Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Малышам о звездах и планетах, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Стефка Христова Първанова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ganinka (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
Издание:
Ефрем Левитан. На малките — за звездите и планетите
ИК „Народна просвета“, София, 1989
Редактор: Надежда Кортенска
Коректор: Елена Гончарова
История
- — Добавяне
Необикновеният приятел на джуджето Кнопкин
— Света! Ела тук по-бързо! Татко ще ни показва диафилми! — повика сестричката си Алик.
— Днес — каза Татко на децата — трябва да изпълня поръчението на джуджето Кнопкин. Аз му разказах как сте наблюдавали Слънцето и джуджето Кнопкин каза, че преди да провеждате нови наблюдения, трябва да се запознаете с Лъча. Това е най-добрият приятел на джуджето Кнопкин.
— А Лъчът ще дойде ли при нас? — попита Алик.
— Разбира се — каза Татко. — Света, включи диапроектора.
Лампата на диапроектора светна, но на екрана не се появи никаква картинка. Просто екран, бял екран — и това е. „Нищо интересно“ — помислиха децата.
— Лъчът е вече тук — каза Татко. — Вижте как идва от диапроектора към екрана.
— В киното винаги виждаме това — каза Света.
— Но в киното е интересно, а тук е просто светлина — разочаровано промърмори Алик.
— На нас ни е нужен именно обикновен лъч светлина. С него ще правим опити. Първи опит: ръка на екрана. — При тези думи Татко постави ръката си така, че тя се оказа на пътя на светлинния лъч от диапроектора. И на екрана също се появи ръка. Огромна и черна! Защото това не беше просто ръка, а сянка на ръка.
— Сега ще направим театър на сенките — обяви Татко. — Пръв започвам аз с моите зверчета и птици.
Докато децата се усетят, на екрана се появиха зайче, котенце, лебед и други весели сенки.
— А защо на екрана се появяват сенки? — попита Татко.
— От диапроектора — каза Света.
— И от нашите ръце — каза Алик.
— Значи, за да се появи сянка, е нужна светлина и някакъв предмет. Така ли е?
— Разбира се — отговориха децата.
— А може ли да се вземе който и да е предмет?
— Да — побърза да отговори Алик. И на екрана се появиха сенките на различни предмети (топка, молив, кола играчка).
— Виж — каза Татко, — ето аз също вземам предмет, поставям го между диапроектора и екрана, а няма никаква сянка.
— Ти взе не предмет, а парче обикновено стъкло — засмя се Алик.
— А нима това не е предмет?
— Предмет е — каза Света.
— Но по какво се отличава този предмет от играчките? — попита Татко Алик.
— Той е тънък — заяви Алик.
— Е, и какво? Вземам лист хартия и, както виждаш, от него се получава прекрасна сянка.
Но нали хартията е още по-тънка от стъклото… Какво става?
— През стъклото всичко се вижда, а през хартията нищо не се вижда — досети се Света.
— Правилно — съгласи се Татко. — Запомнете: когато светлината пада върху непрозрачен предмет, се получава сянка. Това става, защото светлинните лъчи не могат да минат през този предмет.
— Как така? — не разбра Алик.
— Много просто — каза Татко. — Представи си, че пътуваш с колело. И изведнъж виждаш отпред дърво. Какво, ще вървиш ли срещу него?
— Разбира се, че не! — засмя се Алик.
— А какво ще направиш?
— Ще завия встрани.
— Правилно — каза Татко. — Ти можеш да завиеш, но Лъчът не може. Той може да се движи само направо, никъде не завива, затова и се получава сянка. Ако Лъчът можеше да заобиколи предмета, нямаше да има сянка.
— А Лъчът бързо ли се движи? — попита Света.
— Много бързо — отговори Татко. — По-бързо от най-бързия влак…
— По-бързо и от самолет? — не повярва Алик.
— И от космическа ракета по-бързо? — не повярва Света.
— Да — отговори Татко. — Лъчът се движи по-бързо от всичко на света. На Лъча нищо не му струва да долети от Москва до Владивосток. Той ще бъде там, преди да успеете да мигнете.
— Това е чудесно! — възхити се Алик.
— Колко бърз е Лъчът — каза Света. — Само не разбирам защо джуджето Кнопкин е решило да ни запознае с него. Та нали ние искаме да научим всичко за Слънцето.
— За да научим повече за Слънцето, ни е нужен Лъчът — отговори Татко. — Слънцето свети и изпраща във всички посоки лъчи, които могат да разкажат на учените много неща за Слънцето.
— А ние можем ли да научим нещо от Лъча? — попита Света.
— Изглежда, че можем — усмихна се Татко, — но за това следващия път.