Валери Видас
Апория или опит за преодоляване на монизма

…вечно и свето е само мъртвото,

живото живее в грях.

Ат. Далчев

— О, Господи, в божествеността на Твоя Син

не се съмнявам,

макар да е роден от простосмъртна,

чрез Твой посредник свише осенена.

Но вярвам — прости ми тоя смъртен грях! —

и на поета.

И тъй, престъпил вече границата страшна,

аз питам:

— Ако е живял Синът,

Той за Бащата бил ли е достоен?

— Окаянико, — викна Господ — аз рекох ли:

„Друг Бог да нямаш освен Мене“?

— Но, Господи, — отвърнах аз — не мой,

обществен е проблемът.

— И кой си ти, та Ми задаваш —

и то от името на другите —

въпрос, по свойта дързост тъй нечут?

— Умея да чета, Всевишни —

сравних словата

и ето — раздвоен съм…

Замига синя лампичка, зави сирена

и се явиха ангели.

И рече Господ:

— Вържете тоя луд!