Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dave (2013 г.)

Издание:

Доминик Бартелеми. Рицарството.

От антична Германия до Франция през XII век

 

Френска, първо издание

 

Превод: Красимир Петров

Научен редактор и консултант: д-р Ивелин Иванов

Коректор: Людмила Стефанова

Художник: Чавдар Гюзелев

Предпечатна подготовка: Мариана Димитрова

 

Печат: „Абагар“ АД — Велико Търново

Издателство „Рива“, 2010 г.

ISBN: 978-954-320-307-9

История

  1. — Добавяне

Къде да търсим корените на рицарството? В Рим, в традициите на древните германци, описани от Цезар и Тацит, или в развитието на Франкското кралство, в последствията от арабските и норманските нашествия от VIII-XI в.? Без колебание можем да заявим, че настоящата книга на Доминик Бартелеми е един от поредните и оригинални опити в търсене на отговори на тези въпроси.

Последовател на известната Школа на аналите и на неповторимия Жорж Дюби, Бартелеми се нарежда сред най-добрите изследователи на процеси и явления като феодалната промяна около хилядната година, насилието, войната и мира в периода на ранното и високото Средновековие (V-XIII в.). Сред най-забележителните му изследвания бих посочил трудове като La Société dans le Comté de Vendôme: De l’an mil au XIVe siècle (Fayard, 1993), La Mutation de l’an mil, a-t-elle eu lieu: Servage et chevalerie dans la France des Xe et XIe siècles (Fayard, 1997), L’an mil et la Paix de Dieu: La France chrétienne et féodale, 980-1060 (Fayard, 1999), Chevaliers et miracles: La violence et le sacré dans la société féodale (Colin, 2004), както и настоящата книга, издадена през 2007 г. от издателство Fayard под заглавието La chevalerie. De la Germanie antique à la France du XIIe siècle.

Като модерен историк и последовател на методите на социалната антропология, Бартелеми преразглежда някои от наложените тези в медиевистиката като т.нар. феодална революция около хилядната година, както и проблема за същността и консолидирането на рицарството като социална група. Бих подчертал, че той поддържа тезата за дълъг и еволюционен път на промени в противовес на по-старото схващане за революционната същност на феодалните промени на запад от Рейн и на север от Лоара. Що се отнася до рицарството, Бартелеми отхвърля традиционните обвинения за провокиране на ендемично насилие, за мащабите и последиците на феодалните или частните войни и критикува идеалистичните виждания за миротворческата роля на Църквата и на епископите в периода X-XII в.

Връщайки се към настоящата книга, бих подчертал думите на автора, че настоящият труд представлява по-скоро есе или поредица от хипотези и приблизителни оценки. Авторът отделя особено внимание и цитира части от писмени извори и образци на средновековната литература в търсене на следите на рицарския начин на мислене и живот, а изкушеният от магията на Средновековието читател ще открие в това изследване нещо нетрадиционно и нетипично за много исторически трудове. Разлиствайки тази обемиста книга, читателят ще се убеди, че тя не е просто излагане и анализ на факти и събития, а увлекателно четиво за зараждането, еволюцията на рицарското съсловие като социално-политическа реалност и на неговата менталност. Неусетно, страница след страница, Доминик Бартелеми приобщава читателя към изследователския процес, търси и предлага възможни, но не и натрапващи се отговори. Авторът не просто разказва, той говори, споделя с нас логиката на своите тези. Понякога ясните, готови отговори просто отсъстват, оставяйки читателя в кратък размисъл.

В това дълго пътешествие във времето от Античността до XII в. изплуват множество исторически личности и наименования на региони и събития, които често звучат не съвсем познато за българския читател. Един от характерните примери е наименованието Окситания (окситански), което е рядко използвано извън тясната научна гилдия. Ето защо е необходимо уточнението, че появилото се през XIII в. наименование Окситания визира обширни територии в Южна Франция, които до голяма степен се покриват с териториите на ранносредновековна Аквитания. Бих допълнил, че основната част от средновековна Окситания обхваща територии в днешна Южна Франция, но също и по-малки области в италианските Алпи, Пиренеите, Каталуния и Монако.

На следващо място бих подчертал някои особености в превода на някои лични имена. В най-общи линии е следван принципът за възможно най-малка промяна на личните имена, използвани в оригиналния текст, но в същото време са следвани и наложили се в научни и научно-популярни преводи форми на лични имена, исторически термини и понятия. Ето защо бих насочил вниманието на читателя към няколко личности в текста.

Използването на името Гийом Завоевателя (Гийом Нормандски) за събитията до 1066 г. и представянето му под името Уилям Завоевателя след тази дата е обусловено от завладяването на Англия след битката при Хейстингс от 1066 г. Следвайки този принцип, неговите синове Уилям Рижия и Хенри Боклер също са представени с английски лични имена. Изключение е най-големият син на Завоевателя, който е представен като Роберт Куртьоз (Роберт Нормандски), тъй като владее само херцогство Нормандия. От друга страна, въпреки логичните доводи за използването на личното име Бодуен, настоящият превод използва формата Балдуин поради широката историческа популярност на това име у нас. Що се отнася до духовните лица и хронистите, при някои от тях са следвани както наложили се вече в академични и научно-популярни издания имена, така и имена с очевидно френско звучене. Част от тях се появяват за пръв път в български превод, което определено е заслуга на преводача. В заключение бих подчертал, че представянето на личните имена на исторически личности в превода на това забележително изследване е резултат от необходим и разумен компромис. Основната цел е по-добра четивност на текста и улесняване на читателя в търсене на допълнителна информация за личности, събития и термини в български научни издания и енциклопедични справочници в печатен и електронен вид.

Вярвам, че тези въвеждащи думи ще помогнат на всички изкушени от Средновековието, които разтварят страниците на този увлекателен разказ за раждането на рицарството.

д-р Ивелин Иванов

преподавател по средновековна история

Край