Шарлот Лъм
Нежно очарование (8)

Осма глава

Няколко секунди Белинда го гледа изумена.

— Никак не е смешно, Винсънт! — прозвуча неуверено гласът й.

— Не съм и искал да бъде — отвърна той и очите му тревожно погледнаха към дома на родителите му. — Вече видя брат ми. Време е да тръгваме.

Тя неволно проследи погледа му и разбра защо се беше обезпокоил. Към тях бързо приближаваха родителите му със загрижени сериозни лица.

— Е, сега си ти наред! Майка ти и баща ти изглеждат така, като че ли се готвят да те убият.

— Виж какво, защо не отидеш в колата? Няма да се предадат така лесно, сама знаеш…

Винсънт я отпрати, а сам се запъти да посрещне възрастната двойка. Въпреки че бащата беше вече с посивели коси, приликата му с по-големия син беше поразителна. Рики приличаше повече на майка си — госпожа Гарет също бе синеока и с фино телосложение. На снимката в Дилингам Плейс съпрузите Гарет бяха усмихнати и щастливи, но сега съвсем не изглеждаха въодушевени…

Белинда ги наблюдаваше от разстояние и се чудеше какво ли си говорят с Винсънт. Ако се съдеше по израженията на лицата им, бяха разгневени. Пада му се, щом без всякакво предупреждение решаваше живота на толкова много хора! От една страна Белинда се радваше на малкия реванш за неприятностите, в които Винсънт я бе вкарал, но от друга, несъзнателно започваше да се безпокои за него. Имаше защо да се опасява — Магдалин определено не й харесваше и тя не би желала да го види един ден в обятията на тази наперена своенравна госпожица.

В този момент Винсънт се завъртя на токовете си и намръщено закрачи към колата. Без да погледне към Белинда, той се качи и с трясък затвори вратата.

Пристигнаха в Дилингам Плейс, без да разменят нито дума. Джес ги посрещна на входа.

— Най-после се върнахте! Бях започнала вече да се тревожа. Изненадана съм от Винсънт — да те държи толкова време навън! Не забравяй, че си още в период на възстановяване.

— Съжалявам, ако сме ти създали грижи, Джес — усмихна се помирително Белинда. — Изкарахме чудесен следобед, обядвахме навън, после карахме лодка по реката…

— Добре, добре, сега бързо в леглото. След половин час ще ти сервирам вечерята горе.

Белинда се прибра в стаята си, взе душ и вече си лягаше, когато телефонът долу иззвъня. Дали е Магдалин, зачуди се тя. Все едно кой е, не е нейна работа. Какво я интересува кой търси Винсънт Гарет? Взе книгата и я разлисти. Малките черни букви се размазаха пред очите й. Защо си губеше времето с този скучен роман?

— Спиш ли? — На вратата се почука и Белинда се изправи с пламнало лице. Беше Джес. — Нося ти препечени филийки и бъркани яйца, а тук има ягоди със сметана — допълни тя, като умишлено пропусна да отбележи, че в яйцата бе поставила парченца пушена сьомга.

— Превъзходно! — Белинда отмести книгата настрана и бодна тук-там с вилицата. — М-м-м, вкусно!

Джес я погледна със задоволство и тръгна към вратата:

— След малко ще се върна да взема таблата и да загася лампата.

— Слушай, Джес, не съм малка…

— Но понякога се държиш като дете — усмихна й се сестрата и излезе.

Белинда се облегна удобно назад и се замисли. Кого бе очаквала да види, когато преди малко на вратата й почука Джес? Още усещаше лудешкото препускане на сърцето си. Със сигурност не и Винсънт! Или може би… Да не би да се влюбваше в него? О, небеса! Изплашена, тя решително отхвърли тази мисъл.

Странно! Колко малко означаваше Рики за нея сега. Чувствата й към него се бяха променили. Не бе усетила кога точно се беше случило това. Може би когато Винсънт й бе разказал за женитбата му с Мег? В ония дни нещастието й можеше да се сравни само със смъртта. А днес? Днес най-после Белинда бе проумяла истината — не обичаше вече Рики. Харесваше го, но това чувство нямаше нищо общо с любовта. Беше потресена от откритието си.

Усмихна се вяло, спомняйки си реакцията му днес следобед, когато я видя за първи път след злополуката. Беше направо разтърсен. Не беше очаквал да я види и чувството, изписано на лицето му, не беше нищо друго, освен безкрайна изненада, примесена с облекчение и задоволство. Любов в очите му Белинда не откри.

Тя въздъхна. Срещата им затваряше една не дотам приятна страница от живота й. „Утре е понеделник. Ще се обадя на мама и ще взема първия самолет за Нова Зеландия.“ С тази мисъл Белинда се унесе в първия си спокоен сън от месеци насам.

Когато се събуди на другия ден и слезе на закуска, разбра, че Винсънт бе отпътувал за Лондон. Двете с Джес се заеха с обичайните процедури — масажи и упражнения, а следобед се разходиха из градината и побъбриха.

— Отдавна ли познаваш Винсънт? — заинтересува се Белинда.

— Познавам го от раждането му — засмя се Джес. — Бяхме съученички с майка му, а когато тя се омъжи, й станах шаферка. Запазихме приятелството си. Още ми се обажда от време на време.

— В такъв случай сигурно знаеш всичко за мен?

— Разбира се. Дороти често споделя проблемите си с мен.

— Значи и аз съм един от проблемите й? — намръщи се Белинда.

— Страхувам се, че е така. Много се ядосваше… Ще ти призная, че никак не ми харесваше това, което чувах за теб. — Колкото и да се стараеше, Белинда не успя да скрие огорчението си. Почувства се засегната въпреки мекия тон на Джес. Сестрата усети болката й и стисна ръката й: — Но тогава не те познавах, скъпа. Познавах само Мег и бях много привързана към нея. Дороти и аз бяхме убедени, че Мег е единственият правилен избор за Рики, а за теб мислехме, че си лицемерна и амбициозна интригантка и изнудвачка.

— А сега ме познаваш и вече знаеш каква съм… — иронично я погледна Белинда.

— Да, сега те познавам и виждам, че през цялото време съм грешила в преценката си. Искрено съжалявам, че си изживяла толкова много огорчения! Но като че ли се поувлякохме. Време е за чай, да се връщаме…

Когато наближиха къщата, колата на Винсънт се плъзна през портала и се насочи към тях. Спря на няколко метра и Винсънт слезе, като им махна за поздрав:

— Забавлявате ли се?

— Връщаме се от разходка и се каним да пием чай. Ще ни правиш ли компания? — отвори Джес входната врата и забърза към кухнята.

— Умирам за чаша чай… — отпусна се Винсънт в едно от креслата и разкопча сакото си. Белинда също седна недалече от него й се загледа през прозореца. Небето ненадейно се бе покрило с тъмни облаци, а откъм хълма отсреща подухна тих ветрец и разклати клоните на дърветата. Дали не се задаваше буря?

— Родителите ми идват на вечеря утре — каза уж случайно Винсънт и спокойно посрещна разтревожения й поглед.

— Какво?

— Мисля, че отдавна трябваше да се запознаят с теб.

— За какво говориш всъщност? Та те ме познават. И ме ненавиждат…

— Държа да си променят мнението за теб, след като вече сме почти женени.

— О, Винсънт, забрави тези шеги!

— Казах ти, че не се шегувам. Трябва да се омъжиш за мен, друг избор нямаш.

Белинда скочи разтреперана и бързо закрачи към вратата, но Винсънт й прегради пътя.

— Бъди разумна, Бел! Ако подадеш иск срещу брат ми, ще почерниш живота на цялото семейство. Няма съмнение, че ще спечелиш, въпреки че злополуката не е по вина на Рики. Но съществува един факт, който не знаеш — пропуснал е да си плати застраховката.

— О, господи! — опря се на стената тя, но в действителност не беше изненадана ни най-малко, тъй като добре познаваше Рики.

— Да, типично за него — потвърди мислите й Винсънт. — Винаги е бил разсеян. Полицията естествено знае това. Обвиняват го за шофиране без осигуровка и за някои по-дребни неща. Но случаят още не е минал през съда. Делото ще се гледа веднага, щом разследването приключи. Ако се докаже, че Рики не е виновен за катастрофата, може да има някакъв шанс за него, но ако и ти подадеш иск за обезщетение, с нас е свършено. Била си пътничка в колата му и този факт несъмнено ще породи подозренията на полицията. Заключението ще бъде, че го признават за виновен.

— Но аз нищо не си спомням за злополуката! Казах същото и на полицая, който ме посети в болницата. Но ако ми казваш всичко това, за да ме откажеш от намеренията ми, грешиш! Изгубих осем месеца от живота си, останах без дом, без работа…

— Да не се връщаме отново към тази тема! — отегчено вдигна ръка Винсънт. — Знам цялата ти история наизуст. Признавам, че имаш основания да търсиш правата си, затова ти предлагам: омъжи се за мен и ще имаш и дом, и работа. Не мога да ти върна само осемте месеца пълноценен живот…

— А Рики? Ще ми го върнеш ли?

— Мога да те осигуря добре материално — продължи той, без да отдава значение на думите й. — Знаеш, че съм влиятелен човек и като моя съпруга ще можеш да живееш почитана и уважавана от хората.

Белинда почувства хлад. Винсънт говореше толкова делово, а очите му гледаха студено и пресметливо. Какво ли значеше бракът за него? А любовта? Говореше й за тях едва ли не като за сделка. Е, какво още да чака от такъв човек? Чувства? Страст? Приятелство?

— С други думи, искаш да ме купиш… — тъжно го погледна тя.

— Не го разбирай така. Но можеш да приемеш думите ми като много изгодно и за двама ни предложение.

— Не и за мен… Заблуждаваш се! Майка ти ме смята все още за подла изнудвачка. Ако се омъжа за теб, ще излезе, че е била права!

— Остави майка ми на мен! Знам как да се оправя с нея.

Белинда изви очи към него и изпита чувство на раздразнение при вида на самонадеяното му изражение.

— Знаеш как да постъпваш винаги с всекиго! И с мен, нали? Въпреки че искаш да стана твоя съпруга. Но не на тази цена! Животът ми не е хазарт, Винсънт. Отлитам утре за Нова Зеландия!

Вратата се отвори и влезе Джес с поднос в ръцете, върху който тихо потракваше чаеният сервиз.

— Отново ли се дуелирате? — хвърли им тя многозначителен поглед. — Белинда, седни, моля те, не бива да се преуморяваш! Винсънт, не бъди лекомислен. Занеси й чая… О, забравила съм кифличките! — забърза тя обратно към кухнята.

Винсънт се втурна към Белинда и хвана лицето й между двете си ръце:

— Никъде няма да ходиш! — лаконично отсече той. — Искам да си пред очите ми, за да съм сигурен, че няма да забъркаш някоя каша. А освен това у вас няма никого сега. Родителите ти са на почивка и няма да се върнат преди края на седмицата.

— Откъде знаеш? — взря се тя подозрително в него.

— Казаха ми, че заминават.

— Кога? — Белинда го гледаше все още недоверчиво.

— Обаждам им се по телефона един път седмично.

— Но защо? Та ти не ги познаваш! И откога си във връзка с тях?

— От самото начало. Трябваше да се погрижа и за тях — нали са ти близки… — обясни той с виновен поглед. — Свързах се с майка ти при първото й идване. Тя не можеше да си позволи да звъни всеки път в болницата и да се информира за състоянието ти, затова започнах да им се обаждам аз…

— Много мило от твоя страна…

— О, нищо особено! — сви рамене Винсънт. — Майка ти ми харесва. Тревогите й около теб бяха големи и се нуждаеше от почивка, затова си позволих да я уведомя, че се намираш в добри ръце.

Проумявайки скрития смисъл в думите му, Белинда се изчерви.

— Но аз говорих с нея по телефона. Защо не ми каза, че заминават?

— Защото аз я помолих. Сметнах, че ако разбереш, ще се почувстваш изоставена.

Така беше. Ах, този Винсънт! Откъде можеше да знае всичко за нея? Беше много странен мъж — от една страна безскрупулен и коравосърдечен, от друга — нежен и загрижен. Дали щеше да го разбере някога?

— Прав ли съм?

Белинда не можа да издържи повече на подканата в очите му и кимна сковано.

— Хайде на масата — викна от коридора Джес и влезе при тях с препълнена табла. — Вземете си от кифличките! Днес ги изпекох… Ето, тук има и сметана. Как искате филийките — с масло или с конфитюр?

— Няма значение. Мила приятелко — обърна се Винсънт към нея с блеснал поглед, — имаме новина за теб. И то каква! Сгодихме се, Джес!

— О, негодник! Ти наистина си най-големият… — заекна Белинда, опитвайки се да си проправи път към вратата, но Винсънт я грабна в обятията си и я завъртя.

— Мила, не му се сърди! — Джес сияеше. — Виж колко е развълнуван, не може да пази тайната и секунда повече! А това означава, че е истински влюбен. Но ако мислите, че сте ме изненадали, грешите! — Тя ги погледна хитро. — Чувствах, че се крои нещо зад гърба ми, още когато Винсънт те доведе тук, Бел. И толкова беше загрижен за теб… Но да си призная, годеж не съм очаквала… Дано да сте щастливи, деца мои! — После боязливо се вгледа в лицето на Винсънт: — Уведоми ли родителите си?

— Да, знаят за нас… — кимна той сдържано. — И се надявам да харесат и обикнат Белинда, когато я опознаят.

— Така, както я заобичах аз… — просълзи се Джес.

— Вижте! — отчаяно промълви Белинда. — Аз не съм…

Винсънт не я дочака да довърши, прегърна я и долепи устни до нейните. Без думи й каза това, което се бе събирало в душата му месеци наред. Когато чу отдалечаващите се стъпки на Джес и шума от затварящата се врата, той вдигна глава и нежно прошепна:

— Белинда, скъпа, може би е време дати разкрия истинската причина, която ме накара да се оженя за теб…

— Не искам да я знам! — отдръпна се тя.

— Чуй, Бел, остави тази игра! Вече знаеш причината, нали? Жените чувстват, когато мъжете ги желаят…

Думите му й подействаха като хладен душ. Изненадано трепна и слаба усмивка заигра по устните й.

— Да не искаш да кажеш, че… си се влюбил в мен?

— Да съм влюбен? — недоумяващо сви устни той. — Не знам, възможно е… Но ти какво — още ли вярваш във вълшебните приказки? Хайде, не ставай дете, мила, та ние сме зрели хора! Харесвам те много, ти си красиво момиче, което ме кара да се смея и да се радвам на живота, но не забравяй, че съм мъж и преди всичко виждам жената в теб. Желая те, Белинда, както не съм желал никоя друга жена преди теб! Но съм човек на честта и няма да те заставя да се любиш с мен, преди да сме сключили брак.

Белинда стисна устни. Мъже като Винсънт Гарет не се влюбваха в момичета като нея. Как би могла да се заблуди в несъществуващите му чувства? На какво се бе надявала? Била е само едно забавление за него и единствено от нея зависеше дали и занапред ще бъде играчка в ръцете му.

— Не съм жена, която ляга с всеки срещнат мъж! — обидено сви устни тя.

— Така ли? А Рики?

— Какво искаш да кажеш? Била съм с Рики, защото го обичах, а не защото… не защото…

— Не защото си го желала, нали? — с присмех се втренчи в нея Винсънт. — Не си го възприемала по начина, по който възприемаш мен сега, признай си!

— По кой начин? — изчерви се тя. — Не те разбирам…

— Много добре ме разбираш, Бел. И ако искаш да бъдем честни един към друг, ще признаеш, че ме желаеш толкова, колкото и аз теб! Време е да си изясним чувствата, скъпа.

— Не, недей! Няма да го понеса! — прошепна Белинда съкрушено, опитвайки се да избегне търсещите му устни, но спасение за нея вече нямаше. Можеше да се бори срещу него, но себе си не бе в състояние да победи. Целувките му бяха горещи като огън и сладки като мед — и тя почувства, за кой ли път, Господи, че желанието е по-силно дори от смъртта…

— Ще се разбираме — прошумоля като ветрец в косите й гласът му.

От гърдите й се изтръгна дълбока въздишка.

— Никого не съм мразила повече от теб в живота си…

Винсънт се засмя:

— Много добре! Бракът ни следователно няма да бъде отегчителен нито за теб, нито за мен. Какво по-хубаво от това?!