Валери Видас
Във шарена хартийка или в станиол…

Във шарена хартийка или в станиол,

тя погледа ни най-напред привлича.

 

Заплащаме цената й — не сме деца,

та да ни бъде подарена.

Разкъсваме обвивката нетърпеливо,

но в още нещо оказва се увита —

парче от някакъв безкраен комикс:

за да узнаем тайната, ще трябва

незнайно колко пъти да купуваме.

 

В устата бавно се топи глазурата

и взема връх ментоловият дъх,

а челюстите инстинктивно се задвижват —

започва дъвкане и мляскане… И тъй,

докато съвсем изчезне сладостта.

 

Остава жилава, безвкусна гума,

в която правим дупчица с език,

надуваме, надуваме и — пук! —

на устните мехурът се разплесква.

 

А след това полепналите късчета

опитваме пак в топче да сберем…

 

Докато някой ден се схване челюстта.