Читателски коментари (за „1984 “ от Джордж Оруел)

В моето семейство дядо ми по бащина линия ,който е бил два пъти народен пред

ставител опозиционер от земеделците във Варненска околия-веднъж по царско вре-

ме ,и втори път след терористичния червен погром на 9-септември, е бил морално

съсипван в политическите авторитарни лагери, само заради възгледите си. А след освобождаването при излежаните години, е обект на активно наблюдение от страна „ДС“-нашият „Голям Брат“, въпреки че е вече стар и немощен, за да се „установи“

дали се среща с другите земеделци и опозиционери, и когато се свърже с тях, да се ликвидира, според досието срещу него, и според това което баша ми е узнал при разсекретяването му по „Закона за достъп до досиетата“ и неговото прочита

не. Дори имах семейни приятели, които също са били репресирани от тоталитарния

„режим“. Един от тези приятели беше поета Юсиф Петров",на чието име даже има

улица в София по повод почетното му гражданство и приноса към поезията, и учи лище,в което преподавал по галванотехника и галванопластика, преди да стане поет ,деец на Земеделския Съюз и доайен на 7-мото Велико Народно Събрание. Каз

вам всичко това, защото емоционално съм свързан с тяхната съдба, и зашото тряб

ваше като повечето от вас да търпя партийните дивотии за чавдарчетата и пионер

четата и омразната физиономия от телевизията и вестниците на Тодор Живков, кой то беше единият от основните виновници за политическите лагери и за страданията

им.