Не знам, какво толкова му се възхищавате на Мартин. Лично за мен, човека страда от „творческа импотентност“, но пък компенсира с лакомия.
И да — първите три книги са по- добри от последвалите(на които края не се вижда), но пък ако се замисли човек — идеята си е съвсем стандартна:
древна заплаха за „човечеството“, и някой ще трябва да спасява света -ни повече, ни по-малко. И докато това се случи (Великата Битка и Спасяването на Хората, с евентуална Велика Саможертва) ще се лутаме насам натам, с историиките на разни незначителни персонажи, но пък подпряни с „цветист“ език. И това минава за „реализъм“ и „философска дълбочина“ на героите. Нещо подобно се наблюдава и в „Колелото на времето“ на Джордан и други подобни „велики епопеи“, но без „нестандартния цветист“ език и с по- меко описани сексуални сцени и кървища.
Особено показателен е факта, че твореца съсвсем оплете конците след намесата на НВО — съответно „мириса на пари“ съсвсем замая главата на Мартин и той започна да изостава от сценария — WTF означава това? Значи ли, че се снима някакъв сериял без развитие на сюжета определен от автора, или автора си „наглася“ историиките според сюжета — определен от други, или си имаме готова история от Мартин, но се „синхронизира“ времето на излизане на книжната история с времето на „филмовата“ история, с цел по- големи „финансови постъпления“?
О, и на моменти (доста при това), сериала е по- интересен от книжните истории на Мартин. Иначе казано: Дж. Р. Р. Мартин е намерил сигурния начин да напише поредната „епопея на забравените“ .
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.