Валери Видас
Разчистване на терена

В сърцето като бурен див порасла,

не можех аз оттам да я изскубна.

Ат. Далчев

Ще бъде късна зима, на разсъмване:

далече, някъде към хоризонта тъмен,

през облаците ниски ще прозира

денят — блестяща ивица синевина и слънце.

Снегът ще бъде хрупкав и искрящ,

а селото в дола ще тъне в сънища

и синкав дим над къщите ще плува.

Аз ще стоя на хълма, загърнат в сив шинел,

и каската, в татула сух захлупена,

ще зеленее като костенурка кротка.

В ръката ще държа бикфордовия шнур,

готов да хвърля в нищото

онзи — останал след косата — корен.

Ще блесне кратко запалката и огънят

по шнура чер ще запълзи лениво

навътре и наляво, без да спира…

Аз ще се просна на снега,

уста разтворил и очи закрил,

а в облаците тъмни ще прозира…