Валери Видас
Този, който ни наблюдава

Всеки камък, всяко дърво, всяка извивка на пътя —

всичко вече ни е отдавна познато.

 

И въпреки това ни се иска

да се настаним до прозореца:

извръщаме глава, забиваме поглед навън

и скриваме лицето си.

Така се спасяваме от досадната възможност

по време на пътуването да ни наблюдава

някой, който ни е — най-малкото —

отдавна познат.

 

Но когато автобусът минава

покрай засенчени скали,

лицето ни изведнъж се откроява

на потъмнялото стъкло.

И за този, който все пак ни наблюдава,

веднага става ясно,

че пейзажът всъщност никак не ни интересува.

Защото на него ние също сме му —

отдавна, отдавна —

познати.