Валери Видас
В една командировъчна провинция…

В една командировъчна провинция —

свободен от страстта да притежавам,

от суетата да съм първи и единствен —

в тебезабравяне се упражнявам.

 

Деня загърбил, късно се завръщам,

сподирян весело от псета безпризорни.

Нетърпелива, свободата ме прегръща —

като момиче на затворник.

 

Таванът скърца, говор, смях покорен…

Въображението си усмирявам.

Пропъждам завистта към тия горе,

защото чувствам, че и тя освобождава.

 

Мълча (у Далчев има стих подобен),

„с опустошен от мисли лоб“.

Свободен съм. Дотолкова свободен,

че ми се иска да съм роб.