че Златният пирамидион наистина някога е увенчавал върха на Голямата пирамида в Гиза. Като автор мога да споделя, че е прекрасно да се натъкнеш на нещо толкова голямо и страхотно, че то да стане основен елемент на собствена история, така че когато прочетох за Златния пирамидион, направо заподскачах из стаята, защото бях намерил именно това.

Често ме питат: „Откъде черпиш идеи?“. Ето отговора ми: чета много книги, които не са художествена проза, а ако четеш достатъчно много, няма начин да не попаднеш на бисери като този. Като труд върху по-тъмната страна на Древен Египет, с интересни раздели за Словото на Тот и Сфинкса, искам горещо да препоръчам тази книга на всеки, който желае да научи колкото може повече за Древен Египет.

На домашния фронт съпругата ми Натали беше образец на поддръжка и окуражаване — четеше чернова след чернова, спестяваше ми грижите по чистенето на къщата и най-вече с удоволствие разреши меденият ни месец в Египет да се превърне в квазиизследователска експедиция.

Честно, в Египет се превърнах в един от онези туристи, които първи скачат от автобуса и се качват последни на него, да не говорим, че не спират да досаждат на гида с най-различни странни въпроси. Например в Долината на царете попитах: „Има ли йероглиф, който казва: «Смърт на крадците на гробници»?“. (Естествено, че имаше и вие можете да намерите изображението му в тази книга.) Никой от нас няма да забрави изследването ни — на своя глава, разбира се — на страшните подземни крипти под Червената пирамида южно от Гиза на светлината на мъждукащо фенерче!

Както винаги, и този път благодарности на „Пан Макмилиън“ за поредното страхотно усилие. Съдбата ме е дарила с късмета да работя с хора, които оформят труда ми наистина добре (обложката на тази книга страшно ми допада).

Най-добри пожелания на агентите ми в „Уилям Морис Ейджънси“ Сюзан Глук и Юджени Фърнис — те се грижат за мен наистина добре! Дори няма да споменавам страхотните хора в Лос Анджелис (по-специално Алиша Гордън и Дани Грийнбърг), които ме отменят в грижите за филми.

Искам да благодаря на господин Дейвид Епер, който направи щедра вноска в любимия ми благотворителен фонд „Бълант Чарити Чалъндж“, като купи „името“ на герой в тази книга по време на годишната вечеря-търг на „Бълант“. По този начин синът му Макс Епер се превърна в професор Макс Епер, с прозвище Магьосника. Благодаря, Дейв.

И накрая, семейство и приятели, отново ви поднасям моите благодарности за подкрепата и търпимостта. Мама и татко, брат ми Стивън, приятели като Бек Уилсън, Ник и Саймън Козлина и, разбира се, първият ми официален читател, моят добър приятел Джон Шротен, който вече от много години продължава да чете произведенията ми в ложите на стадионите по крикет. Когато забрави за крикета, защото се е захласнал в книгата ми, това е добър знак!

Повярвайте ми, в основата на всичко е окуражаването. Ще повторя онова, което съм казвал в предишни мои книги: „Всички вие, които познавате писатели, никога не подценявайте силата на добрата дума“.

М. Р.

Сидни, Австралия

Октомври 2005