Елизабет Гейдж
Табу (9)

8

Кейт си нямаше представа, че ще да прекара следващите девет месеца от живота си в усамотения малък ресторант край шосе 22 и че Юъл Стимсън ще й стане по-близък от родната й майка.

Господин Стимсън („Казвай ми татко, ако искаш“) беше мил дядка, толкова любезен и сдържан, че с него Кейт се чувстваше в безопасност. Той така и не я попита за синините й в нощта, когато се появи на прага на дома му, или откъде идваше, или пък защо бе избягала. Не се опита да разбере кои бяха родителите й и никога не задаваше въпроси за миналото й.

Причините за това бяха очевидни. Старецът бе толкова безнадеждно самотен и тъй безпомощен пред влошаващото се състояние на малкия му ресторант, че бе готов дори да вземе под опеката си млада бегълка, като в замяна получи услугите й на „главен готвач и мияч на шишета“ в кухнята.

А Кейт учуди и Юъл Стимсън, и самата себе си през първите седмици след възстановяването си, като показа необикновени качества, подходящи тъкмо за тежката работа, от която неговото заведение се нуждаеше. Като начало се сприятели със сервитьорката готвачка — местно момиче на име Пам — която работеше на половин ден, и основно изчисти и преподреди ресторанта. Състави ново меню, сложи цветя по масите, оправи разпраните и изпочупени столове и пребоядиса всичко.

Освен това изчисти къщата на стареца, занемарена от години. Излъска подовете, изтупа килимите, грижливо избърса прахта и всичко изми. Дори изкърпи дрехите му. Юъл Стимсън я наблюдаваше по своя безпомощен начин и все повтаряше, че като я гледал как върши всичко това, имал чувството, че обичната му Франсис се е върнала у дома. Наричаше Кейт „фурия“ и не спираше да я хвали пред всеки, който се отбиеше в ресторанта и останеше достатъчно дълго, за да си побъбри с него.

В ресторанта Кейт готвеше и сервираше на клиентите. Тя бързо изучи сложното изкуство да изпълнява бързи поръчки — как да изпържи бекон с яйца за четирима на едната печка и в същото време да прави сандвичи в другия край на кухнята, как да приготвя вкусни блюда от вчерашно руло, претоплено картофено пюре и консерва боб и царевица. Между шофьорите на камиони и пътуващите търговци се разчу, че мястото се е подобрило, и те вече спираха не само за бензин, а и да се нахранят.

Но идваха не само за храната. Харесваше им и Кейт. С течение на времето тя се отвори и същите посетители, които отначало се оплакваха, че е туткава в кухнята, станаха редовни клиенти. Шегуваха се с нея и й се доверяваха, оплакваха се от мъчнотиите по пътищата и от жените си. Разбира се, тези дружески разговори бяха само претекст, за да се любуват на свежото й младо тяло. Тя носеше колосани престилки на квадратчета, в които изглеждаше чевръста и експедитивна. Но в неразгадаемите й очи се криеше някаква тайна, която сякаш се излъчваше от гъвкавите й крайници, от буйната й руса коса и най-вече от женствената плавност на движенията й — тъй изящни, че дори мизерното й обкръжение не можеше да помрачи техния блясък.

Повечето се влюбваха още щом я видеха и идваха пак главно заради нея. Единствената причина, поради която не й определяха среща, бе младостта й и измисленото обяснение на Юъл, че му била „единствена сестрина дъщеря“, дошла на гости.

Ресторантът и бензиностанцията тръгнаха от добре към по-добре. Юъл Стимсън броеше новите си приходи, претапицира сепаретата, купи няколко евтини, но приятни за окото пейзажа за стените и инсталира нов джубокс. Като върховен жест, ознаменуващ новата ера, най-после се реши и нае рекламното табло край шосе 22, за което жена му толкова често го бе молила.

След тежкия ден в ресторанта Юъл сядаше с Кейт в гостната и двамата слушаха „Еймъс и Анди“ и „Еди Кантърс Камъл Караван“ по старото радио в дневната. Докато радиопрограмата вървеше, Кейт четеше книга или списание, а Юъл седеше в креслото си и се опитваше да се шегува бодро. Ала сънят го оборваше, дишането му ставаше тежко и той не успяваше да сподави първото прохъркване. Тогава й пожелаваше лека нощ и бавно изкачваше стълбите, а Кейт оставаше да довърши четивото си и да доприбере, преди да си легне и тя.

Когато бяха заедно, говореха много. Юъл Стимсън й разказа всичко за покойната си жена и за дъщеря си, която все още обичаше безмерно въпреки делящото ги разстояние. Кейт с интерес поглъщаше разказите му, пленена от сложността на човешката природа и ободрена от обичта на стария човек към двете жени в неговия живот. Това й помагаше да забрави собствената си майка — себелюбиво и студено същество — и мизерните години под един покрив с Рей.

Поради явния възторг на Юъл Симпсън от Кейт и уважението му към личните й тайни тя разцъфтяваше под покровителството му и не след дълго се почувства под неговия покрив ако не у дома си, то поне спокойна и защитена, както не се бе чувствала от години насам. С всеки изминал ден добиваше нова самоувереност. И двамата се възраждаха за нов живот. Знаеха добре, че това няма да продължи дълго, защото Кейт бе млада и животът беше пред нея, но им харесваше да бъдат заедно и не мислеха много за бъдещето. Трудните времена бяха научили всички да ценят кратките мигове на сигурност и доволство и бяха помели природния инстинкт на хората да очакват постоянство от света. Днешният ден бе едничкото нещо, което имаше значение.

Животът им продължи така през цялата зима, до пукването на пролетта, а през това време Кейт с нетърпение очакваше да измине остатъкът от първата й година с Юъл Стимсън и да дойде седемнайсетият й рожден ден.

Тогава нещата се промениха.

 

 

Един ден на бензиностанцията се появи млад мъж, който поиска от Юъл да зареди с бензин старата му кола и си поръча обед на тезгяха. Имаше светлокестенява коса и внимателни сиви очи. Беше много приказлив и самоуверен въпреки явната си бедност. Каза, че бил на път за Сан Диего, за да започне нова работа. Беше слаб, но жилав. Младежката му енергия го правеше привлекателен. У него имаше нещо необичайно, което Кейт не можеше да определи.

Той побъбри любезно с нея и изслуша приказките на Юъл за Франсис и късмета му, че Кейт е дошла да го спаси.

— Тя е чудо, цяло чудо — говореше старецът самодоволно. — Ето, откакто е тук, удвоихме приходите.

Това сякаш заинтригува младия мъж. Поприказваха насаме с Юъл отвън, до бензиновите помпи.

— Не вярвам да си намерите помощник по тия места. Наемен работник, така да се каже. Да ви кажа честно, в момента съм го загазил. Не мога да стигна до Сан Диего, ако не спирам да припечеля някой долар. Аз съм добър механик, мога да наливам бензин и не се плаша от черна работа.

Юъл Стимсън грижливо обмисляше предложението. Тежка работа се намираше — да се оправи задната ограда, дърводелски неща, зареждане с бензин и грубо чистене, които не бяха по силите на Кейт.

И щеше да икономиса още пари…

Погледна момчето в очите. В тях видя искреност и младежка самоувереност, която му допадна. Щеше да е чудесно наоколо да се навърта едно здраво момче и да му помага, макар и само за няколко седмици.

— Мога да плащам по петнайсет долара седмично плюс храна — каза най-сетне той. — Вкъщи има една стая, зад кухнята. Не е нещо особено, ама става за живеене.

— Благодаря, сър. Няма да съжалявате. Обещавам ви.

— Казвай ми Юъл. Или татко, ако искаш.

Удариха ръце и младият мъж паркира зад къщата, извади куфара си и влезе в задната стая да се преоблече.

Същия следобед пристигнаха двойка младоженци в медения си месец. Моторът на колата им работеше неравномерно и дрезгаво и губеше мощност на ниските предавки. Куентин Флауърс, новият механик на Юъл, намери източника на повредата и прочисти клапаните. Юъл Стимсън се подсмихваше.

Беше открил още една златна мина.

 

 

Дойде пролетта, необичайно топла за сезона, а след нея горещо и прашно лято. Куентин се заседя по-дълго от предвиденото, като обясни на Юъл, че преди да тръгне за Сан Диего, иска да сложи малко пари настрана. Изглежда, работата му харесваше, а и я вършеше бързо и качествено. Благодарение на Куентин нещата и на бензиностанцията, и в ресторанта вървяха по-добре от всякога. Беше добър механики клиентите го харесваха заради остроумието и приказливостта му.

Разказа на Кейт всичко за себе си, за семейството си в Сиатъл, за омъжените си сестри, за овдовялата си майка и за пагубните последствия от Голямата криза върху живота им. Споделяше неудачите си с известна горчивина, но имаше безгранична вяра в бъдещето, която надделяваше над тъгата му по миналото.

Обичал да пътува или поне твърдете така. Работата, която щял да започне в Сан Диего, била в голямо предприятие за търговия на дребно, собственост на някакъв чичо. Гледал на нея само като на трамплин към нещо по-добро. Имал големи планове за бъдещето. Докато напредвал в бизнеса на чичо си, щял да учи вечерно и да вземе диплом от бизнес колеж, след което щял да направи кариера като мениджър. Беше убеден, че трудните времена няма да продължат вечно. Щял да ги преживее и когато нещата се оправели, щял да бъде изучен и готов за нова кариера.

— Разбира се, трябва да имам търпение — говореше той на Кейт, докато пиеха кафе в ресторанта. — Но това е една от добрите ми страни. Баща ми казваше: „Който знае да чака, всичко ще постигне“.

Куентин никога не се изморяваше да говори за себе си и за своите планове. Но неизвестно защо приказките му не досаждаха на Кейт. Впечатляваше я непоклатимата му целеустременост. Това бе нещо, което на самата нея й липсваше, защото въпреки работоспособността й, тя си оставаше без посока в живота. И тъкмо тази вътрешна сила на Куентин я запленяваше.

Лятото бавно отминаваше. Кейт забеляза, че и външността му не й е безразлична. Видя татуировката на ръката му, докато той работеше на помпите по фланелка. Беше строен, но тялото му беше яко. Пръстите му, изцапани с машинно масло и грес, бяха дълги и силни.

Понякога, когато бе особено горещо, тя поглеждаше навън през прозореца и го наблюдаваше как работи по колата си, как кове стълбовете на оградата или мести авточасти. Беше гол до кръста, по челото му струеше пот. Имаше широки гърди, тесен кръст и опънати мускули, които все привличаха погледа й. Въртеше брадвата с ловкост и сила.

Кейт за първи път в живота си проявяваше интерес към мъжко тяло. В родното си място дори не поглеждаше момчетата в училище. А след преживяването с втория си баща дори и не се замисляше за отношенията между мъжете и жените. Животът с Юъл Стимсън й бе помогнал да забрави за всичко това.

Докато наблюдаваше Куентин в задния двор, тя отново започна да изпитва странния, почти болезнен кипеж, който бе усетила в промененото си тяло, онова чувство в гърдите, сластната възбуда между краката си. Ставаше й все по-трудно да откъсва поглед от него, докато той работеше. Колкото по-горещо ставаше времето, толкова по-дълго той стоеше без риза в задния двор, под нейния прозорец. Един-два пъти й мина през ума, че може би нарочно се перчи пред нея. После отхвърли тази мисъл.

Въпреки дружеската фамилиарност Куентин се отнасяше към нея с неизменно уважение. Прие разказа на Юъл, че му е племенница, и зае ролята на покровител. Понякога, ако някой от посетителите в ресторанта показваше прекалено засилен интерес към Кейт, Юъл с облекчение се сещаше за Куентин.

Но за Кейт нещата не бяха толкова прости. Куентин бавно и сигурно й влизаше под кожата. Усещането бе едновременно опасно и вълнуващо. Тя започна да се надява, че той скоро ще замине за Сан Диего и ще я остави да се върне към предишния си живот.

Но един ден истината, която от толкова време криеше от себе си, я връхлетя.

 

 

Беше зноен юлски съботен ден.

Юъл замина с пикапа в града да купи провизии за ресторанта. Куентин му предложи да го придружи, но Юъл го помоли да наглежда помпите, докато Кейт се занимава с ресторанта.

Кейт и Пам работиха целия ден и затвориха в шест. Изчистиха заедно кухнята и след като Пам си отиде, Кейт се качи горе да вземе душ.

Юъл все още не се беше върнал, но тя не се тревожеше за него. Знаеше, че е приказлив и вероятно досажда с историите си на някой от старите си приятели в града. Често се връщаше доста късно от тези пътувания.

Куентин още беше долу при помпите. Кейт влезе в банята, съблече се и застана под душа. Пръскалката работеше вече, тъй като преди месец Куентин я беше поправил. Топлата вода я обливаше на равномерни дълги откоси и щипеше кожата й, докато сапунът отмиваше миризмите от ресторантската кухня.

— Куентин — чу тя собствения си глас, сепна се и млъкна. Ръката й местеше плъзгавия сапун по корема и гърдите й и името несъзнателно се бе откъснало от устните й.

Тя се изчерви. Поривите на зрелостта, които през изминалите седмици изпълваха с трепет цялото й тяло, бяха неоспорими.

Тя прокара сапуна между краката си, нагоре и надолу по меката като коприна кожа на бедрата. Собствените й мисли я ужасяваха. Бе живяла тъй дълго сама със себе си! Сега сякаш тялото й се бунтуваше и тя губеше самообладание.

Излезе от банята, увита в хавлиения халат, който си беше купила, и с увита в пешкир глава.

Изведнъж спря като поразена от гръм. Куентин препречваше пътя към стаята й. Очите му я гледаха многозначително и необичайно благо.

— По-добре ли ти е сега? — попита.

Тя сбърчи вежди.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма нищо по-освежително от душа в горещ ден като този. Може и аз да взема един.

Беше по фланелка. Ръцете му изглеждаха силни и някак страшни с татуировката на жилестия бицепс. Усмивката в очите му бе наистина странна — никога по-рано не беше виждала такова изражение.

— Е, аз съм готова — каза тя, — ако искаш да ползваш банята.

Думите й прозвучаха фалшиво. Куентин никога не ползваше душа в къщата. Винаги се къпеше в бараката отвън. Не беше успяла да измисли какво друго да каже. Искаше да мине покрай него и да влезе в стаята си.

Тя направи крачка към него. Той не помръдна.

— Може ли да мина? — запита го нервно.

Куентин не отвърна. Тя видя как очите му се спускат под измитото й лице към очертанията на гърдите и ханша й под хавлията.

Цялата се изчерви.

— Куентин — започна раздразнено, — имаш ли нещо против да се отместиш? Трябва да се облека…

— Защо произнесе името ми? — попита той изведнъж, като пристъпи напред, за да препречи пътя й още по-решително. Лицето му беше почти до нейното. Тя се учуди, че не й мирише на машинно масло и бензин. Миришеше на свежо и чисто. Тогава реши, че сигурно вече се е изкъпал.

Ала думите му я бяха поразили.

— Какво? За какво говориш?

— Преди малко, под душа — усмихна се той. — Каза „Куентин“. Аз те чух.

Очите на Кейт се разшириха от изумление. Стоеше в тихия коридор и го гледаше, като че се намираше пред обвинител. Червенината й се засили.

— Какво? Не разбирам.

— Ела с мен — каза той и я улови за лакътя. — Искам да ти покажа нещо.

И я поведе по коридора към стаята на Юъл. Тя видя старото легло с месинговата табла, снимките на жена му и дъщеря му. В стаята миришеше на старост.

Учуди се, когато Куентин отвори вратата на килера и й кимна да влезе.

Последва го с неудоволствие. Беше стар килер, като стаичка. На една кука висеше старо огледало. Куентин го отмести. В стената зад него имаше дупка.

Той я побутна натам.

— Погледни.

Тя погледна през дупката. Очите й се разшириха от учудване. Ясно се виждаше вътрешната част на ваната. Оттук можеше да се наблюдава цялото тяло на застанал под душа човек, от коленете нагоре.

Кейт си пое дълбоко дъх. Разтърси я странно, ужасяващо чувство. Усещаше присъствието на Куентин зад гърба си.

— Забелязах, че старецът винаги си намира работа тук горе, когато ти вземаш душ. Веднъж, когато го нямаше, а ти беше долу, проучих нещата. Не беше трудно да се досетя.

Той млъкна. Очите му я гледаха пронизващо, но не без известна топлота.

Кейт нямаше думи. Всичко, което бе възприемала като нормално през деветте месеца, прекарани тук, се разкриваше пред нея в нова светлина.

— Не го осъждам — продължи Куентин. — Стар човек, дълго е бил самотен. Нямал е нищо лошо наум. Какво лошо има в това да гледаш?

Не помръдваше. Кейт осъзна, че нарочно я бе притиснал тук в килера. Не можеше да го заобиколи. В смущението си гледаше встрани от него.

— Ти си много хубаво момиче — добави спокойно. — И имаш прекрасно тяло. Завиждам му.

Кейт усети, че дълбоко в себе си изтръпва, понеже осъзна, че когато току-що бе стояла под душа, Куентин я беше наблюдавал също както Юъл Стимсън. Вече нямаше тайни от него.

И я бе чул как произнася името му, когато мислеше, че е сама под душа.

Двамата мълчаха. Тя искаше да го помоли да я остави да си върши работата. Но изразът в очите му и здравото тяло, затиснало я тук в килера, отслабваше волята й.

— Защо каза името ми? — попита той отново.

Тя се разтрепери. Не му отговори. Но сведените й очи се вдигнаха и срещнаха неговите.

Много бавно той пристъпи напред и взе лицето й в ръце. Пръстите му се плъзнаха до слепоочията й, разтриваха, утешаваха и докосваха мократа й коса под пешкира.

Очите й се притвориха в полумрака. Отворът в стената бе зад гърба й. Дрехите по закачалките се клатушкаха леко в тясното пространство заедно с телата им.

Ръцете му се плъзнаха надолу по шията й, по раменете й под хавлията и я отделиха от голата й плът. Хавлията се свлече до кръста й и оголи бухналите момичешки гърди. Куентин мълчаливо я гледаше.

— Толкова си красива!

Тогава я целуна. Беше нежна целувка, лека като перце, която спря на всяка една от двете й страни, преди да стигне до устните. Мъчителният копнеж, който бе изпитвала през последните месеци, конвулсивно избухна в нея. Езикът му проникна в устата й и тя пламна от възбуда.

Кейт знаеше какво ще се случи. Тялото й отдавна чакаше този момент. Беше се опитвала да го отсрочи, да не мисли за него заради това, което се бе случило с втория й баща и заради всички ония мъчителни нощи, в които като дете чуваше странните животински звуци от стаята на майка си.

Сега щеше да разбере.

Не се съпротивляваше, не протестираше. Искаше да знае.

Куентин бавно развърза възела на кръста й и цялата хавлия с въздишка се свлече в краката й. Кейт усети тайнствената мъжка жар в него, когато гледаше гърдите й, сочната й загоряла кожа, бедрата й.

— Ти каза името ми — прошепна той.

Тя не отвърна. Ръцете му галеха гърдите й и се спускаха към ханша. Отново я целуна. После я вдигна на ръце и я отнесе в стаята й. Беше толкова силен! Въпреки че Кейт не бе дребна, той я носеше като кукла.

Когато я положи гола на леглото, топлият въздух в стаята обля тялото й с почти сластна милувка.

Куентин се наведе да я целуне, най-напред по устните, после по зърната на гърдите, едно по едно, а плавните движения на езика му разливаха в нея непознати вълни от желание.

Той се изправи и съблече фланелката си. Гърдите и раменете, на които се бе любувала отдалеч, сега бяха до нея и можеше да вдъхне свежия им аромат.

Той седна на ръба на леглото и се наклони над нея. Ръката му пробяга по веждата, носа и брадата й, към гърдите, после надолу по корема до пъпа. Дланта му спря точно над уханния триъгълник между краката й.

Целуна я отново, много нежно, и се изправи, за да събуе джинсите си.

Когато срещна погледа в очите й, спря и я запита:

— Не си ли го правила преди?

Тя поклати глава с невинно изражение като ученичка.

Той сякаш за момент потъна в размисъл. Пръстите му все още бяха на колана. Гледаше голото й тяло.

Най-сетне се усмихна.

— Тогава първият път ще ти бъде най-хубаво. Обещавам ти.

Докато говореше така, разкопча колана и събу панталоните си. Съблече се гол и се доближи до нея. Тя бегло зърна като в унес вдигнатия член между краката му, после тялото му я покри.

Дъхът й секна, когато за първи път усети как суровата ласка на мъжката голота приляга съвършено към собствената й мека кожа. Ръцете й обвиха гърба му.

Усещанията идваха на вълни, настойчиви и съкрушителни, и я караха отново и отново да се задъхва и стене. Сякаш тялото не й принадлежеше. Ръцете и краката й тръпнеха от желание, тазът й се люшкаше под него. Постепенно цялата възбуда се съсредоточи между краката й. Той узна мига, когато беше готова. Целувките му станаха по-настойчиви, бавните галещи пръсти я утешаваха и разгаряха страстта й и когато краката й се разтвориха, за да го поемат, той проникна в нея.

Острата болка, която я проряза, бе непознат за нея завършек на пламенната възбуда, която бе изпитвала към него в течение на седмици, ала все пак й подхождаше, затова не я смути. След болката дойде отново той — бавно и нежно — влизаше и излизаше от нея и я утешаваше с целувки. Почти начаса болката й прерасна в екстаз.

Никога не бе чувствала нещо подобно. Сякаш отдалеч наблюдаваше собственото си тържествуващо тяло. Изпитваше благоговение пред властта на плътта му над себе си и пред тайнството на физическата си нужда. Сякаш хвърляха нова светлина върху всичко, което бе преживяла досега — самотата, дългите, пълни с безсъние и тревоги нощи, разсеяността й в клас, чувството, че я очаква неизвестна съдба.

Това, което Куентин правеше с нея сега, и неописуемата възбуда на тялото й даваха отговора, който търсеше отдавна. Не окончателния отговор и не единствения. Но той бе толкова дълбок и вълнуващ, че я караше да забрави всички въпроси за това коя е в действителност и накъде отива. Куентин бе заличил всичко със своето тяло.

Той сякаш усещаше, че вече е преминала отвъд, че е жена, усетила насладата, готова да постигне върховното блаженство. Затова влизаше в нея по-дълбоко и уверено я насочваше как да движи бедра, за да може да прониква по-навътре. Цял живот бе живяла сама с тялото си и чак сега разбираше защо е толкова меко, разбираше защо съдбата му е да посреща с радост това прекрасно мъжко тяло.

Тя се заизвива, запъшка от удоволствие в ръцете му. Той я прегръщаше силно, все по-силно, заравяше се все по-дълбоко в нея и здраво притискаше слабините й. Ръцете й бяха заровени в косите му, на раменете му, после на хълбоците му и го претегляха. И нищо друго вече нямаше значение, само тези неописуеми и бавни тласъци, докато сенките от моминските години се стопяваха пред ослепителната светлина на съблазънта.

Когато сладостният течен спазъм на мъжеството му настъпи, тя бе готова да го приеме. А хрипливият стон в гърлото му, когато тялото му се изопваше, й говореше, че е чудесна, че това, което му бе дала, е нещо скъпо, което той ценеше.

Дълго лежаха смълчани, заслушани в постепенно утихващото си дишане. Ръката му бавно описваше кръгове около гърдите и ребрата й. Целуваше лицето й, отново и отново.

Беше нощ. Пътят отвън бе замрял.

Тя внезапно се сети.

— Юъл ще си дойде.

Той поклати глава.

— От трансмисията на камиона му течеше масло. Не е могъл да стигне до града и да се върне, без да му се наложи да спре.

Помълча, после добави:

— Исках да съм сигурен.

Едва сега й мина през ума, че може би е извършила нещо нередно. Юъл бе добър с нея. Мисълта, че сега се тътри някъде сам по пътя със старите си крака, не й допадна.

— Ти ме изигра — каза.

Куентин й се усмихна с изпълнени с нежност очи. Следващите му думи я изненадаха.

— Искам да дойдеш с мен.

Тя го погледна, както бе легнал до нея.

— Не мога — отвърна. — Няма да е честно. Юъл има нужда от мен.

— Той знае, че рано или късно ще си отидеш. Моментът настъпи. Аз имам нужда от теб повече от него. — Помълча усмихнат, после добави: — Ти не си му племенница. И това знам. Знам всичко. Не си му задължена.

Кейт се замисли над думите му. От една страна, бе представата й за Юъл, за приятелството между тях през последните месеци. От друга — усещането, което още пронизваше цялото й тяло, извечната страст, за чието съществуване нищо не бе подозирала до този ден, и проницателните очи на голия млад мъж до нея.

— Ще се справи — обади се той. — Познавам едно момче в града, което ще поеме помпата. Дори вече съм го питал. Намерих и едно момиче да помага на Пам в кухнята. Била е готвачка. Оставих долу имената им на Юъл. Виждаш ли, помислил съм за него. Аз също му дължа много. Но не мога да живея без теб.

Кейт го погледна объркано.

— Не бива. Той ме прибра. Не мога просто така да си отида.

— Защо мислиш, че стоях тук толкова дълго, след като имам добра работа, която ме чака? — запита Куентин. — Не мога да тръгна без теб, Кейт. Разбрах го още първия път, когато те видях.

Очите му, винаги тайнствени, станаха още по-дълбоки.

— Обичам те, Кейт.

Кейт не вярваше на ушите си. И все пак унесът, в който току-що я бе потопил, сякаш потвърждаваше думите му. Какво друго можеше да предизвика такава физическа наслада, ако не любовта?

— Не мога да отида в Сан Диего без теб — каза Куентин. — Не мога да отида никъде без теб. Разбираш ли?

Настъпи мълчание. Тя гледаше в очите му като хипнотизирана.

— Ти вече си готова. Трябва ти само още една стъпка, Кейт. Направи я с мен.

Тя чувстваше, че той е прав. През всички тези месеци сякаш бе живяла в очакване на нещо, а миналият й живот изчезваше зад нея като дирята на бърз кораб. Но не искаше да го приеме.

Отново се замисли за Юъл и лицето й помръкна.

Куентин сякаш четеше мислите й.

— Той е един старец, който те гледа през дупка в стената. Мястото ти не е тук. Той ще се оправи. Ще видиш. Погрижил съм се за него.

Наведе се отново, за да целуне гърдите й. При допира на устните му нещо в нея рухна.

— Ще съберем нещата ти и ще заминем с моята кола — продължи той. — Откога я оправям точно за този момент, понеже през всичкото време знаех, че ще дойде. Както и ти си знаела дълбоко в себе си. Нека не го отлагаме повече.

Тя го загледа. Волята й се беше пречупила. Вече му принадлежеше.

— Обичам те — повтори той. — Не казвай „не“. Ако го направиш, с мен е свършено.

Тя лежеше гола и очите й грееха сред разбърканата по възглавницата буйна коса.

— Целуни ме пак — каза.

Той се наведе усмихнат и сля устните си с нейните.

 

 

Същата нощ Кейт стана госпожа Куентин Флауърс в дома на един мирови съдия в провинциалното градче на петдесет мили от бензиностанцията на Юъл Стимсън. Без да знае защо, за брачното свидетелство каза моминското име на майка си. Когато Куентин я попита, тя му каза, че Хамилтън е фалшиво име, което е използвала за удобство, след като избягала от къщи.

На следната сутрин вече бе изминала половината път до националния парк Йосемити, където щяха да изкарат медения си месец.

Кейт не погледна назад.

Не можеше да знае, че през онази нощ, когато Юъл Стимсън се прибра в бензиностанцията с колата на свой приятел, който го бе видял на шосето, той не намери никаква бележка от Куентин с името на човек, който да заеме мястото му или мястото на Кейт. Куентин излъга Кейт за бележката.

Не можеше да знае също, че бяха откраднати всичките пари от касата в ресторанта и от бензиностанцията и че спестяванията, които Юъл държеше заключени в една кутия в спалнята си, също бяха изчезнали.

Кейт никога нямаше да научи тези неща.