Валери Видас
Дълбок и обещаващ, с вид запуснат…

Дълбок и обещаващ, с вид запуснат —

напомни им недоизгребан рудник,

след бедствие напуснат и забравен.

 

Решиха да проучат незабавно

какво и колко останало е вътре.

 

… пещта поглъщаше плътта му раздробена

с такава алчност, че не стигна врем

баласт в галериите да нахвърлят —

рудата свърши. Зейнаха каверни.

 

А цар Траян си криеше ушите.

 

Превърнаха го на сметище за душите —

защо сам всеки дупка да копае —

и виковете, срещнали скала,

връз други падаха, потулвайки това,

което никой уж не трябваше да знае.

 

Баласт се трупаше. Стоварваха си бремето,

но вече късно бе да спрат рушенето

в недрата пусти, от взривове разкъсани.

Изляха се безстрастни дъждове

и рукна безпощадната вода…

 

А точката постави земетръсът.