Агата Кристи
Проклятието на огледалото (12)

II.

— Я виж ти! — възкликна мис Марпъл, като поруменя от удоволствие и изненада. — Я виж ти, това наистина е изненада. Как си, мое мило момче? Всъщност, май вече не си момче. Какъв си сега — старши инспектор, или, как му викат сега, „командир“?

Дърмът й обясни сегашното си звание.

— Предполагам, че едва ли е необходимо да те питам защо си тук — каза мис Марпъл. — Нашето местно убийство е заслужило вниманието на Скотланд Ярд.

— Прехвърлиха го на нас — потвърди Дърмът. — Естествено, веднага след пристигането си се явих първо в щаба.

— Искаш да кажеш, че… — мис Марпъл бе поласкана.

— Да, лельо — каза й свойски Дърмът. — Теб имах предвид.

— Боя се, че днес вече много не ме бива — отвърна мис Марпъл със съжаление. — Не излизам често.

— Излизаш достатъчно често, колкото да паднеш и да те вдигне една жена, която десет дни след това става жертва на убийство — прекъсна я Дърмът Крадък.

Мис Марпъл измърмори нещо, което можеше да се изтълкува и като „Я виж ти“.

— Не знам откъде научаваш тези неща — добави тя.

— Би трябвало да знаеш — рече Дърмът Крадък. — Самата ти си ми казвала, че в едно село всеки знае всичко за всички. Между другото — добави той, — още като я видя, помисли ли, че ще бъде убита?

— Не, разбира се! — възмути се мис Марпъл. — Що за мисъл!

— Не откри ли в погледа на съпруга й нещо, което да ти напомни за Хари Симпсън или за Дейвид Джоунс? Въобще за някой твой стар познат, който е бутнал жена си в някоя пропаст?

— Не — отвърна мис Марпъл. — Сигурна съм, че мистър Бедкок никога не би извършил такова злодеяние. Е, почти съм сигурна — добави тя замислено.

— Е, след като знаеш каква е човешката природа… — промърмори Крадък.

— Така е — каза мис Марпъл. — Предполагам, че след като премине първоначалната му скръб, бързо ще я забрави.

— Защо? Грубо ли се е държала с него?

— Не — отвърна мис Марпъл. — Според мен обаче не бе тактична жена. Грижовна — да. Тактична — в никакъв случай. От онези жени, които се грижат за мъжа си, когато е болен, гледат винаги да е добре нахранен и поддържат домакинството. Не допускам обаче някога да се е опитала да разбере какво точно той мисли или чувства. При такова отношение един мъж се чувства самотен.

— Какво мислиш ще стане с него? Ще бъде ли така самотен и в бъдеще?

— Предполагам, че скоро отново ще се ожени — каза мис Марпъл. — Може би даже много скоро. И по всяка вероятност, за негово нещастие, за жена от същия тип. Ще се ожени за жена с характер, по-силен от неговия, това искам да кажа.

— Имаш ли някого конкретно предвид? — попита Дърмът.

— Не — каза мис Марпъл. — Толкова малко съм в течение на това, което става — добави тя със съжаление.

— Добре. Но в такъв случай, какво мислиш по въпроса? Мисленето никога не ти е изневерявало.

— Мисля, че би трябвало да поговориш с мисис Бантри — отвърна неочаквано мис Марпъл.

— Мисис Бантри? Коя е тя? Има ли някакво отношение към филмовия свят?

— О, не — каза мис Марпъл. — Живее в източната част на Госингтън. И тя е била на партито. Преди време Госингтън Хол бе нейна собственост. Нейна и на съпруга й, полковник Бантри.

— Казваш, че е била на партито. Видяла ли е нещо?

— Според мен е най-добре да чуеш от самата нея какво е видяла. Може и да няма кой знае какво отношение към случилото се, но не е изключено и да ти подскаже някои работи. Кажи й, че аз те изпращам. И да не забравя, спомени й Дамата от Шалот.

— Дамата от Шалот ли? Вие някакъв шифър ли си имате?

— Самата аз бих се изразила по-иначе — каза мис Марпъл, — но тези думи ще я подсетят за нещо.

Дърмът Крадък стана.

— Пак ще намина — сбогува се той.

— Това ще бъде много мило от твоя страна — зарадва се мис Марпъл. — Може би някой ден, ако намериш време, ще дойдеш да пием заедно чай. Знам, че днес много от младите хора пият само алкохол и намират следобедния чай за отживелица.

— Вече не съм чак толкова млад — отвърна Дърмът Крадък. — Благодаря ти. Някой ден с удоволствие ще дойда да пием заедно чай. Ще пием чай, ще поклюкарстваме и ще си поговорим за селото. Между другото, знаеш ли нещо за филмовите звезди или за живота на хората от киностудиото?

— Нищичко — отвърна мис Марпъл. — С изключение на това, което чувам.

— Ти обикновено чуваш доста неща — отбеляза Дърмът Крадък. — Довиждане. Радвам се, че се видяхме.