Валери Видас
В един прекрасен есенен четвъртък…

Предъвквам гадния тон на езика на тази епоха

и избирам следните слепи изрази…

Пиша ви ги и ги лепя на мутрата си.

М. Сулйотис

В един прекрасен есенен четвъртък

от свои стихове замесих живо куче:

към СМЕЛАТА СИ ПОЕТИЧЕСКА ИНВЕНЦИЯ

и ЯРКИТЕ МЕТАФОРИ прибавих щипка

от вездесъщия ЗАКОН НА КРАСОТАТА.

Получи се набухнал, захаросан пудел.

Завързах му нашийника и тръгнахме

да се покажем на ВЗИСКАТЕЛНАТА ПУБЛИКА.

Той душеше хлапетата, цветята,

любуваше се на залязващото слънце,

а пъновете просто препикаваше.

Заглеждаше се дълго, предано във мене,

стоеше „мирно“ — прав, на задните си лапи,

показваше ми свойто НЯМО ВЪЗХИЩЕНИЕ

и мъчеше се да ми ПОДРАЖАВА СЛЯПО.

 

Минаваха ценители кучкари,

поглеждаха към песа издокаран,

интелигентен, дружелюбен и възпитан;

подхвърляха му лакомства, бонбони

и рошеха му къдрите със пръсти.

 

След туй СЪС ЗАДОВОЛСТВО КОНСТАТИРАХА,

че НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЕ ОТ ПРАВИЛОТО —

това, че КУЧЕТО ПРИЛИЧА НА СТОПАНИНА.

 

Наведох се, нашийника развързах,

подгоних псето и вбесен го сритах:

„Изчезвай! — креснах. — Хайде, чиба! Тичай!

Хапи и лай! На куче заприличай!“