Серия
Сейнт Джон-Дюра (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Legendary Lover, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 61 гласа)
Сканиране
dubina (2008)
Корекция
Emmy Husein (2013)
Корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Сюзън Джонсън. Любовникът

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2001

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954-585-252-6


Първа глава

Кристъл Палас

Лондон, май 1851 г.

Маркиз Редвърс зърна Сара Палмър и леля й, лейди Талиен, преди да го видят те, и побърза да се отдалечи. Тълпата, дошла на Световното изложение, му осигуряваше необходимото прикритие. Четиридесетте хиляди ежедневни посетители създаваха истинска блъсканица под стъклените сводове на Пакстън. Забърза из навалицата, без да обръща внимание на изложените стоки. Единствената му грижа беше да се отдалечи колкото може повече от двете дами. Сара му бе хвърлила око и това винаги бе достатъчен повод за бягство от негова страна, а леля й Белла, една от многобройните му любовници, напоследък бе започнала да предявява изисквания. Определено бе време да си плюе на петите, не само сега, а и в бъдеще.

Маркиз Редвърс хвърли поглед през рамо, но като не забеляза наоколо издайническите розови пера на бонето, си отдъхна. Реши следващия път, когато срещне двете Палмър, ясно да им даде да разберат, че не могат да разчитат на него. Не искаше да го прави днес. Чувстваше се дяволски изморен след двете изпълнени с жени и пиршества нощи. И ако Сара Палмър не разбираше, че той нямаше намерение да се жени, поне засега, леля й със сигурност бе наясно с този факт, както и цялото висше общество.

Обърна се напред, но очевидно бе закъснял, защото се блъсна в някаква дама, която четеше брошура. Тя залитна назад, а изненаданият й вик бе погълнат от шумотевицата. Младият мъж реагира инстинктивно, като я хвана за ръката и я дръпна силно към себе си; в противен случай и двамата щяха да паднат. Непознатата отвори широко очи от интимния допир с мускулестата му гръд и силните бедра. Изумена, тя вдигна поглед към тъмните очи, които на свой ред се вторачиха с интерес в лицето й.

Беше прелестна — със златни коси, ослепителна, с очертани с ювелирна точност чувствени форми — и въпреки двете безсънни, изпълнени с разврат нощи, сетивата на маркиза се пробудиха напълно.

— Простете — промълви той с приглушен, очарован тон.

— Простено ви е.

В думите й долови известна резервираност.

Но не я пусна. Пищната й гръд, добре оформените бедра и големите очи бяха прекалено интригуващи.

— Французойка ли сте?

— Пуснете ме, ако обичате.

Сега вече гласът й прозвуча хладно.

Въпреки разпътния си живот, той си оставаше джентълмен; пусна я и отстъпи крачка назад. Но хвърли поглед на брошурата, която държеше непознатата. Машината на корицата представляваше внушителен конгломерат от газови лампи и огледала. Точно същото съоръжение бе изложено пред тях, от двете страни на операционна маса.

— Мислех да купя десетина от тези — отбеляза той, като посочи усмихнато към брошурата.

Изненадата й бе очевидна.

— За болницата, за моите наематели — добави той.

— Трябва да имате много голямо болнично заведение.

Тя беше нащрек. Никога досега не беше виждал подобно изражение у някоя жена; добре известен факт бе умението му да се харесва на нежната половина на света.

— Само по едно малко във всяко имение — продължи да импровизира маркизът.

Предпазливостта изчезна от погледа й и бе заменена от искрица интерес.

— Лекари ли сте наели, или само медицински сестри? Забелязала съм, че сестрите често…

Тук тя се оживи искрено. Той я поведе нататък, като отговаряше на потока от въпроси така, че поощряваше още повече страстния й интерес в тази странна област, свързана с грижите за пациентите. Младият мъж бе безкрайно чаровен, но това бе резултат от огромната му практика.

„Дали е така оживена и в леглото?“ — запита се той, като опитваше да намери начин да научи лично отговора на този въпрос. И ако покупката на десетина от тези съоръжения щеше да вкара тази ослепителна жена в леглото му, нямаше да пожали парите.

Покани я на вечеря, нещо съвсем скромно, на което щели да присъстват само роднини, измисли набързо той. Очевидно колебанието й бе породено скоро от чувство за благоприличие, отколкото от липса на интерес.

— Може би познавате леля ми, лейди Маркъм.

И облеклото, и маниерите й показваха, че принадлежи към неговия свят. А той знаеше какви са изискванията на протокола в такъв случай.

— Баща ми я познава — отговори младата жена. — Нейният съпруг посредничи при воденето на преговорите между Гърция и Турция.

— Баща ви ли?

— Паша Дюра.

— Ааа… борецът за свобода. — Паша Дюра бе служил известно време в правителството на Гърция; името му беше добре известно в Европа. — Бих могъл да изпратя карета, която да ви вземе в девет.

— Леля ви ще бъде ли там?

Дори ако трябваше да я измъкне насила от леглото.

— Да — отговори маркизът.

— Добре тогава… би ми било приятно. — Усмивката й засенчи осветлението за операционното помещение. — Името ми е Венера.

„Съвършено подбрано — помисли си той. — Интересно дали е наследила и любовните наклонности на богинята.“

— Аз съм Джак Фицджеймс.

— Маркиз Редвърс! — произнесе с отвращение тя. — Страхувам се, че тази вечер съм заета. Извинете ме.

И като се обърна рязко, тръгна надясно.

Но младият мъж не се боеше от предизвикателствата. Очевидно тя възнамеряваше да остане в Лондон поне още две седмици. Следователно разполагаше с достатъчно време да я прелъсти, реши маркизът, като я проследи с поглед, докато се изгуби сред тълпата.

 

 

— Нова звезда ли си намери? — Нед Дарлингтън намръщи саркастично чело, когато маркизът се приближи до експозицията на Турция. Все още стоеше покрай стъкления шкаф с оръжия, които бяха дошли да разгледат. — Руса ли е или руса?

Джак присви очи.

— Откъде, по дяволите, знаеш?

— От колко време се познаваме? — попита снизходително барон Дарлингтън.

— Достатъчно дълго, очевидно. — На лицето на маркиза бавно се появи усмивка. — Но тази е наистина великолепна.

— Нима всички не са великолепни?

Джак се усмихна още широко.

— Колко циничен си, Нед, докато аз съм просто очарован.

— Несъмнено слабостта ти към дамите обяснява до голяма степен успеха ти сред тях.

— Наистина ги харесвам. Това не е тайна. — Тъмните му вежди се раздвижиха изразително. — Дамата се нарича Венера.

— Колко на място само, като се има предвид репутацията ти на расов жребец.

— По-скоро обещаващо.

— И кога те очаква в леглото си?

— Тъй като ме отряза най-безцеремонно, вероятно ще ми бъдат необходими няколко дни, докато стигна дотам.

Баронът се изхили.

— Да не би да губиш почва под краката си?

— Тя е французойка.

— И явно не знае за таланта ти да доставяш удоволствие на дамите.

Усмивката на Джак разкри белите му зъби.

— Явно знае, и точно там е проблемът.

— Значи ще трябва да й промениш мнението.

— Точно това си мислех и аз.

— Французойките знаят какво искат. Може би ти не си неин тип. Помислил ли си за това?

— Бъбрихме си много приятно, преди да научи името ми.

— Заедно с порочните ти наклонности. — Нед сви рамене. — Ако се прави на толкова добродетелна, по-добре не си губи времето с нея.

— Но аз искам.

— Искаш да превземаш непревземаеми крепости? И откога?

— Нищо не е непревземаемо — промълви маркизът.

Приятелят му го изгледа замислено.

— Подобен коментар почти изисква да се обзаложим… и ако не познавах непогрешимия ти талант на прелъстител, щях да рискувам парите си.

— Тя просто трябва да ме опознае добре — заяви с обезоръжаваща усмивка Джак Фицджеймс.

— Очаквам да го направи. Случвало ли се е някоя жена да ти откаже?

— Досега не.

 

 

Макар да бе решил мъдро да не се обзалага за изхода на новата прелъстителска кампания на маркиза, Нед развеселено разказа историята за отказа на дамата на неколцина приятели. Повечето от тях обаче не бяха толкова предпазливи или проницателни като него. А може би просто за тях бе назрял моментът да направят някакъв скандален залог. Тази вечер маркизът бе предшестван навсякъде от клюката за Венера Дюра, а когато влезе в Брукс, книгата за облозите бе запълнена с наистина екстравагантни облози. Той беше наясно с каква бързина се разпространяваше всяка клюка из висшето общество, затова прие невъзмутимо закачките и коментарите. Но обърна внимание на факта, че някои бяха заложили парите си на дамата — заради способността й да отбива авансите.

Маркизът прекара голямата част от вечерта в игра на карти и, както обикновено, печелеше. Междувременно изпи забележително количество алкохол, нещо, с което бе прочут, като отбиваше опитите да бъде разискван интереса му към мис Дюра. Но късно същата вечер, когато всички обърнаха по няколко чаши, дискретността и тактът изчезнаха.

— Тази вечер тя е на бала на херцогиня Гровланд — отбеляза един от неговите компаньони и повдигна закачливо вежди. — Ти защо не си там?

— Вече изпусна вечерята — допълни с усмивка друг; липсата на интерес на маркиза към светските вечери бе добре известна.

— Ще играем ли или ще обсъждаме сексуалния ми живот? — изръмжа Джак, като вдигна очи от картите си и изгледа открито своите партньори.

— И двете — отговори бодро младият виконт Талмонт и даде знак на крупието да му даде още една карта. — Знаеш ли, че недосегаемата мис Дюра през последните две седмици отказа на двама херцози и на неколцина графове? — И додаде, без да се смути от безизразния поглед на Джак. — Мислиш ли, че ти би се справил добре?

— Аз не й предлагам титлата си, Алистеър. Надявам се, това е ясно на всички.

— Не е нужно да ни бъде ясно на нас, Редвърс. Но не те съветвам да споменаваш пред дамата веднага каква е природата на интереса ти към нея.

Лорд Халвърстън изгледа спортсменски насядалите около масата мъже.

— Аз не съм искал от никого съвет — промърмори маркизът, — но бих ти взел част от парите, ако това е най-доброто, което можеш да направиш.

И кимна към разпръснатите му върху зеленото сукно карти.

— По дяволите, Редвърс! — изръмжа Чарлз Гивънс. — Как успяваш да го правиш ръка след ръка?

— Просто имам късмет — отговори любезно Джак и прибра чиповете от средата на масата. — Или може би обръщаш прекалено голямо внимание на любовния ми живот и недостатъчно на твоите карти.

При следващите няколко раздавания всички, в различни стадии на опиянение, се съсредоточиха върху картите, но без особен резултат. Преди да бе изминал час маркизът спечели още двайсет хиляди. А след като погледна към стенния часовник, махна на един от лакеите и му поръча да донесе бутилка бренди. Събра печалбите си, подаде ги на друг прислужник, взе си довиждане и стана от масата, без да дава обяснения. Пое поръчаното бренди от ръката на появилия се в този момент на вратата лакей и затича надолу по стълбите.

Беше обещал на херцогиня Гровланд да отиде и да танцува с нея преди полунощ, и му оставаха само десет минути, за да изпълни обещанието си.