Валери Видас
Музата му

…аз съм една ненужна, жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

Ат. Далчев

Той мислеше, че тя не го обича.

Той мислеше, че тя не го разбира

и затова не го обича.

Той мислеше.

От мислите си правеше изкуство.

 

Тя знаеше, че той не я обича.

Тя знаеше, че той не я разбира

и затова не я обича.

Тя знаеше, че той не може никого да разбере,

че той не може даже себе си да заобича:

обезсърчаваше го нечие разбиране,

съсипваше го мисълта, че е обичан.

Тя знаеше: той би могъл да съществува

само като неразбран и необичан,

единствено това го прави работоспособен.

 

Тя знаеше.

От знаенето правеше живот:

представяше му непрестанно доказателства

за неразбиране и нелюбов.

За да успее той — и неразбран, и необичан —

да продължи да съществува и твори.